Кошмарно пътуване с влака! Деца побъркаха пловдичанин
Пловдивчанин слезе гневен от влака след кошмарно пътешестване. Мъжът решил да употребява услугите на БДЖ, само че не и предполагал какво го чака. Във вагона се качили деца, които се държали като в джунгла.
" Никога не знаеш какво тъкмо си купуваш, когато си вземеш билет за БДЖ – може да е обикновено пътешестване, може да е жива борба за оцеляване на слуха и здравия разсъдък. Днес ми се падна второто. Във вагона се качиха няколко деца, които явно нямаха никакво желание просто да пътуват.
Крясъци, лудо бягане сред седалките, удари по стените, пищене, демонстрации с храна и крясъци, които пробиват и най-шумозаглушаващите слушалки. Не пресилвам – на три седалки разстояние отново не можеш да чуеш личните си мисли. Нито музика. Нито нищо ", разказва пътуването си той.
По думите му е ясно, че става въпрос за деца и е разбираемо, че имат доста сила, само че остава незнайно къде възпитанието. " Не разбирам отсъствието на родителска интервенция и обикновено образование. Или пък мисълта, че когато сме в публично пространство, всички към нас също имат право на мира. Възпитанието не стартира и не свършва вкъщи – то се вижда най-силно точно на открито. В обществото.
Би било прелестно, в случай че родителите от време на време не просто „ претърпяват ” пътуването с децата си, а го употребяват и като опция да им покажат по какъв начин се държим на обществено място. Да ги научат, че свободата им не включва да пречат на всички останали. Че " деца са " не е опрощение за всичко. Че уважението се възпитава, не се чака да " порасне единствено ", написа гневният пасажер.
Той е на мнение, че в случай че ние не стартираме да построяваме обикновена просвета на държание, никой " нов вагон " на БДЖ няма да направи пътуването по-добро.
" Никога не знаеш какво тъкмо си купуваш, когато си вземеш билет за БДЖ – може да е обикновено пътешестване, може да е жива борба за оцеляване на слуха и здравия разсъдък. Днес ми се падна второто. Във вагона се качиха няколко деца, които явно нямаха никакво желание просто да пътуват.
Крясъци, лудо бягане сред седалките, удари по стените, пищене, демонстрации с храна и крясъци, които пробиват и най-шумозаглушаващите слушалки. Не пресилвам – на три седалки разстояние отново не можеш да чуеш личните си мисли. Нито музика. Нито нищо ", разказва пътуването си той.
По думите му е ясно, че става въпрос за деца и е разбираемо, че имат доста сила, само че остава незнайно къде възпитанието. " Не разбирам отсъствието на родителска интервенция и обикновено образование. Или пък мисълта, че когато сме в публично пространство, всички към нас също имат право на мира. Възпитанието не стартира и не свършва вкъщи – то се вижда най-силно точно на открито. В обществото.
Би било прелестно, в случай че родителите от време на време не просто „ претърпяват ” пътуването с децата си, а го употребяват и като опция да им покажат по какъв начин се държим на обществено място. Да ги научат, че свободата им не включва да пречат на всички останали. Че " деца са " не е опрощение за всичко. Че уважението се възпитава, не се чака да " порасне единствено ", написа гневният пасажер.
Той е на мнение, че в случай че ние не стартираме да построяваме обикновена просвета на държание, никой " нов вагон " на БДЖ няма да направи пътуването по-добро.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ




