Пейков: След 7 500 спестени лева и 50 000 изминати с удоволствие километри, закъсах с електрическата си кола
Пловдивчанинът Манол Пейков с роман в социлалните мрежи за премеждията, които е претърпял с електрическата му кола, с която закъса преди два дни на Автомагистрала " Тракия ".
" 950 дни откакто се снабдих с електрическото си пежо 2008е, след 50,000 изминати километра (всеки от тях – с наяве удоволствие), към 7,500 спестени лв. от гориво и господ знае какъв брой спестени главоболия от талончета за паркиране, за първи път закъсах на път.
На излизане от София след премиерата на " Случаят Джем " приказвах по телефона (с хендс фрий, схваща се) и се разсеях, а когато си дадох сметка за това, беше прекомерно късно да обърна колата (а може би въпреки всичко не беше прекомерно късно, само че аз подцених обстановката, тъй като продължавах да беседвам по телефона).
Хартисах на 10 километра преди зарядната станция на Ихтиман тъкмо в 21 часа и 26 минути (колата спря на 32-рия километър, а мотела е на 42-рия) и звъннах на колежката Зори да ме избавя.
Тя дойде след към час с двама левенти и товарна платформа. Още час пробвахме да включим колата на свободна предавка – безрезултатно. След дълго ровене в интернет и гледане на дузина ненужни клипчета, най-сетне се свързах с механик онлайн – не къде да е, а в Обединеното кралство! – и против пет британски лири организирах логичен диалог, от който разбрах, че единственото ми избавление са ролки, които да бъдат сложени под колата, откакто бъде вдигната с крик. Уви, товарната платформа не разполагаше с такива.
Момчетата възпламениха платформата и отскочиха до близката бензиностанцив, откъдето извикаха друга платформа, която дойде още час и нещо по-късно – към този момент с ролки. (Програмата " Пежо Асистънс ", рекламирана като 24-часова и изцяло безвъзмездна при повреди, се оказа безпомощна в моя случай – първо ми оповестиха, че разредената батерия не е включена в безплатната им стратегия и могат да оказват помощ единствено против заплащане; откакто се съгласих, те разпитаха за детайлности, а след това прелюбезно се извиниха, че наличната им платформа... не разполагала с ролки.)
И по този начин, тъкмо четири часа и половина след " повредата ", колата ми е почтително занесена до зарядната станция ма 10 километра надолу по автомагистралата – против 420 лв., които, коства ми се, напълно реалистично отразяват хвърленото изпитание по идването от София късно, товарене, разтоварване и връщането до София в още по-никое време.
В момента седнал съм в бензиностанцията, очаквам колата да се зареди и си варирам нощта, като ви описвам всичко това.
Успокоявам се с мисълта, че на човек рано или късно му се случва нещо сходно – и е най-добре да му се случи в миг, кофато не бърза за на никое място.
Но в случай че въпреки всичко решите да трупате опит в тази тенденция – за препоръчване е да го извършите виртуално (например като прочетете поста ми и си вземете съответната поука) а не на терен.
П.П. Коментар на другата заран, откакто станах, направих си кафе и видях, че под поста ми има 170 коментара от най-разнообразен темперамент:
Прочее, удоволствието от ръководството на колата е толкоз огромно и преимуществата й (лични, публични и планетарни) са толкоз доста, че в случай че ще се случва един път на 1000 дни (хем напълно по моя виновност!) – поглъщам го с усмивка и не преставам напред, без въобще да ми прави усещане.
П.П.П. Като обмислям за случката пост фактум, си давам сметка, че през тези над пет часа очакване (като включим и времето за зареждане), нито за м и г не се почувствах отегчен, скучен, нервиран, изтощен – нито пък изпитах страдание (било за разсеяността си или поради обстоятелството, че преди съвсем три години напълно умишлено избрах да карам електрически автомобил).
Смятам това за изумително – изключително поради обстоятелството, че фитилът ми общо-взето е много пай и постоянно се дразня от къде-къде по-дребни на тип неща.
Изводът? Когато човек е уверен, че е направил верния (мъдрия, отговорния) избор, това му оказва помощ да преодолява несгодите, свързани с този избор, с олимпийско успокоение и неподозирана за самия него издръжливост – като от самото начало съхранява сетивата си свежи и се радва на всяка дреболия, която освежава и разнообразява тегавата обстановка, в която се намира.
Защото си дава сметка, че това е цената, която би трябвало да заплати за своя избор и (ако изборът е деликатно обмислен и осъзнат) е подготвен да се любува на всяка стотинка, която изтича от джоба му в дадения миг – тъй като по този метод намерено и абсолютно затвърждава своя избор ", добавя издателят от Пловдив.
" 950 дни откакто се снабдих с електрическото си пежо 2008е, след 50,000 изминати километра (всеки от тях – с наяве удоволствие), към 7,500 спестени лв. от гориво и господ знае какъв брой спестени главоболия от талончета за паркиране, за първи път закъсах на път.
На излизане от София след премиерата на " Случаят Джем " приказвах по телефона (с хендс фрий, схваща се) и се разсеях, а когато си дадох сметка за това, беше прекомерно късно да обърна колата (а може би въпреки всичко не беше прекомерно късно, само че аз подцених обстановката, тъй като продължавах да беседвам по телефона).
Хартисах на 10 километра преди зарядната станция на Ихтиман тъкмо в 21 часа и 26 минути (колата спря на 32-рия километър, а мотела е на 42-рия) и звъннах на колежката Зори да ме избавя.
Тя дойде след към час с двама левенти и товарна платформа. Още час пробвахме да включим колата на свободна предавка – безрезултатно. След дълго ровене в интернет и гледане на дузина ненужни клипчета, най-сетне се свързах с механик онлайн – не къде да е, а в Обединеното кралство! – и против пет британски лири организирах логичен диалог, от който разбрах, че единственото ми избавление са ролки, които да бъдат сложени под колата, откакто бъде вдигната с крик. Уви, товарната платформа не разполагаше с такива.
Момчетата възпламениха платформата и отскочиха до близката бензиностанцив, откъдето извикаха друга платформа, която дойде още час и нещо по-късно – към този момент с ролки. (Програмата " Пежо Асистънс ", рекламирана като 24-часова и изцяло безвъзмездна при повреди, се оказа безпомощна в моя случай – първо ми оповестиха, че разредената батерия не е включена в безплатната им стратегия и могат да оказват помощ единствено против заплащане; откакто се съгласих, те разпитаха за детайлности, а след това прелюбезно се извиниха, че наличната им платформа... не разполагала с ролки.)
И по този начин, тъкмо четири часа и половина след " повредата ", колата ми е почтително занесена до зарядната станция ма 10 километра надолу по автомагистралата – против 420 лв., които, коства ми се, напълно реалистично отразяват хвърленото изпитание по идването от София късно, товарене, разтоварване и връщането до София в още по-никое време.
В момента седнал съм в бензиностанцията, очаквам колата да се зареди и си варирам нощта, като ви описвам всичко това.
Успокоявам се с мисълта, че на човек рано или късно му се случва нещо сходно – и е най-добре да му се случи в миг, кофато не бърза за на никое място.
Но в случай че въпреки всичко решите да трупате опит в тази тенденция – за препоръчване е да го извършите виртуално (например като прочетете поста ми и си вземете съответната поука) а не на терен.
П.П. Коментар на другата заран, откакто станах, направих си кафе и видях, че под поста ми има 170 коментара от най-разнообразен темперамент:
Прочее, удоволствието от ръководството на колата е толкоз огромно и преимуществата й (лични, публични и планетарни) са толкоз доста, че в случай че ще се случва един път на 1000 дни (хем напълно по моя виновност!) – поглъщам го с усмивка и не преставам напред, без въобще да ми прави усещане.
П.П.П. Като обмислям за случката пост фактум, си давам сметка, че през тези над пет часа очакване (като включим и времето за зареждане), нито за м и г не се почувствах отегчен, скучен, нервиран, изтощен – нито пък изпитах страдание (било за разсеяността си или поради обстоятелството, че преди съвсем три години напълно умишлено избрах да карам електрически автомобил).
Смятам това за изумително – изключително поради обстоятелството, че фитилът ми общо-взето е много пай и постоянно се дразня от къде-къде по-дребни на тип неща.
Изводът? Когато човек е уверен, че е направил верния (мъдрия, отговорния) избор, това му оказва помощ да преодолява несгодите, свързани с този избор, с олимпийско успокоение и неподозирана за самия него издръжливост – като от самото начало съхранява сетивата си свежи и се радва на всяка дреболия, която освежава и разнообразява тегавата обстановка, в която се намира.
Защото си дава сметка, че това е цената, която би трябвало да заплати за своя избор и (ако изборът е деликатно обмислен и осъзнат) е подготвен да се любува на всяка стотинка, която изтича от джоба му в дадения миг – тъй като по този метод намерено и абсолютно затвърждава своя избор ", добавя издателят от Пловдив.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ