Неделя Щонова мокра под мост на плажа: Видях малки и големи кореми и коремчета
По БТВ след броени дни започва следващия нов сезон на предаването на доктор Неделя Щонова.
На морския бряг Щонова очевидно гледа да събере сили за новия ефирен маратон.
Тя се появи под мост на плажа, очевидно одеве излязла от морските талази и написа трогателен пост, който обаче е много дълъг:
" Бях на плажа.
И не видях нито една жена, нито една мацка, въобще, нито един човек, който да наподобява тъкмо като бикини инфлуенсърите и сходни, които виждаме онлайн.
Видях бръчки.
Видях целулит.
Отпусната кожа.
Рубенсови форми.
Видях дребни и огромни кореми и коремчета.
Видях обичайно изглеждащи и запуснати хора във всички вероятни размери.
Но на никое място не видях безупречно, филтрирано „ съвършенство “!
Видях обаче естествена хубост.
Видях хвърчило, смях и фамилии дружно, другари, споделящи храна и една двойка влюбени, не в първа младост, които тъкмо се готвеха за полет с парашут. Позагледах ги и се усмихнах.
Видях хора, наслаждаващи се на живота, наслаждаващи се на обич.
На същински неща.
Видях една доста стара дама с кученце, която се любуваше умерено на хоризонта.
Беше очарователна в своята деликатна, елегантна и да, сбръчкана дрънкулка, само че беше прелестна.
И потресаващо вярна с оригинала!
Видях неща, които са основани от нормалност, наслада, чиста жизнеспособност и човешка топлота.
Мили мои обичани почитатели.
Не се притеснявате от онлайн стандартите за хубост.
Просто желая да ви припомня, че доста от това, което виждаме тук … фактически не е същинско.
Толкова е филтрирано и толкоз е подбрано.
И е толкоз преструващо се.
Да, прелестно е да се показваш доста хубав и филтриран, само че това напълно съвсем не е пълнокръвният и повсеместен взор върху света.
И в случай че в миналото се съмняваш в себе си,
в твоята визия, стойност, триумф..
Остави телефона.
Излез на открито.
В действителния свят.
Вдишай надълбоко.
И осъзнай този живот.
Той е доста, доста по-слънчев … и доста, доста по-богат от това, което виждаме тук.
Стана отново дълъг текст, само че в размисъл съм.
Защо Фокусът на вниманието ни … не е там … където в действителност би трябвало да бъде?!
Кога ще “превалутираме ” полезностите?
Трупаме дефицити години наред.
И това е съдбовен риск.
Това е стратегическа слепота.
Това е генерално неверна пътека.
Това е “политика на мисловна беднотия ”.
Това е поколенческо плячкосване.
Няма ли да променим курса?!
Няма ли да променим Фокуса?!
За да имаш напредък, същински напредък … освен това в в действителност конкурентна среда … ти би трябвало да инвестираш в любов. В обучение! В пълноценни човешки връзки. В нематериалност.
Плаче ми се като виждам какво се случва.
А да не приказвам какво ми става като погледна индикаторите за здравното положение на нацията и децата ни.
Обаче … и ми никнат криле от наслада и вяра.. като си помисля, че от 14 септември стартирам 24 ефирен сезон.
24 години просветително предаване за самодейна здравна просвета.
Чудно, а?!
На плажа един чужд човек ме спря:
- Притеснява ме, че духът е погубен … а човек без задача деградира.
Пускам малкия екран и с изключение на “Светът на здравето ” и няколко други.. то съвсем няма нищо за гледане … и ми се свива сърцето от неналичието на посока.
Хора, би трябвало да се събудим.
За вярната посока.
Има толкоз действителен труд, хубост и неща за правене, там, в същинския и незабележим живот … отвън онлайн действителността.
Благодаря, че прочетохте.
Обичам ви. "
На морския бряг Щонова очевидно гледа да събере сили за новия ефирен маратон.
Тя се появи под мост на плажа, очевидно одеве излязла от морските талази и написа трогателен пост, който обаче е много дълъг:
" Бях на плажа.
И не видях нито една жена, нито една мацка, въобще, нито един човек, който да наподобява тъкмо като бикини инфлуенсърите и сходни, които виждаме онлайн.
Видях бръчки.
Видях целулит.
Отпусната кожа.
Рубенсови форми.
Видях дребни и огромни кореми и коремчета.
Видях обичайно изглеждащи и запуснати хора във всички вероятни размери.
Но на никое място не видях безупречно, филтрирано „ съвършенство “!
Видях обаче естествена хубост.
Видях хвърчило, смях и фамилии дружно, другари, споделящи храна и една двойка влюбени, не в първа младост, които тъкмо се готвеха за полет с парашут. Позагледах ги и се усмихнах.
Видях хора, наслаждаващи се на живота, наслаждаващи се на обич.
На същински неща.
Видях една доста стара дама с кученце, която се любуваше умерено на хоризонта.
Беше очарователна в своята деликатна, елегантна и да, сбръчкана дрънкулка, само че беше прелестна.
И потресаващо вярна с оригинала!
Видях неща, които са основани от нормалност, наслада, чиста жизнеспособност и човешка топлота.
Мили мои обичани почитатели.
Не се притеснявате от онлайн стандартите за хубост.
Просто желая да ви припомня, че доста от това, което виждаме тук … фактически не е същинско.
Толкова е филтрирано и толкоз е подбрано.
И е толкоз преструващо се.
Да, прелестно е да се показваш доста хубав и филтриран, само че това напълно съвсем не е пълнокръвният и повсеместен взор върху света.
И в случай че в миналото се съмняваш в себе си,
в твоята визия, стойност, триумф..
Остави телефона.
Излез на открито.
В действителния свят.
Вдишай надълбоко.
И осъзнай този живот.
Той е доста, доста по-слънчев … и доста, доста по-богат от това, което виждаме тук.
Стана отново дълъг текст, само че в размисъл съм.
Защо Фокусът на вниманието ни … не е там … където в действителност би трябвало да бъде?!
Кога ще “превалутираме ” полезностите?
Трупаме дефицити години наред.
И това е съдбовен риск.
Това е стратегическа слепота.
Това е генерално неверна пътека.
Това е “политика на мисловна беднотия ”.
Това е поколенческо плячкосване.
Няма ли да променим курса?!
Няма ли да променим Фокуса?!
За да имаш напредък, същински напредък … освен това в в действителност конкурентна среда … ти би трябвало да инвестираш в любов. В обучение! В пълноценни човешки връзки. В нематериалност.
Плаче ми се като виждам какво се случва.
А да не приказвам какво ми става като погледна индикаторите за здравното положение на нацията и децата ни.
Обаче … и ми никнат криле от наслада и вяра.. като си помисля, че от 14 септември стартирам 24 ефирен сезон.
24 години просветително предаване за самодейна здравна просвета.
Чудно, а?!
На плажа един чужд човек ме спря:
- Притеснява ме, че духът е погубен … а човек без задача деградира.
Пускам малкия екран и с изключение на “Светът на здравето ” и няколко други.. то съвсем няма нищо за гледане … и ми се свива сърцето от неналичието на посока.
Хора, би трябвало да се събудим.
За вярната посока.
Има толкоз действителен труд, хубост и неща за правене, там, в същинския и незабележим живот … отвън онлайн действителността.
Благодаря, че прочетохте.
Обичам ви. "
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ