PNR (Passenger Name Record) е глобална система, създадена през 60-те

PNR (Passenger Name Record) е световна система, основана през 60-те години на предишния век, изначало единствено с комерсиално предопределение. Целта е била авиопревозвачите и фирмите, които са резервирали билети, да обменят информация. У нас ДАНС е звеното, което реализира контакт. Информация се дава незабавно при съвпадане на избрани критерии - търсено лице, човек със възбрана или разследван в дейна фаза на делото. Това сподели в студиото на „ Офанзива с Любо Огнянов “ някогашният ръководител на ДАНС Цветлин Йовчев.

Повод за коментара и разясненията му стана нашумелия проблем с въпросната система, поради предоставена информация от страна на ГДБОП на вътрешния министър, в която се твърди, че водачът на Движение за права и свободи Делян Пеевски и конституционният арбитър Десислава Атанасова са споделяли един и същи частен полет до ОАЕ. „ Ако липсват обосновка и данни, че по случая се касае за тежко закононарушение, извличането на информацията е законово нарушаване. Нерегламентираното добиване на данни от PNR и общественото им обявяване може да докара до съществени наказания във връзка с GDPR (бел.ред. Общ правилник по отношение на отбраната на данните). А правенето на искане с погрешно наличие, основава опция за следствие за корист с власт. Може да се стигне до тежък имиджов удар по новото ръководство и интегритета му “, обясни специалистът.

По думите му след атентатите на 11 септември PNR придобива друго значение и към този момент се употребява главно за три неща.

» Превенция във връзка с пасажерите, които следва да се качат на самолетите, в случай че има съмнителни лица, да бъдат отсети.

» Установяване на връзки и мрежи при тежки закононарушения - кой с кого е бил обвързван и кой е купил билетите. главно за противопоставяне на тероризма, само че и трафик на оръжия, хора и опиати, както и контрабанда.

» За следствие и изясняване на минали събития при доказване на закононарушение.

„ За достъп до системата може да бъде направено искане в Министерство на вътрешните работи от страна на ГДНП, ГДБОП и Бюрото за оперативно полицейско съдействие. Също по този начин и oт прокуратурата и съда по отношение на следствия за приемане на информация, която се употребява като доказателства. Данните в системата след 6 месеца се деперсонализират “, изясни още Йовчев.

Според него, с цел да бъдат разкрити персоналните данни на лицата, за които е желана информация, е нужно да има особено искане, подписано с ясни претекстове. „ Ако става дума за дело, което е в ход, се желае правосъдно решение, използването на системата е по регламентиран ред, разказан в Закона за ДАНС. Тъкмо до такава степен се насочва настояването, като ръководителят или упълномощено от него лице, взима решение дали да даде достъп “, разкри още Йовчев.

Експертът посочи, че нормално управляващите не разрешават на жители да влизат в страната с един паспорт и да излизат с различен документ. „ Това не е невероятно, само че е мъчно осъществимо. С дипломатически паспорт е допустимо да влезеш в една страна, само че не мисля, че в ОАЕ е допустимо да не сложат щемпел. При всички положения PNR системата е отчела всяко пътешестване. Има много сериозна глоба за самолетните компании, които не подават данни, без значение дали в един паспорт има щемпел. Невъзможно е да се влезе в една непозната страна с два документа за идентичност, а в множеството страни даже се изисква да влезеш и да излезеш с еднакъв “, разяснява още Йовчев.

Той удостовери, че ГДБОП да има масив от данни, друг от „ Гранична полиция “. „ По тематиката с полетите има три проблема - първият е дали информацията, изнесена от министъра, дава отговор на истината, което е сложено под подозрение. Вторият - дали данните са събрани по законов метод, третият - до каква степен общественото им изнасяне е нарушаване на персоналното пространство и GDPR “, означи Йовчев.

Назначаването на Пламен Тончев за началник на ДАНС е разумно кадрово решение, съобщи Цветлин Йовчев.

По думите му организацията има потребност от началник, който познава добре процесите в службите и може да упражнява ефикасен надзор. Според Йовчев неналичието на подобен надзор води до деструктивни процеси в институциите.

Коментирайки случая с Олег Невзоров и противозаконния комплекс край Варна, Йовчев акцентира, че точно ДАНС е институцията, която е изпълнила отговорностите си, като е изготвила отчет със подозрения за пране на пари и действия, застрашаващи националната сигурност. Според него отговорността за развиването на проблема не може да бъде прехвърляна върху службата.

Бившият ръководител на ДАНС уточни още, че казусът разкрива съществени проблеми в работата на държавната администрация, в това число законодателни пропуски, неефективност и евентуални корупционни практики.

Йовчев разяснява и позицията на президента Румен Радев по отношение на новия пакет наказания против Русия. Според него решението за повдигане на запора върху активи, свързани с „ Лукойл “, не взема решение въпроса с евентуалните финансови искания към България и крие риск страната да загуби настоящата дерогация за съветски нефт.

По думите му опитите за балансиране сред европейските задължения на България, вътрешнополитическите настроения и връзките с Русия са извънредно рискови и могат да доведат до отрицателни последствия за страната.