Пловдивският апелативен съд отказа да замени доживотната присъда“ на убиеца

Пловдивският апелативен съд отхвърли да размени „ доживотната присъда “ на килъра Людовик Толумов с наказване от 30 години „ отнемане от независимост “. Той излежава наказване за серия закононарушения, осъществени през 2000 година. Толумов е приет за отговорен от Пловдивския областен съд за осъществяване на пет закононарушения – обир съпроводен с ликвидиране и опит за ликвидиране, различен обир, обезчестяване, незаконно лишаване на автомобил и заличаване и разваляне на непозната движимост. Затворникът е подал тъжба посредством юриста си в Пловдивския областен съд с искане „ доживотната му присъда “ да бъде сменена с „ отнемане от независимост “ от 30 години. Окръжният съд оставя без почитание молбата на наказания и той апелира пред Апелативен съд- Пловдив. Апелативните магистрати са съобразили, че Толумов изтърпява наказване „ пожизнен затвор “, което му е било наложено с влезнала в действие на 4 автуст 2006 година присъда. За да се извърши подмяна на „ пожизнен затвор “ с 30 години „ отнемане от независимост “ е належащо наказаният да е изтърпял минимум 20 години от наказването „ пожизнен затвор “. Според апелативните съдии това изискване не е налице, защото престоят на килъра в пандиза не е надхвърлил 20 години. Липсва формалната причина за иницииране на подмяна на наказването, споделя съдът. Определението на Апелативните магистрати е дефинитивно и не предстои на обжалване. Според закона наказаното лице може да направи ново искане за подмяна на наказването „ пожизнен затвор “ не по-рано от две години, след постановения в този момент отвод на съда. Толумов и съучастникът му Иван Серафимов - Сладкото вилнеят преди 20 години край първомайското село Бяла река. На 13 май 2000 година 19-годишната Руждие Зекирия от село Православен и 20-годишният Севгин Мюмюнов от Воден се прибирали от дискотека. Спрели край село Бяла река, с цел да се целуват. Там били нападнати от някогашните пандизчии Людовик Толумов и Иван Серафимов, по прякор Сладкото. Мъжете пребили Севгин, който се опитал да отбрани приятелката си, а по-късно го простреляли. Откарали Руждие покрай параклиса " Свети Илия " в региона, където я изнасили. След това я наръгали 8 пъти с нож в шията и гърдите. Момичето оживяло по знамение и била открита от служител на реда от Първомай. Докато криминалистите издирвали убийците, Толумов и Сладкото нападнали микробус в прохода Троян-Кърнаре. Ограбили пасажерите, взели и самият бус,като по-късно го зарязали. Жертва на жестоките бандити станала итаксиметрова лидерка, която била пребита и ограбена На 17 юни нападнали софийски мерцедес на автомагистрала “Тракия ”. Три седмици по -късно заплашили мъж и жена в спрял москвич край хисарското село Михилци. Толумов и Сладкото стреляли по колата и предиздвикали водача да легне по очи на земята. Той обаче побягнал към близката бензиностанция, с цел да се избави и да потърси помощ. Иван Сладкото седнал в автомобила при дамата и я предиздвикал да се съблече. На 12 юли на Беклемето е открит трупът на немски жител. няколко седмици по-рано Толумов и Сладкото спрели колата на двама немски туристи и ги нападнали. Убили мъжа - Кристиян Херлем, и го хвърлили в пропастта, а неговата придружителка - Хайди Коломб, отвели на друго място, изнасилили я и я бутнали в дере. Черепът й бил открит в една урва, а елементи от тялото били пръснати в покрайнината, евентуално от горските животни. На 15 юли, до момента в който пътували с откраднатия от немските жители автомобил към Хисаря, Толумов и Серафимов се скарали. Людовик извадил оръжие и прострелял Сладкото. Завърлил натрупа му в крайпътна канавка, залял колата с бензин и я запалил. Трупът на Сладкото е открит няколко дни по-късно край Царимир. Полицията разкрива и съучастника му - Людовик. Доказателствата показали, че Иван Серафимов - Сладкото бил главният причинител на закононарушенията, само че Людовик също взел участие в изнасилванията. Сладкото е обвинен като евентуален причинител и на още едно ликвидиране - това на Елена Филипова, осъществено на пловдивския бул. “Марица ” през 1996 година. На 8 юли 2003 година разширеният състав на Окръжния съд в Пловдив произнася доживотна присъда за Людовик Толумов. Наказанието ситой излежава в Пловдивския затвор при специфичен режим. В пандиза Толумов написа книга със заглавие „ Хроника на една доживотна присъда “. Миналият месец осъди и управата на пандиза поради неприятните условия,в които живее. Главна дирекция „ Изпълнение на наказванията “ ще би трябвало да му заплати обезщетение от 4800 лева Това следва от решение на Административния съд в Пловдив, което обаче не е дефинитивно и предстои на обжалване пред Върховен административен съд. Искът на Людовик Толумов е за 50 000 лева, само че съдът счита, че душевните му контузии може да бъдат обезщетени и с 4800 лева.