Тежък случай на домашно насилие в Лозен отново поставя въпроса за...
По данни на прокуратурата мъжът я е блъснал в региона на лицето, хвърлил е стол по нея и ѝ е предизвикал телесна щета. След това е траял с тежки закани за ликвидиране, държейки в ръка счупено стъкло от буркан и заявявайки, че ще ѝ „ отреже гърлото “. Случаят е разследван като закононарушение по Наказателния кодекс, за което се планува ефикасна присъда отнемане от независимост.
Прокуратурата е разпоредила задържането на обвинения за период до 72 часа, а в съда ще бъде импортирано искане за непрекъсната мярка „ задържане под стража “. Мъжът е осъждан и преди, въпреки официално да е оправдан.
Случаят от Лозен още веднъж слага във фокуса въпроса за отбраната на жертвите на домашно принуждение – проблем, който в България продължава да взема жертви всяка година. Истанбулската спогодба, призната от Съвета на Европа, е интернационалният стандарт за предварителна защита и битка с насилието над дами и домашното принуждение. Тя изисква страните освен да санкционират причинителите, само че и да обезпечават навременна отбрана, спешни центрове, достъп до правна помощ и дейна предварителна защита.
В страни, които ползват напълно стандартите на конвенцията, жертвите могат да получат отбрана още при първите сигнали за опасност, в това число незабавни ограничаващи заповеди и извеждане на насилника от вкъщи. В България обаче отбраната постоянно идва късно – след ескалация, побои или тежки закани, както в тази ситуация в Лозен. Именно това е една от главните рецензии на правозащитни организации, които упорстват страната да ползва по-пълно европейските механизми за отбрана на дамите и жертвите на домашно принуждение.
Прокуратурата е разпоредила задържането на обвинения за период до 72 часа, а в съда ще бъде импортирано искане за непрекъсната мярка „ задържане под стража “. Мъжът е осъждан и преди, въпреки официално да е оправдан.
Случаят от Лозен още веднъж слага във фокуса въпроса за отбраната на жертвите на домашно принуждение – проблем, който в България продължава да взема жертви всяка година. Истанбулската спогодба, призната от Съвета на Европа, е интернационалният стандарт за предварителна защита и битка с насилието над дами и домашното принуждение. Тя изисква страните освен да санкционират причинителите, само че и да обезпечават навременна отбрана, спешни центрове, достъп до правна помощ и дейна предварителна защита.
В страни, които ползват напълно стандартите на конвенцията, жертвите могат да получат отбрана още при първите сигнали за опасност, в това число незабавни ограничаващи заповеди и извеждане на насилника от вкъщи. В България обаче отбраната постоянно идва късно – след ескалация, побои или тежки закани, както в тази ситуация в Лозен. Именно това е една от главните рецензии на правозащитни организации, които упорстват страната да ползва по-пълно европейските механизми за отбрана на дамите и жертвите на домашно принуждение.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ




