Колко са тепетата в Пловдив - шест или седем. Стар спор и нови версии подпалиха социалните мрежи
Пловдивчани могат да спорят за доста неща, само че надали има тематика, която от време на време да провокира толкоз страсти, колкото въпросът: какъв брой в действителност са тепетата на Пловдив?
Прочетете още
Дискусията още веднъж се разгоря във Фейсбук, откакто основателят на известната група „ ПловдивЪ оживява в цвят “ Пламен Кочев разгласява своя версия по тематиката. Според него броят на пловдивските хълмове в никакъв случай не се е променял – те са били седем и седем са останали и през днешния ден. Разликата, счита той, е само в метода, по който през годините са били възприемани и назовавани.
„ Хълмовете са си по местата и на никое място не са мърдали от епохи. Всички разнообразни отзиви и хипотези са единствено тълкования “, написа Кочев.
Според него най-голямото комплициране идва от Дановия рид. В всеобщото схващане той се възприема като едно тепе, само че съгласно Кочев в действителност съставлява два обособени хълма – Сахат тепе, върху който се намира часовниковата кула, и Топлар тепе, където в предишното е било ситуирано оръдие, с което са давани сигнали при значими събития и бедствия. Според исторически източници там се е намирала градската барутница.
По думите му точно естествената седловина сред двата хълма изяснява за какво стълбите откъм Главната улица минават тъкмо през този сектор, а алеята към кино „ Орфей “ следва остарял воден отток сред тях.
Така съгласно неговата доктрина Пловдив има Трихълмие – Таксим, Джамбаз и Небет тепе, Двухълмие – Сахат и Топлар тепе, както и Бунарджик и Джендем тепе. Общо – седем.
А къде остава Марково тепе?
Именно тук идва една от най-спорните елементи на теорията.
Според Кочев Марково тепе в никакъв случай не е било независим рид, а е представлявало скален излишък от масива на Бунарджика, обособен след това от кариерната активност. Подобни скални разклонения, твърди той, в миналото са съществували и при Джендем тепе и Небет тепе, а и през днешния ден могат да бъдат видяни към Сахат тепе.
Другата позиция – историците приказват за девет тепета
Под обявата обаче стартира оживена полемика, в която други участници показват разнообразни исторически източници.
Бившата шефка на туризма в Пловдив Виделина Гандева напомня, че още през XVII век османският странник Евлия Челеби разказва Пловдив като град с девет хълма, а сходно мнение застъпват и редица по-късни откриватели.
Според тази теза към познатите седем тепета би трябвало да бъдат прибавени още Каменица (Петреница) и Лаут тепе, които след това са били унищожени.
За Каменица историческите сведения са добре известни. Хълмът е опустошен през XIX век, а на негово място е построена пивоварната „ Каменица “.
Лаут тепе също участва в исторически източници и остарели карти. Според откриватели то се е намирало в региона на днешния парк „ Лаута “. Посочва се, че е било с височина към 17 метра, а скалният му състав е бил от необичаен тип андезит. Разрушаването му стартира с построяването на артилерийските казарми, а дефинитивно изчезва през първата половина на XX век.
Пътешественици или локални очевидци?
Самият Пламен Кочев обаче слага под подозрение част от сведенията на непознатите пътешественици.
По думите му хора, които са обитавали в Пловдив единствено няколко дни, постоянно са записвали това, което са чули от локалните поданици, без безусловно да ревизират информацията.
Според него Лаут тепе, даже да е съществувало като нагорнище, мъчно може да бъде несъмнено като едно от пловдивските тепета, защото се е намирало отвън тогавашните граници на града. Що се отнася до Каменица, той счита, че още преди разрушаването си то е било по-скоро скален излишък, в сравнение с независим рид.
Спорът надалеч не е нов
Темата за броя на пловдивските тепета в действителност не е нова. През годините историци, археолози, геолози и краеведи неведнъж са представяли разнообразни тези, учредени на остарели карти, пътеписи, геоложки изследвания и археологически данни.
Някои одобряват за меродавни описанията на историческите източници, други се опират на геоложкия генезис на възвишенията, а трети преглеждат само хълмовете, които са били част от античния град.
Затова и въпросът няма еднопосочен отговор. Зависи дали гледната точка е историческа, географска, геоложка или обвързвана с обичайното усещане на пловдивчани.
Едно обаче надали предстои на спор – без значение дали ги броим като шест, седем или девет, тепетата остават най-разпознаваемият знак на Пловдив. И най- значимото е да ги пазим и да се грижим за тях. А всяка сходна полемика демонстрира какъв брой мощно жителите на града не престават да се вълнуват от неговата история и да търсят отговорите, скрити в камъка, картите и старите летописи.
Прочетете още
Дискусията още веднъж се разгоря във Фейсбук, откакто основателят на известната група „ ПловдивЪ оживява в цвят “ Пламен Кочев разгласява своя версия по тематиката. Според него броят на пловдивските хълмове в никакъв случай не се е променял – те са били седем и седем са останали и през днешния ден. Разликата, счита той, е само в метода, по който през годините са били възприемани и назовавани.
„ Хълмовете са си по местата и на никое място не са мърдали от епохи. Всички разнообразни отзиви и хипотези са единствено тълкования “, написа Кочев.
Според него най-голямото комплициране идва от Дановия рид. В всеобщото схващане той се възприема като едно тепе, само че съгласно Кочев в действителност съставлява два обособени хълма – Сахат тепе, върху който се намира часовниковата кула, и Топлар тепе, където в предишното е било ситуирано оръдие, с което са давани сигнали при значими събития и бедствия. Според исторически източници там се е намирала градската барутница.
По думите му точно естествената седловина сред двата хълма изяснява за какво стълбите откъм Главната улица минават тъкмо през този сектор, а алеята към кино „ Орфей “ следва остарял воден отток сред тях.
Така съгласно неговата доктрина Пловдив има Трихълмие – Таксим, Джамбаз и Небет тепе, Двухълмие – Сахат и Топлар тепе, както и Бунарджик и Джендем тепе. Общо – седем.
А къде остава Марково тепе?
Именно тук идва една от най-спорните елементи на теорията.
Според Кочев Марково тепе в никакъв случай не е било независим рид, а е представлявало скален излишък от масива на Бунарджика, обособен след това от кариерната активност. Подобни скални разклонения, твърди той, в миналото са съществували и при Джендем тепе и Небет тепе, а и през днешния ден могат да бъдат видяни към Сахат тепе.
Другата позиция – историците приказват за девет тепета
Под обявата обаче стартира оживена полемика, в която други участници показват разнообразни исторически източници.
Бившата шефка на туризма в Пловдив Виделина Гандева напомня, че още през XVII век османският странник Евлия Челеби разказва Пловдив като град с девет хълма, а сходно мнение застъпват и редица по-късни откриватели.
Според тази теза към познатите седем тепета би трябвало да бъдат прибавени още Каменица (Петреница) и Лаут тепе, които след това са били унищожени.
За Каменица историческите сведения са добре известни. Хълмът е опустошен през XIX век, а на негово място е построена пивоварната „ Каменица “.
Лаут тепе също участва в исторически източници и остарели карти. Според откриватели то се е намирало в региона на днешния парк „ Лаута “. Посочва се, че е било с височина към 17 метра, а скалният му състав е бил от необичаен тип андезит. Разрушаването му стартира с построяването на артилерийските казарми, а дефинитивно изчезва през първата половина на XX век.
Пътешественици или локални очевидци?
Самият Пламен Кочев обаче слага под подозрение част от сведенията на непознатите пътешественици.
По думите му хора, които са обитавали в Пловдив единствено няколко дни, постоянно са записвали това, което са чули от локалните поданици, без безусловно да ревизират информацията.
Според него Лаут тепе, даже да е съществувало като нагорнище, мъчно може да бъде несъмнено като едно от пловдивските тепета, защото се е намирало отвън тогавашните граници на града. Що се отнася до Каменица, той счита, че още преди разрушаването си то е било по-скоро скален излишък, в сравнение с независим рид.
Спорът надалеч не е нов
Темата за броя на пловдивските тепета в действителност не е нова. През годините историци, археолози, геолози и краеведи неведнъж са представяли разнообразни тези, учредени на остарели карти, пътеписи, геоложки изследвания и археологически данни.
Някои одобряват за меродавни описанията на историческите източници, други се опират на геоложкия генезис на възвишенията, а трети преглеждат само хълмовете, които са били част от античния град.
Затова и въпросът няма еднопосочен отговор. Зависи дали гледната точка е историческа, географска, геоложка или обвързвана с обичайното усещане на пловдивчани.
Едно обаче надали предстои на спор – без значение дали ги броим като шест, седем или девет, тепетата остават най-разпознаваемият знак на Пловдив. И най- значимото е да ги пазим и да се грижим за тях. А всяка сходна полемика демонстрира какъв брой мощно жителите на града не престават да се вълнуват от неговата история и да търсят отговорите, скрити в камъка, картите и старите летописи.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ