По актуални и гранични теми днес разговарям с Любомир Весов,

...
По актуални и гранични теми днес разговарям с Любомир Весов,
Коментари Харесай

Любомир ВЕСОВ пред novini.bg: Преминали сме всички човешки граници, а някои са се родили оттатък хипотетичната морална бразда

По настоящи и „ гранични ” тематики през днешния ден беседвам с Любомир Весов, финансов и банков специалист и съветник. Той е бил зам.-изпълнителен шеф на ДЗУ–АД, шеф и член на УС на ПИБ–АД и изпълнителен шеф и член на УС на КТБ–АД. Роден е в Габрово, приключил е ВФСИ „ Д.А.Ценов “, гр. Свищов, компетентност „ Финанси и заем “. Семеен е, има двама синове, две внучки и внук. Наскоро излезе неговата книга „ Граници ”.

- Тези дни към този момент някогашният Главен прокурор Иван Гешев разгласи обществено, че знае всичко за всеки в страната. Г-н Весов, в случай че в действителност е по този начин, Вие имате ли вяра, че той ще показа знанието си с нас за случилото се с КТБ–АД, знаейки неща от кухнята, въпреки и да сте работили в нея до 2008 год., а знаем, че тя банкрутира през 2014 година.

- Първо, не желая да върша разбор на думите на г–н Гешев, тъй като не знам дали ги е използвал като хипербола или като метафора. Ако в действителност знае всичко за всеки в страната, то имаме огромен проблем с правовата страна.

Думите му биха значили, че полицейщината и нарушаването на законите са норма, а не изключение.

Мисля, че в България всеобщо се надценява експертността/ не експертизата/ на някои хора, а други се подценяват, какъвто мисля е казусът с г–н Гешев, тъй че по–скоро се е изразил метафорично. Убеден съм, че нито той, нито който и да е различен от коментиращите или тези, дали своят вот промени на закони в Народното събрание, свързани с КТБ–АД, са осведомени в елементи със случилото се там. И още, доколкото познавам законите, г–н Гешев няма право да приказва по тематиката, а тези които би трябвало да знаят всичко, даже и изпреварващо събитията, в никакъв случай няма да го създадат. Ще споделя с Вас и читателите моето разбиране, че

още в края на 2013 година на база разбори, а евентуално и на освен това, непознати структури са предричали освен банкрута на банката, само че и хипотетичният месец, когато ще се случи.

Дали са споделили това с нашата страна, дали някой е взел отношение и подхванал ограничения, можем да гадаем, само че някой сигурно знае.

- Според вас, в миналото ще разберем ли истината за този обеден обир под „ надзора ” на страната?

- Че е обир, обир е, само че не под „ надзора “ на страната, а с нейна помощ и присъединяване на най–високо ниво. Дали това ще се потвърди, уверен съм, че в никакъв случай няма да стане, а „ надзора “ трябваше обратно в годините да се реализира от Българска народна банка. Вие да сте чували някой от тази институция да е понесъл отговорност? Ако ми позволите да се пошегувам, българската прокуратура, без значение кой е основен прокурор, крепи сигурността и неразпада на банковата система. Дали в управлението на Българска народна банка до ден сегашен има на управителни позиции чиновници забъркани в проблема КТБ–АД, е въпрос на службите за сигурност и Народното събрание.  Задавали ли сте си въпроса:

за какво всеки от нас може да подлага на критика и изнася данни за компанията „ X “, веригата магазини „ Y ”, кварталната бакалия, полицията, лечебните заведения и каквото се сетите, а не може да каже истината за банката „ Z “?!

- А добре ли се стопанисват и ръководят обществените средства у нас, по оценка на вашия експертен опит?

– Нито се стопанисват, нито се ръководят, тъй като за това се желае нужен най-малко от знания и потенциал в избрана област. Боравенето с обществени средства не трябва да е начално учебно заведение за претендент политици, които желаят да имат някаква по–висока позиция, изписана в CV–то си, належащо като трамплин за пост в непозната компания. Думичката „ асимилиране “ и нейното упражняване би трябвало да станат съставомерни в Наказателния кодекс. Без значение дали е млад или е на повече години, само че служителят, опериращ с тези средства, би трябвало да е способен, виновен и да върви пешком по тротоарите.

- Как се отнасяте към относително известната теза, че страната ни от ден на ден наподобява на разграден двор и всеки влачи, без да оставя дири?

– Започвам да се тормозя, че ще замязя на нездраво критикарство, само че все по–трудно виждам страната и все по–често ни демонстрират разпад на държавността. Да давам образци с общи или частни случаи мисля, че не е належащо тъй като ги виждаме и се сблъскваме с такива всеки ден. Слава Богу, че има порядъчен частен бранш, който поддържа системите, нужни за прекъсване на тоталния разпад. Слава Богу, че имаме младежи, които се връщат от чужбина или излизат от нашите университети, с цел да има вяра и нека в случай че не през днешния ден, то на следващия ден тези момчета и девойки вземат ръководството в ръцете си. А що се отнася до дирите, в миналото имаше български филм „ Следите остават “. На парите дирите постоянно остават, стига някой да желае да ги види.



- Неотдавна написахте доста забавна книга - „ Граници ”. Какво ви предизвика да извършите това – обстоятелството, че „ Всеки има своите граници, които взема решение да премине или не ” или че в действителност на „ Балканите нямат граници ”?

– Това, че „ Всеки има своите граници, които взема решение да премине или не ” или, че в действителност на „ Балканите нямат граници ”, са цитати от корицата на книгата. Никога не съм имал концепция да пиша книга, само че тази излезе на един мирис и другари я издадоха без да ми дадат опция да я коригирам или оправя някои неща в нея. Исках от една страна,  да оттова самопризнание на тези, които са пазили страната, добра или неприятна, само че нашата страна, да се опитам от познанието, което имам за България, Балканите и света, да дам своето пояснение за това, което става сега.

Въпросът с човешките граници, преди всичко е честен, зависи от възпитанието, което ни е обещано, построеното себеуважение, познанието, което сме придобили и е доста значимо да го предадем на децата си и най–важното, да не изпитваме  срам, когато застанем пред тях.

Във физически аспект нито България, нито Балканите, нито Европа имат граници. Мога да Ви уверя, че всеки приблизително образован и квалифициран човек може гладко да премине физическата граница на България, от Резово до Беласица и от там до Дунава, в това число и с автомобил, камион и каквото още се сетите. Мигрантската вълна, проведена, финансирана, направлявана и реализирана през днешния ден, е показателна за това, вижте единствено карето сред „ Пиротска “, „ Хр.Ботев “, „ Сливница “ и „ Мария Луиза “ в София, не ходете на друго място.Там може да се почувстваш като в Бейрут или Дамаск, а  липсата на реакция от страна на страната и нейните органи, е потресаваща и това неявяване на реакция не може да се изясни с нищо друго с изключение на със умишлено безхаберие и още нещо. Може би тук би трябвало да се сетим за горещия образец от Франция.  За Балканите в действителност е значимо да разберем, че с изключение на физическите граници има и други - тези сред хората, които или сме премахнали макар остарели предубеждения, исторически събития, войни или които през днешния ден построяваме по политически аргументи. Балканите са галактика, друга от всяка друга, през днешния ден със сърбина, македонеца, гърка можем да пием и пеем, да играем хора и сиртаки, хванати за раменете, а на следващия ден същите тези ръце да вземат пушки и ножове и да се убиваме. Вчера прадядовците ни да са били братя, през днешния ден да не желаеме да кажем, че този или оня ни е братовчед. Винаги политиците поради персоналните и непознати ползи, са разделяли този неземно хубав полуостров и хората, които го обитават. Не питайте за образци.



- Как мислите, кои граници човек не трябва да минава, с цел да имаме публично удобен и сигурен персонален живот? Глобализмът разми някои открити понятия преди за граници, за национални цели, за национално достолепие, за родолюбие, за чест и дълг. По Ваша преценка, до каква степен ще докара всичко това?

– Ние сме минали всички вероятни човешки граници, някои са се родили отвъд хипотетичната морална вадичка,

човешкият живот е нереалност, оцеляването е самоцел.

Днес разбираме, че глобализмът и либерализмът не са път към светлото бъдеще, че те погубват характерността, тровят индивида с неговото личностно и креативно  „ Аз ”, вкарват ни в шаблон, който ни прави идентични, моделирани по нечий облик и сходство. Еднакви устни, носове, лица, женски гърди, мъжки бицепси, матрицата ти дава рамка за това кое е положително, кое не, кое е вярно, кое неверно, какво можеш да правиш, какво не. Тази матрица желае от хората да не мислят, да не разсъждават, да извършват заложените в нея команди, прави едно, прави две и по този начин всеки ден и час. Училището с тези му форми не е ли матрица, изпитите в другите степени, академични преподаватели, откъснати от практиката, ще ме извинявате, само че и публицистите повтаряте като папагали мантри, поставени в устата думи и словосъчетания, които някои от вас даже не схващат.

Алеко Константинов е написал, „ А идеали трябват, това не са празни думи, както мисли жадната за облаги сволач “.

Дори не желая да допускам и да приема смяната, която става в главите на хората и то пред очите ми. Започвам да си мисля, че човечеството не е узряло за невероятния скок и постижения на науката, не знае по какъв начин да ги употребява, а Вие ми говорите за национално достолепие, родолюбие, чест. Може ли да ми кажете по какъв начин реагира държавното управление и Външно министерство на декларацията на Бундестага и изявлението на Шолц за връзките ни с Република Северна Македония? Ами не реагираха, не реагираха по никакъв метод, тъй като сме смачкана страна, със смачкани, назначени от „ Посолството “ марионетки. И това пристигна като удар по достойнството и достолепието ни от същата тази Германия, с която сме изгубили двете международни войни. Я си представете, че го беше споделила съветската посланичка, турската или посланикът на Китай? Какво щеше да стане? Не желая да мисля какво ще е след година или пет, през днешния ден внасяме 75–80 % от селскостопанските артикули, по улиците на София и в другите градове и села се движат хора призраци, намръщени и говорещи си сами. Какво още да мисля, би трябвало да работим за връщане на нашата историята, литературата, музиката, българщината в учебно заведение, наред с фундаменталните науки, само че с тяхната несъмнено практическа устременост. И когато приказваме за световен свят, за глобализъм и демократизъм, да попитам: ние от Старата Европа включваме ли в този свят страните и народите на Африка, Близкия изток, огромна част от Азия, те не са ли хора, не заслужават ли същото отношение. Т.н. „ цивилизован свят “ е двуличен и се интересува единствено от запаси, облаги и благоприятни условия за въздействие, това не е равноправно другарство и човешко отношение. Казвам го, тъй като познавам казуса в елементи и съм бил неведнъж в страните от Западна Африка.



- В книгата си пишете „ Бог е дарил човек със свободна душа и разсъдък, а дали човек ще остане свободен, зависи единствено от него ”. Защо обаче множеството хора у нас престанаха да се опасяват и срамят от господ, да се грижат за душите си и да са свободни?

- Защо ни е позор да приемем и кажем, че богомилството е едно от най–светлите, просветени и прогресивни учения в Средновековието, че учителят Дънов е уважаван за концепциите си популяризирани по света? И те и той проповядват, че Бог е на всички места и най–важното - вътре в нас, православието ни е крепко обвързвано с езичеството по нашите земи, ислямът е в най–чистият и филантроп тип, какво повече ни би трябвало. Не всеки човек е дарен с разсъдък, само че душата е друго нещо, нея не можем да я дадем на " химическо почистване и на следващия ден да е изпрана. " Перат " се съвести и морал, само че в случай че застанем пред огледало сами и се погледнем! Колко от нас тогава ще кажат: аз съм свободен?

Хората се срамят и се опасяват, тъй като са необразовани, а необразованият човек е нерешителен и подвластен, изобщо, може ли подвластният човек да бъде свободен?

Ще отидем в доста метафизичен тематики, ще би трябвало да разясняваме и се замеряме с цитати от Конфуций, което е доста съвременно в някои дамски среди, само че избирам Киркегор с концепцията му, че от време на време закъснелият избор оставя след себе си живот, изпълнен с дефекти, чието превъзмогване се трансформира в непрекъснато предизвикателство. Така е и със свободата, постоянно би трябвало да я търсим и в никакъв случай няма да сме закъснели.

 
Източник: novini.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР