Пловдивският апелативен съд уважи протеста на Окръжна прокуратура - Стара

Пловдивският апелативен съд почете митинга на Окръжна прокуратура - Стара Загора и отмени решението на Окръжен съд – Стара Загора, с което е сменено наказването „ пожизнен затвор “ с наказване от 30 години отнемане от свобода спрямо 64-годишния Т. Ч., осъден през 1991 година на „ гибел посредством разстрел “.
 
Той е приет за виновен в осъществяване за две убийства, умишлена междинна телесна щета и обезчестяване, осъществени през 1990 година в село край Стара Загора.
 
Решението на Пловдивския апелативен съд е Т.Ч. да изтърпи наказването „ пожизнен затвор “. То не предстои на митинг и обжалване.
 
Апелативните магистрати смятат, че позитивна смяна в държанието на наказания има, само че тя може да се отнесе към последните две години от изтърпяването на наказването.
 
Съдиите в Пловдив одобряват за основателно възражението на прокурора, че този интервал не може да се квалифицира като задоволителен, с цел да се стимулира извод, че се касае за трайна, продължителна, сигурна и дълготрайна смяна.

Така не може да се стимулира извод, че в изискванията на неконтролирана и неструктурирана среда – измежду обществото, личностовите особености няма да се проявят по неподходящ за останалите членове на обществото метод.
 
Т.Ч е изтърпял повече от 28 години в пандиза, от които последните две в Старозагорския, а преди този момент е бил в пандиза в Бургас.
 
Апелативният съд е взел поради, че една от особеностите при наказаното лице и сфера, в която работещите с него заключават, че имат проблеми, е признанието на виновността и съжалението за стореното, което официално Т. Ч. показва, само че самичък в последната си дума пред Окръжния съд сочи, че не се смята за нарушител, а нарушител е този, който откакто е умъртвил и е пуснат, още веднъж убие.
 
С присъда от 24.03.1992 година, Старозагорският областен съд е признал Т.Ч. за отговорен в това, че:
 
-на 08.08.1990 година в село край Стара Загора, при изискванията на рисков рецидив, предизвикал съзнателно междинна телесна щета на приятелката си – закононарушение по чл.131а, във вр. с член 129, ал.1 от Наказателен кодекс, за което е наказан на осем години „ отнемане от независимост ”;
 
-на 22.10.1990 година в същото село, при изискванията на рисков рецидив, се съвкупил с потърпевшата, като я принудил към това със мощ и заплашване - закононарушение по чл.152, ал.3, т.4, във вр. с ал.1, т.2 от Наказателен кодекс, за което е наказан на петнадесет години „ отнемане от независимост ”;
 
-на 22.10.1990 година в при изискванията на рисков рецидив, с особена свирепост и по изключително непосилен метод умъртвил Н. О. (на 69 години) и Ц. Д. (на 35 години), като по отношение на Н. О. убийството е осъществено преднамерено, а по отношение на Ц. Д. – за да бъде скрито първото ликвидиране – закононарушение по чл.116, т.4, пр.2, т.6, пр.2 и пр.3, т.8, т.9 и т. 11 от Наказателен кодекс, за което е наказан на „ гибел посредством разстрел “.
 
Съдът е определил на подсъдимия Т.Ч. едно общо наказване „ гибел посредством разстрел “. Присъдата е доказана от Върховния касационен съд на 06.05.1993 година
 
Смъртната присъда на подсъдимия е четена и е влезнала в действие по време на осемгодишния мораториум върху смъртното наказване.
 
Със ЗИДНК (ДВ, бр. 153/23.12.1998 г.) в чл.36 е основана ал.3: „ (3) В Република България няма смъртно наказване. "

Поради това с Указ № 4/20.01.1999 година на Вицепрезидента на Република България смъртното наказване на Т. Ч., е сменено с „ пожизнен затвор без подмяна “.
 
По молба на наказания с Указ № 12/21.01.2013 година на Вицепрезидента на Република България наказването му „ пожизнен затвор без подмяна “ е сменено с наказване „ пожизнен затвор “.