Пловдивчани отново забравиха смисъла и предназначението на велоалеите. Днес в

Пловдивчани още веднъж не помниха смисъла и предназначението на велоалеите. Днес в обектива на „ Марица “ попаднаха две възрастни дами, които бяха излезли на приятна разходка и чевръсто бъбреха, наслаждавайки се на последните слънчеви и топли дни за годината. Проблемът в другояче утопичната картина бе единствено един – дамите бяха избрали една от велосипедните алеи за следобедното си излизане.

Пешеходците, които всекидневно се борят с неравната настилка незабавно ще заявят, че тротоара от другата страна на улицата е супер разрушен и плочките стърчат с по 5 сантиметра, та по какъв начин тъкмо се чака да се разхождат възрастните хора, като ще се пребият на десетия метър. После кой ще заплаща за доктори и гипс?

По своята функционалност, велоалеите би трябвало да предоставяна велосипедистите опция да развият скорост в градски условия, без да се тормозят от придвижването на колите и пешеходците. Целта е да се сътвори безвредна и комфортна за всички среда за каране на колела, а устойчивата наклонност, която към този момент се е наложила в Западна Европа, е колелата да стартират да изместват колите като най-предпочитан превоз в градовете.

Е, в България така и така се движим с 30 години обратно, та цялата картина наподобява нереална. Няма кой да кара велосипед – от боязън, защото този вид транспортни средства се подрежда измежду най-крадените предмети в страната. Удобство също липсва, защото мрежата ни от велоалеи е „ закърпена “ и мъчно свързва кварталите в града. Освен това пловдивчани обичат да го раздават „ айляк “ и няма толкоз елементарно да яхнат колелото, като могат да подкарат автомобила.

Така се стига до настоящото състояние – велоалеите пустеят, а тротоарите са като след бомбардировка. Разбира се, че трудноподвижните пешеходци, майките с колички другите жители ще предпочетат да крачат по равната алея, вместо по пешеходни зони вид „ швейцарско сирене “.