Пловдивчани излизат днес на протест пред сградата на съда. Причината

Пловдивчани излизат през днешния ден на митинг пред постройката на съда. Причината - съпричастност към дребното момченце Адриян, измъчвано от майка си и пастрока си. Хората са обединени и от възмущението си по отношение на наложеното на двамата наказване от Районен съд. Пастрокът Петър Чернев бе приет за отговорен единствено по 4 от общо 6 повдигнати обвинявания и получи едно общо, най-тежко наказване от 8 години непоколебим затвор. Майката – Стела Алексова пък получи само санкция в размер на 4000 лв..   
Прочетете още
Наложените присъди провокира предизвика прокуратурата да внесе митинг с искане за по-тежки санкции.

Демонстрациите през днешния ден ще стартират от 17:00 часа пред постройката на съда и ще продължат близо 2 часа.

„ 21-ви век. Най-старият град в Европа. Европейска Столица на Културата. Беззащитно дете на 5 години се моли да бъде убито с цел да се постави завършек на тъгите му. Изверг записва изтезанията върху детето с телефона си.

 Майката е там само че не се намесва. В продължение на месеци.  Ден след ден. Мълчи и гледа личното си дете, на ръба сред живота и гибелта. Смърт която самото дете се моли да го показа, тъй като ще е освобождение.  Ден след ден.

Отдел Закрила на Детето не откриват проблем.  

Съдиите вземат решение че няма потребност от оптималната присъда в тази ситуация. Изверга не е задоволително изрод. За майката пък е отсъдена административна санкция. По-голяма от санкция за погрешно паркиране, само че със същия смисъл. Несъществено престъпление. Административно. Като просрочено време в Синя Зона.  

Тя обаче е непокътната. Няма следи от удари. Няма синини. Косъм не е паднал от главата и. Дали я е било боязън и за нейния живот? Разбира се! Но какво от това!? Кой родител би избрал да пожертва личното си дете с цел да остане недокоснат? Да го гледа по какъв начин е бито. Малтретирано. Изтезавано. Ден след ден. Собственото си дете.

От позицията на майка. Майка която сама е избрала да живее с изверга който тормози нейната плът и кръв.  

Адриан е петгодишно дете, което вместо любов е получавало удари.  Вместо обятия – болежка. Вместо протекция – боязън.  Малкият Адриан е бил измъчван, давен, заливан с вряла вода, унижаван.  Страдал е в тишина, тъй като вместо отбрана, майка му е гледала безучастно в профил.  Няма по-жестоко изменничество! Този който би трябвало да те закриля, да те бутне в ръцете на изрод, да гледа по какъв начин горят главата ти, по какъв начин те удрят, по какъв начин те давят, по какъв начин се молиш да умреш.  Безучастно. Бездушно.

 Обръщам се към всички всички родители, баби, дядовци, лели, чичовци, братя, сестри, другари, познати и непознати, всички хора с душа и най-малко капка човещина.  Когато стоим безучастни, ставаме съучастници.  Когато премълчим, насилието ще се повтори – с друго дете, в различен дом, в различен град.

Насилието ражда принуждение, само че нашето деяние може да постави край! Днес ви апелирам – не стойте по домовете си! Излезте и покажете, че желаеме правдивост! Че желаеме съответни закони! Че желаеме действителна помощ за потърпевшите деца! Че повече няма да мълчим!  

Ако единствено едно дете бъде избавено поради нашите дейности, значи не сме на вятъра вдигнали глас. Но какъв брой още деца страдат в този миг?  Колко още ще страдат, в случай че ни няма там? Детството би трябвало да бъде любов, сигурност и топлота – а не боязън, болежка и сълзи. Нека не позволим още едно дете да изгуби детството си.  Нека бъдем гласът на тези, които не могат да се защитят сами! Излезте! Бъдете там! Покажете, че ни има! ”.  Това се споделя в страницата на проведеното събитие.