Д-р Калин Калинов: Бежанската вълна ни вкарва в Параграф 22
Пловдивската общинска болница „ Свети Мина” има подготвеност да обособи медицински център в помощ на бежанците от войната в Украйна. Повечето лечебни заведения към този момент оферират безвъзмездни прегледи за украинските жители, избрали да останат в града. Какъв е потенциалът на лечебните заведения и пред какви проблеми са изправени те при все по-нарастващата бежанска вълна, TrafficNews беседва с шефа на Дирекция " Здравеопазване “ в Пловдив доктор Калин Калинов.
- Д-р Калинов, каква е готовността на здравните заведения в Пловдив да оказват помощ на идващите тук бежанци от Украйна?
- Виждаме, че Полша и Румъния са на ръба на опциите да одобряват бежанци от Украйна. Предполагам, че тази вълна към България ще се усили и ние би трябвало да бъдем подготвени за нея. Не да изчакваме казуса, а да го изпреварим.
В случая обаче чакаме на равнище страна, в Министерство на здравеопазването, да бъдат взети някои съществени решения. От сутринта ние се сблъскваме с няколко съществени казуса. Почти всички шефове на лечебни заведения демонстрираха подготвеност да оказват помощ безплатно. Но когато приказваме за безплатна помощ от комерсиално сдружение, има някаква граница, която няма по какъв начин да прескочим. При днешните условия, с непрекъснато възходящи цени на енергоизточниците, с галопираща инфлация, повишаване цените на някои артикули, в това число и медицински произведения и консумативи, би трябвало да знаем, че няма по какъв начин да банкрутираме едно сдружение, с цел да бъдем потребни.
Ние ще бъдем отново потребни и го желаеме повече от всичко, защото упражняваме хуманна специалност. И преди всичко благодаря на сътрудниците, че демонстрират подготвеност. Но ние сме изпратили писмо към Регионалната здравна ревизия, които съставляват Министерство на здравеопазването, какъв механизъм ще бъде въведен за възнаграждение на тези действия. Става въпрос за хора от друга народност, без статут на здравно обезпечени, кой ще поеме тези разноски? Дали ще има основан подобен фонд от НЗОК, респективно РЗОК, или тези разноски ще бъдат поети от Министерство на здравеопазването.
Другото доста значимо нещо – към момента не можем да разчитаме на министерското разпореждане от 2019 година по отношение на това по какъв начин можем да преглеждаме от здравна позиция статуса на един емигрант. Не приказваме за бежанци или мигранти от разнообразни страни. Говорим за бежанска вълна. Тоест, при нас ще идват доста хора, които по някакъв метод би трябвало и статистически, и осведомително да обработим освен като паспортна регистрация, само че от здравна позиция би трябвало да сме наясно какъв ще бъде механизмът за определяне здравния им статус.
В момента множеството бежанци са дами с деца. Тези деца би трябвало да бъдат настанени в детски ясли или градини. Проблемът, който поражда и това е второто писмо, което сме изпратили към този момент в Регионалната здравна ревизия, е по какъв начин ще посрещаме и настаняваме тези деца, като няма да имаме никакъв документ. Това са бежанци, които са тръгнали рисково от вкъщи си. В множеството случаи те няма да носят имунизационен паспорт или здравна брошура, с цел да забележим против какво са ваксинирани и кои имунизации липсват.
Нали разбирате, че в случай че тръгнем против противоепидемичните ограничения и вкараме едно дете с неразбираем имунизационен статус в група в ясла или детска градина, може да предизвикаме заболеваемост отвън досегашния правилник и надзор от гледна точна на имунизационния календар, с който всяко едно дете и всеки родител в България се преценява.
Така че ние сме изправени пред един Параграф 22. Имаме способи за физическото настаняване на деца и разкриването на нови групи в ясли и детски градини, само че към момента липсват механизми да установим здравния им статус и решение по какъв начин ще действаме. Имаме положителното предпочитание и подготвеност да ги приемем тези деца, само че в това време желаеме да опазим здравето на българските деца в яслите и детските градини на територията на Община Пловдив. По в този момент настоящата разпоредба детето би трябвало да има персонален доктор, който да издаде имунизационен паспорт, да установим против кое заболяване е ваксинирано и против кое не, с цел да можем да пристъпим към съответната имунизация. Тук изискванията са рискови. Трябва да работим доста бързо. Механизмите да бъдат ясни и експедитивни, в това време да не нарушаваме главните правила, по които работи опазването на здравето. Защото другояче можем да навредим повече, в сравнение с да помогнем. Или с други думи – да помогнем на един, само че да навредим на различен. А главният принцип в опазването на здравето е „ Преди всичко не вреди”. Иначе имаме и желанието, и опциите, само че чакаме разпоредбите.
- Как ще се реши казусът с имунизациите, които се слагат в Украйна, а у нас – не, и назад?
- Целта е преди всичко да снемем статус, да разберем детето на каква възраст е. Най-малкото може да се направи манту, с цел да се види дали е ваксинирано, дали има риск от развиване на туберкулоза да вземем за пример. Има тривалентни ваксини, които също могат да бъдат сложени. За да бъдем в услуга здравето на това дете. Да го предпазим от тези болести, както и да предпазим децата, с които то ще бъде в една група. Но това са схеми на проучване и метод на имунизиране, които ще се изработят от епидемиолози. Това като въпрос, който стои на дневен ред, може да бъде позволен от специалисти на национално равнище. Имаме такива доста положителни. Те заеха водеща роля и в битката с COVID-19. Сигурен съм, че всеки миг те ще излязат с някакъв логаритъм.
- Има ли към този момент бежанци от Украйна, които са потърсили здравна помощ в Пловдив?
- Има, несъмнено. Определили сме огромните ДКЦ-та – 1, 2 и 5, като центрове и са дадени инструкции към шефовете да одобряват. В същото време изявиха предпочитание от МЦ 6 и от останалите лечебни заведения, до момента нямам информация да е върнат емигрант. Когато приказваме за единични случаи, всяко едно комерсиално сдружение, което е и лечебно заведение, може да направи компромис и да поеме разноските. Но когато това се трансформира в методичност и се чака тази численост да нараства, няма по какъв начин да ги поемаме безусловно, без помощ от страна на страната. без регламентиран бюджет.
- Каква сума очаквате от страната като помощ?
- Ние първо не знаем какъв брой бежанци ще обслужваме на следващия ден или другата седмица, с цел да кажа за какъв бюджет става въпрос. Тук става въпрос за политика на национално равнище за една предстояща численост от бежанци, която страната може да поеме. За да може ние да приспособяваме към тези упования като статистика нашите бюджети. Надявам се страната да реагира съответно и навреме, макар че съм обезпокоен от всекидневно възходящата емиграционна вълна.
- Д-р Калинов, каква е готовността на здравните заведения в Пловдив да оказват помощ на идващите тук бежанци от Украйна?
- Виждаме, че Полша и Румъния са на ръба на опциите да одобряват бежанци от Украйна. Предполагам, че тази вълна към България ще се усили и ние би трябвало да бъдем подготвени за нея. Не да изчакваме казуса, а да го изпреварим.
В случая обаче чакаме на равнище страна, в Министерство на здравеопазването, да бъдат взети някои съществени решения. От сутринта ние се сблъскваме с няколко съществени казуса. Почти всички шефове на лечебни заведения демонстрираха подготвеност да оказват помощ безплатно. Но когато приказваме за безплатна помощ от комерсиално сдружение, има някаква граница, която няма по какъв начин да прескочим. При днешните условия, с непрекъснато възходящи цени на енергоизточниците, с галопираща инфлация, повишаване цените на някои артикули, в това число и медицински произведения и консумативи, би трябвало да знаем, че няма по какъв начин да банкрутираме едно сдружение, с цел да бъдем потребни.
Ние ще бъдем отново потребни и го желаеме повече от всичко, защото упражняваме хуманна специалност. И преди всичко благодаря на сътрудниците, че демонстрират подготвеност. Но ние сме изпратили писмо към Регионалната здравна ревизия, които съставляват Министерство на здравеопазването, какъв механизъм ще бъде въведен за възнаграждение на тези действия. Става въпрос за хора от друга народност, без статут на здравно обезпечени, кой ще поеме тези разноски? Дали ще има основан подобен фонд от НЗОК, респективно РЗОК, или тези разноски ще бъдат поети от Министерство на здравеопазването.
Другото доста значимо нещо – към момента не можем да разчитаме на министерското разпореждане от 2019 година по отношение на това по какъв начин можем да преглеждаме от здравна позиция статуса на един емигрант. Не приказваме за бежанци или мигранти от разнообразни страни. Говорим за бежанска вълна. Тоест, при нас ще идват доста хора, които по някакъв метод би трябвало и статистически, и осведомително да обработим освен като паспортна регистрация, само че от здравна позиция би трябвало да сме наясно какъв ще бъде механизмът за определяне здравния им статус.
В момента множеството бежанци са дами с деца. Тези деца би трябвало да бъдат настанени в детски ясли или градини. Проблемът, който поражда и това е второто писмо, което сме изпратили към този момент в Регионалната здравна ревизия, е по какъв начин ще посрещаме и настаняваме тези деца, като няма да имаме никакъв документ. Това са бежанци, които са тръгнали рисково от вкъщи си. В множеството случаи те няма да носят имунизационен паспорт или здравна брошура, с цел да забележим против какво са ваксинирани и кои имунизации липсват.
Нали разбирате, че в случай че тръгнем против противоепидемичните ограничения и вкараме едно дете с неразбираем имунизационен статус в група в ясла или детска градина, може да предизвикаме заболеваемост отвън досегашния правилник и надзор от гледна точна на имунизационния календар, с който всяко едно дете и всеки родител в България се преценява.
Така че ние сме изправени пред един Параграф 22. Имаме способи за физическото настаняване на деца и разкриването на нови групи в ясли и детски градини, само че към момента липсват механизми да установим здравния им статус и решение по какъв начин ще действаме. Имаме положителното предпочитание и подготвеност да ги приемем тези деца, само че в това време желаеме да опазим здравето на българските деца в яслите и детските градини на територията на Община Пловдив. По в този момент настоящата разпоредба детето би трябвало да има персонален доктор, който да издаде имунизационен паспорт, да установим против кое заболяване е ваксинирано и против кое не, с цел да можем да пристъпим към съответната имунизация. Тук изискванията са рискови. Трябва да работим доста бързо. Механизмите да бъдат ясни и експедитивни, в това време да не нарушаваме главните правила, по които работи опазването на здравето. Защото другояче можем да навредим повече, в сравнение с да помогнем. Или с други думи – да помогнем на един, само че да навредим на различен. А главният принцип в опазването на здравето е „ Преди всичко не вреди”. Иначе имаме и желанието, и опциите, само че чакаме разпоредбите.
- Как ще се реши казусът с имунизациите, които се слагат в Украйна, а у нас – не, и назад?
- Целта е преди всичко да снемем статус, да разберем детето на каква възраст е. Най-малкото може да се направи манту, с цел да се види дали е ваксинирано, дали има риск от развиване на туберкулоза да вземем за пример. Има тривалентни ваксини, които също могат да бъдат сложени. За да бъдем в услуга здравето на това дете. Да го предпазим от тези болести, както и да предпазим децата, с които то ще бъде в една група. Но това са схеми на проучване и метод на имунизиране, които ще се изработят от епидемиолози. Това като въпрос, който стои на дневен ред, може да бъде позволен от специалисти на национално равнище. Имаме такива доста положителни. Те заеха водеща роля и в битката с COVID-19. Сигурен съм, че всеки миг те ще излязат с някакъв логаритъм.
- Има ли към този момент бежанци от Украйна, които са потърсили здравна помощ в Пловдив?
- Има, несъмнено. Определили сме огромните ДКЦ-та – 1, 2 и 5, като центрове и са дадени инструкции към шефовете да одобряват. В същото време изявиха предпочитание от МЦ 6 и от останалите лечебни заведения, до момента нямам информация да е върнат емигрант. Когато приказваме за единични случаи, всяко едно комерсиално сдружение, което е и лечебно заведение, може да направи компромис и да поеме разноските. Но когато това се трансформира в методичност и се чака тази численост да нараства, няма по какъв начин да ги поемаме безусловно, без помощ от страна на страната. без регламентиран бюджет.
- Каква сума очаквате от страната като помощ?
- Ние първо не знаем какъв брой бежанци ще обслужваме на следващия ден или другата седмица, с цел да кажа за какъв бюджет става въпрос. Тук става въпрос за политика на национално равнище за една предстояща численост от бежанци, която страната може да поеме. За да може ние да приспособяваме към тези упования като статистика нашите бюджети. Надявам се страната да реагира съответно и навреме, макар че съм обезпокоен от всекидневно възходящата емиграционна вълна.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ