Решавайте сами, иначе други ще го направят вместо вас!
„ По-добре да кажеш „ Не ” с дълбока увереност, в сравнение с да мърмориш „ Да ”, с цел да угодиш на някого или, което е по-лошо, да избегнеш неприятностите. ”
Така споделяше Махатма Ганди и ние помним по какъв начин неговото „ Не! ” се отрази на международната история. А ето и по какъв начин този житейски принцип се прояви в живота на неговия внук – Арун Ганди.
Арун израсва в Южна Африка. В детството му са го били два пъти – един път за това, че наподобява на бял, и повторно – тъй като е прекомерно черен. Когато го пратили да живее при дядо му, той още кипял от яд. В изявление Арун споделя, че към Махатма се обръщали за препоръки най-важните хора, само че все пак той намирал време и за внука си – всеки ден в продължение на година и половина той просто слушал момчето в продължение на един час. И това трансформирало целия живот на Арун.
Попаднах в обстановка, когато ми се наложи да приложа правилото на Ганди – да бъда стопанин на живота си и да преоценя целите си. Това се случи няколко часа след раждането на щерка ми. На идващия ден ми предстоеше значима среща с клиент, само че аз знаех по какъв начин да постъпя. Това време бе отредено единствено за жена ми и детето ми. Когато началниците желаеха от мен да отида на срещата обаче, аз се постарах допустимо най-уверено да кажа:
- Да!
За мой позор, жена ми и преди малко появилото се на бял свят мъниче ме чакаха в родилния дом, а аз отидох да договарям. После мой сътрудник ме уверяваше: „ Клиентът оцени решението ви да идете на срещата ”. Аз обаче видях изражението на лицата на клиента и помощниците му и те тъкмо отразяваха въпроса, който ме терзаеше: „ Какво върша тук?! ”. Тогава не последвах правилото на Ганди. Казах „ Да ”, с цел да угодя на хората.
И, апропо, тази среща не донесе никаква изгода. Но даже клиентът да бе оценил решението ми и компанията ми да бе получила сериозна полза от това, самият аз сключих неизгодна договорка. Жена ми ми вярваше, а аз не се съобразих нито с нея, нито с детето.
Защо постъпих по този начин? За това има две доста срамни аргументи.
Първо, аз се поддадох на „ обществената внушаемост ”. Никой не ме принуждаваше да отивам на тази среща. Нуждата да угодиш обаче се оказа толкоз мощна у мен, че не устоях даже неловката пауза, която се получи в телефонния диалог с шефа ми, и се пробвах да смъква напрежението – споделих „ Да ”, макар че знаех, че би трябвало да откажа.
Второ, убедих себе си, че „ съм задължен да свърша тази работа ”. С мозъка си разбирах, че самичък върша избора, само че на прочувствено равнище усещах, че нямам избор. Тази лъжлива психическа причина ми затвори всички пътища, с изключение на един.
Как да заобикаляме такива неточности и да не споделяме „ Да ”, когато мислим „ Не ”?
Първо, не смесвайте решението с връзките. Понякога забравяме, че съответното решение и връзките ни с хората са две разнообразни неща. Трябва умишлено да ги разделяме, с цел да бъдат отговорите ни по-премислени. Първо определете вярното решение, а чак след това помислете по какъв начин най-меко и учтиво да го съобщите на разочарования събеседник.
Второ, поправете метода си на изложение. Като споделяме „ ще би трябвало да го свърша ”, „ ще би трябвало да участвам на срещата с клиентите ”, ние подразбираме, че в миналото сме взели решение да създадем това и други разновидности не съществуват. Другата седмица обаче всякога, преди да произнесете нещо сходно, спрете и го заменете с друго изречение: „ Аз избрах ”. В началото това ще ви звучи необичайно, а може би и обезпокоително, в случай че взетото решение се окаже погрешно. Но думите „ Аз избрах ” ни припомнят, че всякога вършим умишлен избор – и той може да бъде друг.
Трето, не се занимавайте с хора, на които не им пука за вашите цели. Този съвет може да ви се стори първичен, само че единствено по този начин ще се освободите изцяло! Винаги ще се намерят хора, които споделят полезностите ви. Като работите с тях, няма да се чувствате „ принудени ” да вършиме компромис с значимите за себе си неща. За да си намерите такава работа обаче е нужно време. Затова започнете да търсите незабавно!
Отделните обстановки, когато споделяме „ Да ” вместо „ Не ”, не ни се костват изключително значими. С времето обаче тези взаимни отстъпки се натрупват, натрупват се и съжаленията. Медицинската сестра от Австралия Брони Уейр, която се грижела за безнадеждно заболели в последните месеци от живота им, запомнила защо хората най-вече съжаляват преди гибелта. На първо място в този лист била фразата: „ Ако единствено ми бе стигнала смелостта да изживея живота си по този начин, както желаех аз, а не по този начин, както другите желаеха от мен! ”
На второ място: „ Нямаше смисъл да работя толкоз доста ”. А на трето: „ Жалко, че не ми стискаше да изразя възприятията си ”.
Едва ли незабавно ще достигнем висотата на Махатма Ганди, само че си коства да се мъчим да живеем по този начин, че, когато се оглеждаме обратно в края на пътя си, да не тъжим, че не сме живели съгласно личните си цели.
Грег Макуин, експерт от Силициевата котловина и създател на книгата „ Есенциализъм: Дисциплинираното гонене на по-малката полза ”, за Harvard Business Review
