Депресия е причината за смъртта на Омир, какво още знаем за психичното здраве в древността
По данни на Световната здравна организация към 280 милиона души по света страдат от меланхолия, а към един милиард имат някакъв психологичен проблем.
(Във видеото може да научите повече за: Какво са похапвали римляните, до момента в който са гледали зрелища)
Хората, живели в античния свят, също са имали проблеми с психологичното здраве. И по този начин, по какъв начин са се справяли с тях?
Както ще забележим, някои от техните прозрения за психологичното здраве са настоящи и през днешния ден, въпреки че може да сложим под подозрение някои от методите им.
1. Психическото ни положение е значимо
Проблемите с психологичното здраве, като да вземем за пример депресията, са били познати на хората в античния свят. Омир, поетът, прочут с „ Илиада “ и „ Одисея “, живял към VIII в. пр.н.е., явно е умрял, откакто е страдал от меланхолия.
Още в края на V в. прочие н. е. древногръцките лекари признават, че здравето ни частично зависи от положението на мислите ни.
В „ Епидемиите “, медицински текст, написан към 400 година прочие н. е., неизвестен доктор написа, че навиците ни по отношение на мисленето (както и методът ни на живот, облеклото и жилището, физическата интензивност и сексът) са главните фактори, определящи здравето ни.
2. Проблемите с психологичното здраве могат да ни разболеят
Също в „ Епидемиите “ неизвестен доктор разказва един от пациентите си - Пармениск, чието психическо положение се влошило дотолкоз, че той почнал да бълнува и най-после не можел да приказва. Той останал на легло 14 дни, преди да бъде оздравял. Не ни е казано по какъв начин.
По-късно известният доктор Гален от Пергам (129-216 година сл. Хр.) вижда, че хората постоянно боледуват заради неприятно психическо положение:
Възможно е при избрани условия „ мисленето “ да е една от аргументите, които провокират здраве или болест, тъй като хората, които се ядосват за всичко и се объркват, тормозят и плашат елементарно, постоянно се разболяват затова и мъчно се оправят с тези заболявания.
Гален разказва и някои от пациентите си, които са страдали от психологичното си здраве, като някои от тях са се разболели съществено и са умряли.
Един човек е изгубил пари: Той развил тресчица, която го съпътствала дълго време. В съня си се ругаел за загубата си, съжалявал за нея и бил угрижен, до момента в който се разсъни. Докато бил безсънен, той продължавал да се разпилява от тъга. След това изпаднал в делириум и развил мозъчна тресчица. Накрая изпаднал в делириум, който бил явен от това, което казвал, и останал в това положение до гибелта си.
4 things ancient Greeks and Romans got right about mental health
— Live Science (@LiveScience)
3. Психичните болести могат да бъдат предотвратени и лекувани
В античния свят хората са имали доста разнообразни способи за попречване или лекуване на психологични болести.
Философът Аристип, живял през V в. пр.н.е., съветвал хората да се концентрират върху сегашното, с цел да избегнат душевен разстройства:
Съсредоточете мозъка си върху деня, и то върху онази част от деня, в която действате или мислите. Само сегашното ни принадлежи, а не предишното или това, което се чака. Първото е престанало да съществува, а за второто не е несъмнено дали ще съществува.
Философът Клиний, живял през IV в. прочие н. е., казвал, че когато осъзнавал, че се ядосва, отивал и свирел на лирата си, с цел да се успокои.
Лекарите имали свои лични подходи за справяне с психологичните проблеми. Много от тях препоръчвали на пациентите да трансформират метода си на живот, с цел да поправят психическото си положение. Те съветвали хората да стартират нов режим на физически извършения, да се хранят по различен метод, да пътуват по море, да слушат лекции на философи, да играят игри (например шашки) и да вършат умствени извършения, сходни на актуалните кръстословици или судоку.
Например лекарят Целий Аврелиан (V в. сл. Хр.) считал, че пациентите, страдащи от полуда, могат да се възползват от разнообразна диета, включваща плодове и вино.
Лекарите също по този начин съветвали хората да одобряват медикаменти на растителна основа. Например билката червен божур се е давала на хора, страдащи от параноя. Древните лекари обаче признавали, че аленият божур може да бъде рисков, защото от време на време провокира токсични конвулсии, от които пациентите умират.
Други лекари, като Гален, са имали малко по-различно мнение. Той е считал, че психологичните проблеми се дължат на някаква концепция, която е превзела мозъка им. Вярвал е, че психологичните проблеми могат да бъдат излекувани, в случай че тази концепция бъде отстранена от мозъка и се напише.
Човек, чието заболяване е породено от мислене, се лекува единствено като се погрижи за лъжливата концепция, която е превзела мозъка му, а не посредством храни, питиета, [дрехи, жилища], бани, разходки и други сходни (мерки).
Гален е считал, че е най-добре да отклони мислите на пациентите си от тези подправени хрумвания, като вкарва в съзнанието им нови хрумвания и страсти:
Влагам в сърцата на другите боязън от загуба на пари, политически интриги, пиянство на отрова или други сходни неща, с цел да отклоня мислите им към тези неща [...] В други би трябвало да се разсъни отвращение от неправда, обич към съревнование и предпочитание да победят другите според от интереса на всеки човек.
4. Усилие за посрещане на потребностите на психологичното здраве
Най-общо казано, античните са вярвали, че поддържането на положително психическо положение изисква старания. Ако сме били тревожни, ядосани или обезверени, е трябвало да създадем нещо, което да ни донесе диаметралност на тези страсти.
Това може да се реализира, считали те, като се прави някаква активност, която директно противодейства на страстите, които изпитваме.
Например Целий Аврелиан казвал, че хората, страдащи от меланхолия, би трябвало да правят действия, които ги карат да се смеят и да бъдат щастливи, като да вземем за пример да отидат да гледат комедия в театъра.
Древните хора обаче не са вярвали, че една-единствена активност е задоволителна, с цел да оздравим психическото си положение. Важното било да се направи цялостна смяна в метода на живот и мислене.
Когато става въпрос за прекарване на проблеми с психологичното здраве, очевидно имаме доста общо с нашите антични предшественици. Голяма част от казаното от тях наподобява също толкоз настоящо в този момент, колкото и преди 2000 години, даже в случай че през днешния ден използваме разнообразни способи и медикаменти.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
(Във видеото може да научите повече за: Какво са похапвали римляните, до момента в който са гледали зрелища)
Хората, живели в античния свят, също са имали проблеми с психологичното здраве. И по този начин, по какъв начин са се справяли с тях?
Както ще забележим, някои от техните прозрения за психологичното здраве са настоящи и през днешния ден, въпреки че може да сложим под подозрение някои от методите им.
1. Психическото ни положение е значимо
Проблемите с психологичното здраве, като да вземем за пример депресията, са били познати на хората в античния свят. Омир, поетът, прочут с „ Илиада “ и „ Одисея “, живял към VIII в. пр.н.е., явно е умрял, откакто е страдал от меланхолия.
Още в края на V в. прочие н. е. древногръцките лекари признават, че здравето ни частично зависи от положението на мислите ни.
В „ Епидемиите “, медицински текст, написан към 400 година прочие н. е., неизвестен доктор написа, че навиците ни по отношение на мисленето (както и методът ни на живот, облеклото и жилището, физическата интензивност и сексът) са главните фактори, определящи здравето ни.
2. Проблемите с психологичното здраве могат да ни разболеят
Също в „ Епидемиите “ неизвестен доктор разказва един от пациентите си - Пармениск, чието психическо положение се влошило дотолкоз, че той почнал да бълнува и най-после не можел да приказва. Той останал на легло 14 дни, преди да бъде оздравял. Не ни е казано по какъв начин.
По-късно известният доктор Гален от Пергам (129-216 година сл. Хр.) вижда, че хората постоянно боледуват заради неприятно психическо положение:
Възможно е при избрани условия „ мисленето “ да е една от аргументите, които провокират здраве или болест, тъй като хората, които се ядосват за всичко и се объркват, тормозят и плашат елементарно, постоянно се разболяват затова и мъчно се оправят с тези заболявания.
Гален разказва и някои от пациентите си, които са страдали от психологичното си здраве, като някои от тях са се разболели съществено и са умряли.
Един човек е изгубил пари: Той развил тресчица, която го съпътствала дълго време. В съня си се ругаел за загубата си, съжалявал за нея и бил угрижен, до момента в който се разсъни. Докато бил безсънен, той продължавал да се разпилява от тъга. След това изпаднал в делириум и развил мозъчна тресчица. Накрая изпаднал в делириум, който бил явен от това, което казвал, и останал в това положение до гибелта си.
4 things ancient Greeks and Romans got right about mental health
— Live Science (@LiveScience)
3. Психичните болести могат да бъдат предотвратени и лекувани
В античния свят хората са имали доста разнообразни способи за попречване или лекуване на психологични болести.
Философът Аристип, живял през V в. пр.н.е., съветвал хората да се концентрират върху сегашното, с цел да избегнат душевен разстройства:
Съсредоточете мозъка си върху деня, и то върху онази част от деня, в която действате или мислите. Само сегашното ни принадлежи, а не предишното или това, което се чака. Първото е престанало да съществува, а за второто не е несъмнено дали ще съществува.
Философът Клиний, живял през IV в. прочие н. е., казвал, че когато осъзнавал, че се ядосва, отивал и свирел на лирата си, с цел да се успокои.
Лекарите имали свои лични подходи за справяне с психологичните проблеми. Много от тях препоръчвали на пациентите да трансформират метода си на живот, с цел да поправят психическото си положение. Те съветвали хората да стартират нов режим на физически извършения, да се хранят по различен метод, да пътуват по море, да слушат лекции на философи, да играят игри (например шашки) и да вършат умствени извършения, сходни на актуалните кръстословици или судоку.
Например лекарят Целий Аврелиан (V в. сл. Хр.) считал, че пациентите, страдащи от полуда, могат да се възползват от разнообразна диета, включваща плодове и вино.
Лекарите също по този начин съветвали хората да одобряват медикаменти на растителна основа. Например билката червен божур се е давала на хора, страдащи от параноя. Древните лекари обаче признавали, че аленият божур може да бъде рисков, защото от време на време провокира токсични конвулсии, от които пациентите умират.
Други лекари, като Гален, са имали малко по-различно мнение. Той е считал, че психологичните проблеми се дължат на някаква концепция, която е превзела мозъка им. Вярвал е, че психологичните проблеми могат да бъдат излекувани, в случай че тази концепция бъде отстранена от мозъка и се напише.
Човек, чието заболяване е породено от мислене, се лекува единствено като се погрижи за лъжливата концепция, която е превзела мозъка му, а не посредством храни, питиета, [дрехи, жилища], бани, разходки и други сходни (мерки).
Гален е считал, че е най-добре да отклони мислите на пациентите си от тези подправени хрумвания, като вкарва в съзнанието им нови хрумвания и страсти:
Влагам в сърцата на другите боязън от загуба на пари, политически интриги, пиянство на отрова или други сходни неща, с цел да отклоня мислите им към тези неща [...] В други би трябвало да се разсъни отвращение от неправда, обич към съревнование и предпочитание да победят другите според от интереса на всеки човек.
4. Усилие за посрещане на потребностите на психологичното здраве
Най-общо казано, античните са вярвали, че поддържането на положително психическо положение изисква старания. Ако сме били тревожни, ядосани или обезверени, е трябвало да създадем нещо, което да ни донесе диаметралност на тези страсти.
Това може да се реализира, считали те, като се прави някаква активност, която директно противодейства на страстите, които изпитваме.
Например Целий Аврелиан казвал, че хората, страдащи от меланхолия, би трябвало да правят действия, които ги карат да се смеят и да бъдат щастливи, като да вземем за пример да отидат да гледат комедия в театъра.
Древните хора обаче не са вярвали, че една-единствена активност е задоволителна, с цел да оздравим психическото си положение. Важното било да се направи цялостна смяна в метода на живот и мислене.
Когато става въпрос за прекарване на проблеми с психологичното здраве, очевидно имаме доста общо с нашите антични предшественици. Голяма част от казаното от тях наподобява също толкоз настоящо в този момент, колкото и преди 2000 години, даже в случай че през днешния ден използваме разнообразни способи и медикаменти.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ