Изворите в Марково с ключова роля за падането на Пловдив под Османска власт
Пловдивският Бевърли хилс – това е най-често слаганият етикет на село Марково. Лъскавата му опаковка, обаче напълно не изчерпва историята на обитаемото място и актуалната му същина. Земята пази завещание от траки и римляни, османски неволи и възрожденски протести, развиване на търговия и индустрия, а към днешна дата една задружна общественост, която приема новодошлите като свои. В региона има тракийски могили, в миналото е съществувало римско населено място, земята е дом и на българи от опожарено село, а голям турски чифлик е давал работа на християни и мюсюлмани. Марковските извори пък са изиграли основна роля при завладяването на Пловдив от османците, а в по-късни времена са лекували деца от разнообразни заболявания. Така че, напълно не съдете по опаковката, историята на Марково се простира доста по-далеч от вилна зона или казано по-друг метод първокласно пловдивско предградие.
Прочетете още
Назад във времето из марковската история…
Районът е бил обитаем от дълбока античност, като своите следи са оставили още траките . Над селото се намират остатъци от цитадела с името „ Кастел ” - тогавашна митница, насочен път за междинните Родопи и Беломорието.
Има и няколко тракийски могили, като една от тях е кулата в местността Каратопрак. В региона е открита и дребна бронзова статуетка на господ Хермес, която се съхранява в Археологическия музей в Пловдив. Също по този начин и оброчна плочка на Кибела – богинята на земята и плодородието, която са почитали траките. През 1932 година местните строили воденици в региона на извора Марата(който се намира на юг от Марково) и там разкрили зидана пещера с канал, както и няколко части злато. Според обява във вестник „ Борба ” това най-вероятно е била златолеярна на траките.
Статуята на господ Хермес
В региона на извора е прекосявал и римски път , който е свързвал Пловдив с Беломорска Тракия и Бяло море. Има сведения за римско населено място в региона, както и остатъци от Римска шахта. Едно от направленията й захранвало Пловдив, второто най-вероятно е снабдявало въпросното населено място, а друго отвеждало към юг – откъдето е идвала водата. Изградените от римляните уреди са употребявани цели 15 века за доставяне на Пловдив с вода.
Върхът над селото носи името на Цар Калоян , а легендата разкрива част от средновековната история на селото. Според нея след борбата при Одрин, цар Калоян води тежко стълкновение за крепостта Кастел. Най-лютите боеве се водили над Марково. За страдание борбата била изгубена, крепостта завладяна и разрушена, а бойците пленени.
Връх Калоян
Водоизточникът Марата има и основна роля по времето на Османското настъпление, а основното настоящо лице е Ибрахим от рода Исфендияроглу, който употребявал водпровода и подкрепил рухването на Пловдив. През XIV век семейството живеела в Западен Анадол и управлявала областите Кастамону и Синоп.
По време на обсадата на Пловдив той разкрил водопровода, който идвал от Марково и захранвал Пловдив с питейна вода. Ибрахим прекъснал водоизточника и по този начин борбата станала неравна – без вода локалните не съумели да устоят дълго и се предали. За признателност султан Лала Шахин му подарил селата Марково и Извор. През втората половина на XV век, султан Мурад II назначил сина на Ибрахим Исфендияр - Исмаил – за властник в Пловдив.
Той издигнал в Пловдив джамия, Чифте баня и намиращият се на мястото на сегашните хали – Куршум хан. Възстановил и един от двата римски акведукта, който доставял вода от Марково.
Междувременно при нашествието на турците, намиращото се в региона село Захридиево е било изцяло опожарено и жителите му намерили своя дом в марковските земи. Няма писмени сведения за това от по кое време е датирало това населено място, нито пък има непокътнати жилищни постройки – то се е намирало сред Марково и Брани поле.
Исмаил бей и неговите наследници също приели Марково за собствен дом, като там бил издигнат голям чифлик с впечатляващи фонтани и градини. Семейството почивало в селото най-много през летата В селото е вдигната джамия, а част от популацията било мюсюлманско.
Въпреки игото, била издигната и черква – несъмнено съгласно османските правила тя била по-ниска от джамия. Храмът „ Света Троица ” е построен пред 1862 - 1863 година
Последният от рода, който е прочут у нас още веднъж носил името Исмаил и живеел в региона до Освобождението. Той успявал да поддържа мира в селото, да го опази от нападения и да даде работа на локалните. Имал доста положителни стопански връзки с Гюмюш Гердан, който имал фабрика в Дермендере, сегашен Първенец. Доброто му отношение към българите се изяснява с произхода на семейството – съгласно Захари Стоянов те са били помохамеданчени българи.
Чешкият историк Иречек написа в своите исторически бележки за Марково:
„ Хаджи Исмаил бей, който всеки път се отличавал със своята приемливост и човечност, желал да попречи на буйствата на турците по времето на кланетата през 1876 година, само че несъмнено, не съумял ”
В своята книга „ Марково – Съдба вечно ” Йордан Семерджиев написа, че мюсюлманското население на Марково живеело в южната – по-високо планинска част на Марково, а християнското в северната. Конакът на хаджи Исмаилбеговци бил ситуиран в центъра. В горния завършек на селото – на мястото на днешния ресторант, се издигала джамията, а до нея имало и кафене.
Захари Стоянов свързва селото и с Васил Левски . Според него Апостола е пренощувал в Нася Ханджията (Атанас Бакалов) и основава комитет от няколко души в селото. Турците обаче надушили и въстание в Марково няма.
След Освободжението ратаите и служащите на хаджи Исмаил откупили чифлика и всички негови земи и последователно ставали все по-самостоятелни. Селото почнало да нараства и с помощта на плодородната си земя и близкото разстояние с Пловдив от ден на ден да се развива.
Наред със земеделието и отглеждането на животни в чифлика на хаджи Исмаил се развивало и тъкачеството, което траяло и след Освобождението. В региона се развивали и лозарството, като се произвеждали разнообразни бъчви от хвойна, които да съхраняват виното и му предавали специфичен усет. Създала се и огромна коларо-железарска работилница, а останалата част от популацията се занимавала интензивно със земеделие.
По-късно през годините е основан и институт по тютюна. Паралелно с това са се развивали културните и просветителни действия. Училищното дело в Марково датира още от 1845 година, през 1889 година в школото в селото е имало над 120 възпитаници. Сградата на учебното заведение е открита през 1922 година.
Интересно е и развиването на грижата за най-малките в селото. Заради минералните си извори и киречната си вода, която се славила с лечебна мощ, през 60-те години на 20 век Марково привличало родители от близо и надалеч, който оставяли децата си на грижата на локалните.
Водата спомагала за подсилване на костите на децата, а напорът довел до основаването на краткотрайни и непрекъснати детски градини. Към днешна дата в селото има единствено една забавачка.
А от къде идва името Марково?
За това има няколко догатки. Едното идва от основаването на акведукта- основният тръбопровод, който е идвал от местността Марата. Морфемата „ Мар ” има тракийски генезис и значи извор.
По времето на Османско господство – селото се е наричало Маракьой, т.е село при изворите, побългарено Марково. Някои локални пък свързват името на селото с Крали Марко, а други с един от първите заселници –павелският будител чорбаджи Марко Иванов, който е бил пропъден от турците и намира леговище в дома на Исмаил бей. Марко Иванов се е борел за създаване на черква в родното си село през 1839 година. Бил погубен при завръщането си в Павелско и съгласно локални по тази причина Исмаил бей е кръстил по този начин селото – в памет на своя другар.
Прочетете още
Назад във времето из марковската история…
Районът е бил обитаем от дълбока античност, като своите следи са оставили още траките . Над селото се намират остатъци от цитадела с името „ Кастел ” - тогавашна митница, насочен път за междинните Родопи и Беломорието.
Има и няколко тракийски могили, като една от тях е кулата в местността Каратопрак. В региона е открита и дребна бронзова статуетка на господ Хермес, която се съхранява в Археологическия музей в Пловдив. Също по този начин и оброчна плочка на Кибела – богинята на земята и плодородието, която са почитали траките. През 1932 година местните строили воденици в региона на извора Марата(който се намира на юг от Марково) и там разкрили зидана пещера с канал, както и няколко части злато. Според обява във вестник „ Борба ” това най-вероятно е била златолеярна на траките.
Статуята на господ Хермес
В региона на извора е прекосявал и римски път , който е свързвал Пловдив с Беломорска Тракия и Бяло море. Има сведения за римско населено място в региона, както и остатъци от Римска шахта. Едно от направленията й захранвало Пловдив, второто най-вероятно е снабдявало въпросното населено място, а друго отвеждало към юг – откъдето е идвала водата. Изградените от римляните уреди са употребявани цели 15 века за доставяне на Пловдив с вода.
Върхът над селото носи името на Цар Калоян , а легендата разкрива част от средновековната история на селото. Според нея след борбата при Одрин, цар Калоян води тежко стълкновение за крепостта Кастел. Най-лютите боеве се водили над Марково. За страдание борбата била изгубена, крепостта завладяна и разрушена, а бойците пленени.
Връх Калоян
Водоизточникът Марата има и основна роля по времето на Османското настъпление, а основното настоящо лице е Ибрахим от рода Исфендияроглу, който употребявал водпровода и подкрепил рухването на Пловдив. През XIV век семейството живеела в Западен Анадол и управлявала областите Кастамону и Синоп.
По време на обсадата на Пловдив той разкрил водопровода, който идвал от Марково и захранвал Пловдив с питейна вода. Ибрахим прекъснал водоизточника и по този начин борбата станала неравна – без вода локалните не съумели да устоят дълго и се предали. За признателност султан Лала Шахин му подарил селата Марково и Извор. През втората половина на XV век, султан Мурад II назначил сина на Ибрахим Исфендияр - Исмаил – за властник в Пловдив.
Той издигнал в Пловдив джамия, Чифте баня и намиращият се на мястото на сегашните хали – Куршум хан. Възстановил и един от двата римски акведукта, който доставял вода от Марково.
Междувременно при нашествието на турците, намиращото се в региона село Захридиево е било изцяло опожарено и жителите му намерили своя дом в марковските земи. Няма писмени сведения за това от по кое време е датирало това населено място, нито пък има непокътнати жилищни постройки – то се е намирало сред Марково и Брани поле.
Исмаил бей и неговите наследници също приели Марково за собствен дом, като там бил издигнат голям чифлик с впечатляващи фонтани и градини. Семейството почивало в селото най-много през летата В селото е вдигната джамия, а част от популацията било мюсюлманско.
Въпреки игото, била издигната и черква – несъмнено съгласно османските правила тя била по-ниска от джамия. Храмът „ Света Троица ” е построен пред 1862 - 1863 година
Последният от рода, който е прочут у нас още веднъж носил името Исмаил и живеел в региона до Освобождението. Той успявал да поддържа мира в селото, да го опази от нападения и да даде работа на локалните. Имал доста положителни стопански връзки с Гюмюш Гердан, който имал фабрика в Дермендере, сегашен Първенец. Доброто му отношение към българите се изяснява с произхода на семейството – съгласно Захари Стоянов те са били помохамеданчени българи.
Чешкият историк Иречек написа в своите исторически бележки за Марково:
„ Хаджи Исмаил бей, който всеки път се отличавал със своята приемливост и човечност, желал да попречи на буйствата на турците по времето на кланетата през 1876 година, само че несъмнено, не съумял ”
В своята книга „ Марково – Съдба вечно ” Йордан Семерджиев написа, че мюсюлманското население на Марково живеело в южната – по-високо планинска част на Марково, а християнското в северната. Конакът на хаджи Исмаилбеговци бил ситуиран в центъра. В горния завършек на селото – на мястото на днешния ресторант, се издигала джамията, а до нея имало и кафене.
Захари Стоянов свързва селото и с Васил Левски . Според него Апостола е пренощувал в Нася Ханджията (Атанас Бакалов) и основава комитет от няколко души в селото. Турците обаче надушили и въстание в Марково няма.
След Освободжението ратаите и служащите на хаджи Исмаил откупили чифлика и всички негови земи и последователно ставали все по-самостоятелни. Селото почнало да нараства и с помощта на плодородната си земя и близкото разстояние с Пловдив от ден на ден да се развива.
Наред със земеделието и отглеждането на животни в чифлика на хаджи Исмаил се развивало и тъкачеството, което траяло и след Освобождението. В региона се развивали и лозарството, като се произвеждали разнообразни бъчви от хвойна, които да съхраняват виното и му предавали специфичен усет. Създала се и огромна коларо-железарска работилница, а останалата част от популацията се занимавала интензивно със земеделие.
По-късно през годините е основан и институт по тютюна. Паралелно с това са се развивали културните и просветителни действия. Училищното дело в Марково датира още от 1845 година, през 1889 година в школото в селото е имало над 120 възпитаници. Сградата на учебното заведение е открита през 1922 година.
Интересно е и развиването на грижата за най-малките в селото. Заради минералните си извори и киречната си вода, която се славила с лечебна мощ, през 60-те години на 20 век Марково привличало родители от близо и надалеч, който оставяли децата си на грижата на локалните.
Водата спомагала за подсилване на костите на децата, а напорът довел до основаването на краткотрайни и непрекъснати детски градини. Към днешна дата в селото има единствено една забавачка.
А от къде идва името Марково?
За това има няколко догатки. Едното идва от основаването на акведукта- основният тръбопровод, който е идвал от местността Марата. Морфемата „ Мар ” има тракийски генезис и значи извор.
По времето на Османско господство – селото се е наричало Маракьой, т.е село при изворите, побългарено Марково. Някои локални пък свързват името на селото с Крали Марко, а други с един от първите заселници –павелският будител чорбаджи Марко Иванов, който е бил пропъден от турците и намира леговище в дома на Исмаил бей. Марко Иванов се е борел за създаване на черква в родното си село през 1839 година. Бил погубен при завръщането си в Павелско и съгласно локални по тази причина Исмаил бей е кръстил по този начин селото – в памет на своя другар.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ