Пловдивчанин се почувства жертва на токсична конспирация – съди МОСВ, че го "умъртвява преждевременно"
Пловдивчанин се вживя в ролята на воин от личен екологичен трилър и изправи страната на подсъдимата пейка. Гражданинът е уверен, че е жертва на невидима, токсична интрига, която го кара да се усеща „ ограбван, лъган, постепенно и прибързано умъртвяван от личната си страна “.
Прочетете още
Първопричина за тези чувства станало разположението на двете автоматизирани измервателни станции за премерване на въздуха в Пловдив. Той е на мнение, че страната е нарушила закона, като е утвърдила разполагането на станцията „ Каменица “ в озеленен сектор, а станцията „ Тракия “ е позиционирана надалеч от административния център. Той твърди, че локациите „ омекотяват “ индикаторите за фини прахови частици и се основава погрешна визия за замърсяването на въздуха в Пловдив. Тази мисъл по този начин разбъркала нервите му, че го тласнала към непрестанни „ дискомфорт, чувство за безпокойствие, суматоха, стрес, неустановеност, беззащитност и неизбежност “, се показва в претекстовете му.
Гражданинът показва още, че се изтезава от чувството, че е „ качеството му на живот е несравнимо по-ужасяващо спрямо данните, които му се дават, че многочислената държавна администрация, която устоя с налозите си и която е призвана да обезпечава за него и фамилията му здравословна среда, съществува на вятъра и че всичките ѝ проекти, разбори, отчети, оценки, писма и впрочем, не костват похабената за тях хартия “. Той споделя, че всичко това го кара да си мисли, че е „ ограбван, лъган, постепенно и прибързано умъртвяван от личната си страна “. Предвид всичко разказано той упорства Министерство на околната среда и водите да го обезщети с 10 000 лв. за претърпените душевен премеждия.
От своя страна Министерството на околната среда изрично възразява. Юристите на ведомството са безапелационни, че актът е закономерен, вреди не са потвърдени, а свидетелските показания нямат връзка с делото. Прокуратурата застава на страната на министерството и също намира претенциите за неоснователни и не намират опора в закона.
След преценка на доказателствата Административния съд приел, че заповедта не съставлява акт, който визира самостоятелно правната сфера на пловдивчанина. Магистратите намират, че субективните чувства за тревога и съмнение не могат да се преглеждат като директна последица от административно решение и не са подкрепени с медицински или експертни доказателства. Поради това искът за обезщетение бил разгласен за необоснован.
С решението си съдът отхвърля претенциите на жителя за 10 000 лв. обезщетение като неоснователни и недоказани и присъжда в интерес на Министерството на околната среда и водите 200 лв. разходи по делото. Решението обаче предстои на обжалване.
Прочетете още
Първопричина за тези чувства станало разположението на двете автоматизирани измервателни станции за премерване на въздуха в Пловдив. Той е на мнение, че страната е нарушила закона, като е утвърдила разполагането на станцията „ Каменица “ в озеленен сектор, а станцията „ Тракия “ е позиционирана надалеч от административния център. Той твърди, че локациите „ омекотяват “ индикаторите за фини прахови частици и се основава погрешна визия за замърсяването на въздуха в Пловдив. Тази мисъл по този начин разбъркала нервите му, че го тласнала към непрестанни „ дискомфорт, чувство за безпокойствие, суматоха, стрес, неустановеност, беззащитност и неизбежност “, се показва в претекстовете му.
Гражданинът показва още, че се изтезава от чувството, че е „ качеството му на живот е несравнимо по-ужасяващо спрямо данните, които му се дават, че многочислената държавна администрация, която устоя с налозите си и която е призвана да обезпечава за него и фамилията му здравословна среда, съществува на вятъра и че всичките ѝ проекти, разбори, отчети, оценки, писма и впрочем, не костват похабената за тях хартия “. Той споделя, че всичко това го кара да си мисли, че е „ ограбван, лъган, постепенно и прибързано умъртвяван от личната си страна “. Предвид всичко разказано той упорства Министерство на околната среда и водите да го обезщети с 10 000 лв. за претърпените душевен премеждия.
От своя страна Министерството на околната среда изрично възразява. Юристите на ведомството са безапелационни, че актът е закономерен, вреди не са потвърдени, а свидетелските показания нямат връзка с делото. Прокуратурата застава на страната на министерството и също намира претенциите за неоснователни и не намират опора в закона.
След преценка на доказателствата Административния съд приел, че заповедта не съставлява акт, който визира самостоятелно правната сфера на пловдивчанина. Магистратите намират, че субективните чувства за тревога и съмнение не могат да се преглеждат като директна последица от административно решение и не са подкрепени с медицински или експертни доказателства. Поради това искът за обезщетение бил разгласен за необоснован.
С решението си съдът отхвърля претенциите на жителя за 10 000 лв. обезщетение като неоснователни и недоказани и присъжда в интерес на Министерството на околната среда и водите 200 лв. разходи по делото. Решението обаче предстои на обжалване.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ