Една сладка история на 110 години
По биографията на един човек можем да разберем какъв е бил животът му, а по биографията на една компания можем да разберем какъв е бил животът на цялото общество.
Четири войни, три държавни строя и едно огромно земетресение -нищо от това не допуска, че в действителност историята, която желаеме да ви разкажем, е историята на българската захар, родом от Горна Оряховица.
Предприемачество през 20-те на ХХ в.
Българското икономическо знамение от началото на предишното столетие нямаше да съществува без огромния блян към развиване на българите и без опита и вложенията на задграничните ни сътрудници.
По това време не са един и двама чехите, решили да дойдат и да развиват бизнес в България. От една страна - славянска страна, от друга - голям капацитет за напредък.
Така, паралелно с пивоварите братя Прошек, художникът Иван Мърквичка и основателят на българската археология Карел Шкорпил, се подрежда и инж. Рудолф Пицка - създател на “Българо-чехско акционерно сдружение за захарна промишленост ” през 1912 година.
Благодарение на учредената от него фабрика за захар в идващите 110 години пишем сладката история на България със столица Горна Оряховица.
Войни и земетресение
Строежът на захарния цех не върви безпрепятствено. Избухването на Балканската война гарира влаковете с частите за машините из Сърбия и България, а строителите са мобилизирани.
Преодолели това затруднение, притежателите се сблъскват с ново, този път естествено злополучие - земетресение с магнитут 6.8 по Рихтер. Заводът е порутен, както и стотици други здания, църкви, учебни заведения.
С общите всеотдайни старания на служащите и денонощен труд, фабриката е възобновена и стартира да създава захар.
Успех и напредък
През идващото столетие от живота на “Захарни фабрики ” сладките моменти са доста повече от горчивите. Край завода за захар изниква завод за произвеждане на етанол, притежателите купуват и прилежащата фабрика за захарни произведения.
Държавното ръководство идва с готовност за развиване в огромни мащаби. Построена и лична Топлоелектрическа централа, която да посреща енергийните потребности на все по-големите производства.Отваря се и машинно-ремонтен цех за потребностите на всички захарни фабрики в страната.
И постоянно от небето ще валят бонбони…
Или най-малко по този начин се коства на всеки, прекрачил прага на фабриката, в която Лукчетата са още топли, а Лимоновите резанки са в дълги уханни калъпи.
Колкото до бъдещето, то наподобява също като шепа Ментини - сладко и зелено.
Инвестициите на компанията единствено през последните 10 години е над 50 млн.лв. Устремът на " Захарни фабрики " за оптимизация и екосъобразност към този момент е заплатен и с няколко награди за Зелено дружество.
През последните 20 години в активността на „ Захарни фабрики “ е подложен забележителен зелен отпечатък за запазване на природата. Инсталиран е електростатичен филтър на комина на личния ни Топлоелектрическа централа. Благодарение на него към този момент не се отделят прахови частици в атмосферата. Направена е акомодация на мощностите, тъй че 30% от ресурсите, които се употребяват за произвеждане на топлоенергия, са от възобновими източници – биомаса. Изградени и пуснати в употреба са две фотоволтаични централи, които работят за лични потребности.
В дивизия “Етанол ” напълно е приключен процеса на безотпадно произвеждане посредством инвестиция за оползотворяване на вторичния артикул от произвеждане на етилов алкохол във високопротеинов фураж.
Така че сладката ни история не приключва тук, а продължава и в бъдещето, тъй като постоянно има още един ден, в който да ни се прииска нещо сладичко за ядене.
Четири войни, три държавни строя и едно огромно земетресение -нищо от това не допуска, че в действителност историята, която желаеме да ви разкажем, е историята на българската захар, родом от Горна Оряховица.
Предприемачество през 20-те на ХХ в.
Българското икономическо знамение от началото на предишното столетие нямаше да съществува без огромния блян към развиване на българите и без опита и вложенията на задграничните ни сътрудници.
По това време не са един и двама чехите, решили да дойдат и да развиват бизнес в България. От една страна - славянска страна, от друга - голям капацитет за напредък.
Така, паралелно с пивоварите братя Прошек, художникът Иван Мърквичка и основателят на българската археология Карел Шкорпил, се подрежда и инж. Рудолф Пицка - създател на “Българо-чехско акционерно сдружение за захарна промишленост ” през 1912 година.
Благодарение на учредената от него фабрика за захар в идващите 110 години пишем сладката история на България със столица Горна Оряховица.
Войни и земетресение
Строежът на захарния цех не върви безпрепятствено. Избухването на Балканската война гарира влаковете с частите за машините из Сърбия и България, а строителите са мобилизирани.
Преодолели това затруднение, притежателите се сблъскват с ново, този път естествено злополучие - земетресение с магнитут 6.8 по Рихтер. Заводът е порутен, както и стотици други здания, църкви, учебни заведения.
С общите всеотдайни старания на служащите и денонощен труд, фабриката е възобновена и стартира да създава захар.
Успех и напредък
През идващото столетие от живота на “Захарни фабрики ” сладките моменти са доста повече от горчивите. Край завода за захар изниква завод за произвеждане на етанол, притежателите купуват и прилежащата фабрика за захарни произведения.
Държавното ръководство идва с готовност за развиване в огромни мащаби. Построена и лична Топлоелектрическа централа, която да посреща енергийните потребности на все по-големите производства.Отваря се и машинно-ремонтен цех за потребностите на всички захарни фабрики в страната.
И постоянно от небето ще валят бонбони…
Или най-малко по този начин се коства на всеки, прекрачил прага на фабриката, в която Лукчетата са още топли, а Лимоновите резанки са в дълги уханни калъпи.
Колкото до бъдещето, то наподобява също като шепа Ментини - сладко и зелено.
Инвестициите на компанията единствено през последните 10 години е над 50 млн.лв. Устремът на " Захарни фабрики " за оптимизация и екосъобразност към този момент е заплатен и с няколко награди за Зелено дружество.
През последните 20 години в активността на „ Захарни фабрики “ е подложен забележителен зелен отпечатък за запазване на природата. Инсталиран е електростатичен филтър на комина на личния ни Топлоелектрическа централа. Благодарение на него към този момент не се отделят прахови частици в атмосферата. Направена е акомодация на мощностите, тъй че 30% от ресурсите, които се употребяват за произвеждане на топлоенергия, са от възобновими източници – биомаса. Изградени и пуснати в употреба са две фотоволтаични централи, които работят за лични потребности.
В дивизия “Етанол ” напълно е приключен процеса на безотпадно произвеждане посредством инвестиция за оползотворяване на вторичния артикул от произвеждане на етилов алкохол във високопротеинов фураж.
Така че сладката ни история не приключва тук, а продължава и в бъдещето, тъй като постоянно има още един ден, в който да ни се прииска нещо сладичко за ядене.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ