ИРПС представя изборите в числа - кой гласува с машина и кой - с хартия
По данни на ЦИК в изборния ден 110 машини са били извадени от приложимост
Дебатът „ машина против хартия “ още веднъж беше измежду най-поляризиращите тематики към изборите на 19 април. Споровете обгърнаха сигурността на машинния избор, поддръжката и контрола върху устройствата.
Вотът се организира със разбъркан модел. В 9354 секции с над 300 гласоподаватели жителите можеха да избират сред машина и хартиена бюлетина, като във всяка секция имаше по едно устройство. По данни на ЦИК в изборния ден 110 машини са били извадени от приложимост. На места породиха и проблеми с разпечатването на бюлетини, което наложи част от гласоподавателите да гласоподават наново с хартия, сочи разбор на сдружението Институт за развиване на обществената среда, което е неправителствена организация.
Общо 6 223 624 души са били вписани в изборните описи в секциите със смесено гласоподаване. От тях са дали своят вот 2 942 640 души, или 47,3%. Действителните гласове са 2 888 026, а недействителните – 54 617. С машина са дали своят вот 1 517 787 души (51,6%), а с хартиена бюлетина – 1 424 853 (48,4%).
Регионалните разлики са основни. В София-град машинният избор господства – 73,1% в 23-и регион, 68% в 24-и и 64,8% в 25-и. В другия край са Кърджали с едвам 18,4% машинен избор, както и Разград и Търговище – по 30,2%.
По отношение на партийните желания най-голям дял на машинно гласоподаване има измежду гласоподавателите на „ Продължаваме промяната – Демократична България “ (82,6%), следвани от „ Възраждане “ (57%) и „ Прогресивна България “ (54,4%). Най-нисък остава делът при Движение за права и свободи – 14,2%, което се резервира като устойчива наклонност.
Има и крайни случаи – шест секции в страната, в които всички гласове са подадени машинно (четири от тях в община Джебел, както и по една в Кирково и Кърджали). В пет от тези секции Движение за права и свободи получава сред 70% и 97% от вота, което се отклонява от общата картина. В същото време в 243 секции няма нито един машинен глас – два пъти по-малко по отношение на изборите през октомври 2024 година
Гласуване единствено с хартиени бюлетини е имало в 2874 секции с общо 344 578 гласоподаватели. От тях са дали своят вот 221 267 души (64,2% активност), като недействителните гласове са 7119, или 3,2%. В седем секции е регистрирана 100% изборна интензивност. В село Стакевци да вземем за пример комисия от девет души е обработвала резултатите над два часа и половина при едвам 64 дали своят вот.
Данните демонстрират, че изборът сред машина и хартия зависи главно от локалния и обществения подтекст, а не толкоз от софтуерни причини. Смесеният модел обаче продължава да основава организационни компликации и разнообразни тълкования на резултатите.
Темата за бъдещето на изборната система остава отворена пред новия парламент – дали да се резервира актуалният модел, да се разшири или ограничи машинното гласоподаване. Независимо от решението, главните провокации остават същите - организацията на процеса, идентичното използване на разпоредбите и доверието на гласоподавателите.
Дебатът „ машина против хартия “ още веднъж беше измежду най-поляризиращите тематики към изборите на 19 април. Споровете обгърнаха сигурността на машинния избор, поддръжката и контрола върху устройствата.
Вотът се организира със разбъркан модел. В 9354 секции с над 300 гласоподаватели жителите можеха да избират сред машина и хартиена бюлетина, като във всяка секция имаше по едно устройство. По данни на ЦИК в изборния ден 110 машини са били извадени от приложимост. На места породиха и проблеми с разпечатването на бюлетини, което наложи част от гласоподавателите да гласоподават наново с хартия, сочи разбор на сдружението Институт за развиване на обществената среда, което е неправителствена организация.
Общо 6 223 624 души са били вписани в изборните описи в секциите със смесено гласоподаване. От тях са дали своят вот 2 942 640 души, или 47,3%. Действителните гласове са 2 888 026, а недействителните – 54 617. С машина са дали своят вот 1 517 787 души (51,6%), а с хартиена бюлетина – 1 424 853 (48,4%).
Регионалните разлики са основни. В София-град машинният избор господства – 73,1% в 23-и регион, 68% в 24-и и 64,8% в 25-и. В другия край са Кърджали с едвам 18,4% машинен избор, както и Разград и Търговище – по 30,2%.
По отношение на партийните желания най-голям дял на машинно гласоподаване има измежду гласоподавателите на „ Продължаваме промяната – Демократична България “ (82,6%), следвани от „ Възраждане “ (57%) и „ Прогресивна България “ (54,4%). Най-нисък остава делът при Движение за права и свободи – 14,2%, което се резервира като устойчива наклонност.
Има и крайни случаи – шест секции в страната, в които всички гласове са подадени машинно (четири от тях в община Джебел, както и по една в Кирково и Кърджали). В пет от тези секции Движение за права и свободи получава сред 70% и 97% от вота, което се отклонява от общата картина. В същото време в 243 секции няма нито един машинен глас – два пъти по-малко по отношение на изборите през октомври 2024 година
Гласуване единствено с хартиени бюлетини е имало в 2874 секции с общо 344 578 гласоподаватели. От тях са дали своят вот 221 267 души (64,2% активност), като недействителните гласове са 7119, или 3,2%. В седем секции е регистрирана 100% изборна интензивност. В село Стакевци да вземем за пример комисия от девет души е обработвала резултатите над два часа и половина при едвам 64 дали своят вот.
Данните демонстрират, че изборът сред машина и хартия зависи главно от локалния и обществения подтекст, а не толкоз от софтуерни причини. Смесеният модел обаче продължава да основава организационни компликации и разнообразни тълкования на резултатите.
Темата за бъдещето на изборната система остава отворена пред новия парламент – дали да се резервира актуалният модел, да се разшири или ограничи машинното гласоподаване. Независимо от решението, главните провокации остават същите - организацията на процеса, идентичното използване на разпоредбите и доверието на гласоподавателите.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ