Пловдивчанин разказа за доброто, разделено от хиляди километри СНИМКИ
Пловдивски публицист описа две истории за положителното, които са разграничени от хиляди километри разстояние, само че обединени от едно - желанието да окажеш помощ на близък. В основната роля са хората, помогнали две изгубени портмонета да се озоват още веднъж при своите стопани.
" Губиш нещо сякаш дребно, а в него половината ти живот... ", написа за изгубените движимости Благоев.
Панчо Благоев, който от години живее в Тайланд, споделя, че жена му е изгубила своето портмоне в търговски център. Вътре имало документи, карти, а и прилична сума пари. След като усетили за загубата, те се върнали на място, с цел да потърсят движимостите. Но от тях нямало никаква диря. Тогава се обърнали към защитата на обекта, а по този начин се оказало,че портмонето е намерено и съхранено в центъра за видеонаблюдение.
" Непокътнато! Някой го намерил, предал го на защитата и така нататък... Портмонето е с надпис " Bulgaria ". От тези, сувенирните, дето рядко влизат в приложимост. ", написа той.
" Не знам дали сме късметлии. Това, което сигурно знам е, че тайландците са положителни хора! Карам десета година тук ", заключава Благоев. Той споделя и своя конфликт със загубата портмоне, тази толкоз скъпа движимост. Това обаче било на няколко хиляди километра от Тайланд - в Пловдив.
Загубата станала, когато се прибирал се от погребението на непосредствен. " Улисан в черни мисли, не съм усетил по какъв начин портфейлът се е изсулил от задния джоб на джинсите ми ", написа той. Благоев към този момент си представял по какъв начин ще би трябвало да прекара престоя си в България във вадене на нови документи, когато получил ненадейно позвъняване. " Учтив мъж ми изясни, че до момента в който разхождал кучето си в парка край Дома на младоженците намерил портфейла ми подхвърлен до кошче за отпадък ", споделя Благоев.
Оказва се, че пловдивчанинът, който намерил портмонето, даже се извинил... Вътре не били останали пари.
Вижте цялата история, разказана от Панчо Благоев:
" Добри хора върнаха портмонето на жена ми с куп документи, банкови и служебни карти, прилична сума пари. Ако в миналото ви е " минавало през главата знаете какъв брой гадно е възприятието. Губиш нещо сякаш дребно, а в него половината ти живот...
Случи ми се преди 6 година в Пловдив. Връщах се от погребението на Наско Спасов, ярко му небе. Улисан в черни мисли не съм усетил по какъв начин портфейлът се е изсулил от задния джоб на джинсите ми. А в него персонална карта, шофьорска брошура, банкови карти, стотина лв..
Премаля ми...След към час телефонът ми звънна. Учтив мъж ми изясни, че до момента в който разхождал кучето си в парка край Дома на младоженците намерил портфейла ми подхвърлен до кошче за отпадък.
В него за шанс имало моя визитна картичка. Разпита ме за ЕГН, рождена дата, с цел да е сигурен, че аз съм " късметлията ". Живеел до Джумаята, видяхме се, съобщи ми портфейла и се извини(!), че го е намерил без пари. М*йната им на парите, документите са значими! Бях се прибрал за месец в Пловдив и към този момент си представях по какъв начин пиша пояснения за изгубените кетапи в Министерство на вътрешните работи, по какъв начин увисвам по гишета пред намръщени лелки и прочие Отдъхнах си облекчено...
Вчера оставих жена ми в IT сервиз, имаше някакъв проблем с преносимия компютър. Седнала нашата първо да си зарежда телефона, след това се преместила в прилежащото кафене с нос забоден в устройството. Чантата с портмонето останала до зареждачката... Усетихме се на път към колата в паркинга.
Върнахме се, разпитвахме, само че от нещата нямаше и диря. После защитата ни препрати към информацията на другия завършек на мола. Любезно момиче завъртя няколко телефона и ни съпроводи с асансьора до центъра за видеонаблюдение на 7-я етаж. Оказа се, че пормонето на жена ми е там.
Непокътнато! Някой го намерил, предал го на защитата и така нататък Между прочее партмонето е с надпис " Bulgaria ". От тези, сувенирните, дето рядко влизат в приложимост.
Приятелка на жена ми беше в България и й го донесе като подарък, а нашата се пресети за него, до момента в който си търси ново. Не, че нещо, само че това с щампите било огромно, не се побирало в дамската й чанта, търсила си нещо по-така и прочие
Направих се, че я чувам... В последна сметка открихме " Bulgaria " с щампите на Рилския манастир, наложителната роза и впрочем благи родни знаци. Не знам дали сме късметлии. Това, което сигурно знам е, че тайландците са положителни хора! Карам десета година тук, вЕрвайте ми. "
" Губиш нещо сякаш дребно, а в него половината ти живот... ", написа за изгубените движимости Благоев.
Панчо Благоев, който от години живее в Тайланд, споделя, че жена му е изгубила своето портмоне в търговски център. Вътре имало документи, карти, а и прилична сума пари. След като усетили за загубата, те се върнали на място, с цел да потърсят движимостите. Но от тях нямало никаква диря. Тогава се обърнали към защитата на обекта, а по този начин се оказало,че портмонето е намерено и съхранено в центъра за видеонаблюдение.
" Непокътнато! Някой го намерил, предал го на защитата и така нататък... Портмонето е с надпис " Bulgaria ". От тези, сувенирните, дето рядко влизат в приложимост. ", написа той.
" Не знам дали сме късметлии. Това, което сигурно знам е, че тайландците са положителни хора! Карам десета година тук ", заключава Благоев. Той споделя и своя конфликт със загубата портмоне, тази толкоз скъпа движимост. Това обаче било на няколко хиляди километра от Тайланд - в Пловдив.
Загубата станала, когато се прибирал се от погребението на непосредствен. " Улисан в черни мисли, не съм усетил по какъв начин портфейлът се е изсулил от задния джоб на джинсите ми ", написа той. Благоев към този момент си представял по какъв начин ще би трябвало да прекара престоя си в България във вадене на нови документи, когато получил ненадейно позвъняване. " Учтив мъж ми изясни, че до момента в който разхождал кучето си в парка край Дома на младоженците намерил портфейла ми подхвърлен до кошче за отпадък ", споделя Благоев.
Оказва се, че пловдивчанинът, който намерил портмонето, даже се извинил... Вътре не били останали пари.
Вижте цялата история, разказана от Панчо Благоев:
" Добри хора върнаха портмонето на жена ми с куп документи, банкови и служебни карти, прилична сума пари. Ако в миналото ви е " минавало през главата знаете какъв брой гадно е възприятието. Губиш нещо сякаш дребно, а в него половината ти живот...
Случи ми се преди 6 година в Пловдив. Връщах се от погребението на Наско Спасов, ярко му небе. Улисан в черни мисли не съм усетил по какъв начин портфейлът се е изсулил от задния джоб на джинсите ми. А в него персонална карта, шофьорска брошура, банкови карти, стотина лв..
Премаля ми...След към час телефонът ми звънна. Учтив мъж ми изясни, че до момента в който разхождал кучето си в парка край Дома на младоженците намерил портфейла ми подхвърлен до кошче за отпадък.
В него за шанс имало моя визитна картичка. Разпита ме за ЕГН, рождена дата, с цел да е сигурен, че аз съм " късметлията ". Живеел до Джумаята, видяхме се, съобщи ми портфейла и се извини(!), че го е намерил без пари. М*йната им на парите, документите са значими! Бях се прибрал за месец в Пловдив и към този момент си представях по какъв начин пиша пояснения за изгубените кетапи в Министерство на вътрешните работи, по какъв начин увисвам по гишета пред намръщени лелки и прочие Отдъхнах си облекчено...
Вчера оставих жена ми в IT сервиз, имаше някакъв проблем с преносимия компютър. Седнала нашата първо да си зарежда телефона, след това се преместила в прилежащото кафене с нос забоден в устройството. Чантата с портмонето останала до зареждачката... Усетихме се на път към колата в паркинга.
Върнахме се, разпитвахме, само че от нещата нямаше и диря. После защитата ни препрати към информацията на другия завършек на мола. Любезно момиче завъртя няколко телефона и ни съпроводи с асансьора до центъра за видеонаблюдение на 7-я етаж. Оказа се, че пормонето на жена ми е там.
Непокътнато! Някой го намерил, предал го на защитата и така нататък Между прочее партмонето е с надпис " Bulgaria ". От тези, сувенирните, дето рядко влизат в приложимост.
Приятелка на жена ми беше в България и й го донесе като подарък, а нашата се пресети за него, до момента в който си търси ново. Не, че нещо, само че това с щампите било огромно, не се побирало в дамската й чанта, търсила си нещо по-така и прочие
Направих се, че я чувам... В последна сметка открихме " Bulgaria " с щампите на Рилския манастир, наложителната роза и впрочем благи родни знаци. Не знам дали сме късметлии. Това, което сигурно знам е, че тайландците са положителни хора! Карам десета година тук, вЕрвайте ми. "
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ