Стефан Шивачев: Освобождаването на Пловдив слага край на петвековния застой
Пловдивчани означиха 148-годишнината от Освобождението на града от османско господство с тържествена гала пред паметника на капитан Александър Бураго в Градската градина. Слово произнесе историкът доктор Стефан Шивачев - дълготраен шеф на РИМ, а водещ беше артистът от Пловдивския спектакъл Ивайло Христов.
Прочетете още
" Всяка година на 16 януари ние се изправяме пред този монумент със загатна за онази незабравима зимна нощ на 1878 година, когато се взема решение ориста на най-големия и благополучен български град по това време. Една против друга в Пловдивското поле са армията на военачалник Гурко и последната боеспособна османска войска на Сюлейман паша. Привечер на 15 януари щабът на генерала се намира на брега на река Марица на три километра западно от Пловдив и с паника следи пламъците, обхванали богатите къщи по Трихълмието. Много е видял петдесетгодишният военачалник, само че в никакъв случай няма да не помни зверствата на сюлеймановите войски в Стара Загора и останалите тракийски градове. За да избави Пловдив, той разпорежда съвсем невъзможна, рискова, само че благородна задача на младия капитан Александър Бураго - да проникне в града с пердах и предотврати разграбването и опожаряването му от озверелите тълпи турски бойци, черкези и башибозуци ", описа Шивачев.
Той напомни и значимата роля на френския консул Боасе, който оказва помощ за въоръжаването на християнските отряди в града. Те завладяват пощата и железопътната гара и рапортуват за бягството на Сюлейман паша.
" Съвременниците са запазили именития спомен за изоставената софра на паникьосания турски щаб, а историческата хроника е къса – на 16 януари приключва последната победоносна борба на Руско-турската война. Пътят за Одрин, Цариград и новата Санстефанска България е открит, а сюлеймановите пълчища се избавят в позорно бягство през Родопите към Беломорието.
Но всяка година на 16 януари ние си задаваме и поредност от въпроси, отговорите на някои от които и до през днешния ден не са еднопосочни за разграниченото ни гражданско общество ", напомни хронологията на събитията историкът.
Шивачев акцентира на значимостта на датата и прословутата сцена с посрещането на военачалник Гурко пред катедралния храм, когато е възвестен краят на османското господство.
" Това е израз и на горделивост от приноса на града в епопеята на националното ни Възраждане като водещ център в църковната битка и одобряването на българската култура. Пепелищата на Тракия напролет на 1876 година водят до оная вълна на съпричастност в цяла Европа към българската идея и Руско-турската война, която ние с право ще назовем освободителна. След петте века на застой, през които непознатата нам империя не е оставила нищо в културното завещание на хилядолетния Пловдив с изключение на няколкото джамии, през идващите десетилетия историческото време забързва своя ход. Временното съветско ръководство прави оценка неповторимото значение на града и единствено за месеци е основано общинско самоуправление, обрисувани са първите прави улици, основано е сиропиталище за децата-сираци на починалите герои от 1876 и 1877 година, първата в българските земи социална градина, наречена „ Дондукова “, стартира търсенето на решения за водоснабдяването на града ", сподели още Шивачев.
В тържествената гала се включиха регионалният шеф проф. Христина Янчева, кметът на Пловдив Костадин Димитров, районни кметове, общински съветници, общественици, признателни жители.
Всички те уважиха починалите за свободата на България с минута безмълвие, а след това сервираха венци и цветя пред паметника на капитан Бураго.
Прочетете още
" Всяка година на 16 януари ние се изправяме пред този монумент със загатна за онази незабравима зимна нощ на 1878 година, когато се взема решение ориста на най-големия и благополучен български град по това време. Една против друга в Пловдивското поле са армията на военачалник Гурко и последната боеспособна османска войска на Сюлейман паша. Привечер на 15 януари щабът на генерала се намира на брега на река Марица на три километра западно от Пловдив и с паника следи пламъците, обхванали богатите къщи по Трихълмието. Много е видял петдесетгодишният военачалник, само че в никакъв случай няма да не помни зверствата на сюлеймановите войски в Стара Загора и останалите тракийски градове. За да избави Пловдив, той разпорежда съвсем невъзможна, рискова, само че благородна задача на младия капитан Александър Бураго - да проникне в града с пердах и предотврати разграбването и опожаряването му от озверелите тълпи турски бойци, черкези и башибозуци ", описа Шивачев.
Той напомни и значимата роля на френския консул Боасе, който оказва помощ за въоръжаването на християнските отряди в града. Те завладяват пощата и железопътната гара и рапортуват за бягството на Сюлейман паша.
" Съвременниците са запазили именития спомен за изоставената софра на паникьосания турски щаб, а историческата хроника е къса – на 16 януари приключва последната победоносна борба на Руско-турската война. Пътят за Одрин, Цариград и новата Санстефанска България е открит, а сюлеймановите пълчища се избавят в позорно бягство през Родопите към Беломорието.
Но всяка година на 16 януари ние си задаваме и поредност от въпроси, отговорите на някои от които и до през днешния ден не са еднопосочни за разграниченото ни гражданско общество ", напомни хронологията на събитията историкът.
Шивачев акцентира на значимостта на датата и прословутата сцена с посрещането на военачалник Гурко пред катедралния храм, когато е възвестен краят на османското господство.
" Това е израз и на горделивост от приноса на града в епопеята на националното ни Възраждане като водещ център в църковната битка и одобряването на българската култура. Пепелищата на Тракия напролет на 1876 година водят до оная вълна на съпричастност в цяла Европа към българската идея и Руско-турската война, която ние с право ще назовем освободителна. След петте века на застой, през които непознатата нам империя не е оставила нищо в културното завещание на хилядолетния Пловдив с изключение на няколкото джамии, през идващите десетилетия историческото време забързва своя ход. Временното съветско ръководство прави оценка неповторимото значение на града и единствено за месеци е основано общинско самоуправление, обрисувани са първите прави улици, основано е сиропиталище за децата-сираци на починалите герои от 1876 и 1877 година, първата в българските земи социална градина, наречена „ Дондукова “, стартира търсенето на решения за водоснабдяването на града ", сподели още Шивачев.
В тържествената гала се включиха регионалният шеф проф. Христина Янчева, кметът на Пловдив Костадин Димитров, районни кметове, общински съветници, общественици, признателни жители.
Всички те уважиха починалите за свободата на България с минута безмълвие, а след това сервираха венци и цветя пред паметника на капитан Бураго.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ