Пловдив. Църквата Св. Димитър Солунски“ в Пловдив отбелязва своя храмов

Пловдив. Църквата „ Св. Димитър Солунски “ в Пловдив отбелязва своя храмов празник. Това оповестиха за Радио „ Фокус “ – Пловдив от Пловдивската света митрополия. Храмът е издигнат на тераса откъм северната страна на високата част на хълма Джамбазтепе. Това го прави най-високо построената християнска обител на територията на града. На това място при започване на XIX в. съществувала полуразрушена късносредновековна черква, отдадена на св. Димитър Солунски Чудотворец. Средства за продължаването на градежа били дарени от заможните пловдивчани Иван Политоглу, Вълко и Стоян Чалъкови, Стоян Куртович Чалъков, Искро Кесяков, Тодор Вълкович и други. Търговец в Москва от гръцки генезис, родом от Пловдив, подарил скъпи църковни утвари за наредбата на олтара – украсено с обкови четвероевангелие, кандила и одежди за свещениците. Значителна помощ оказали и българите от „ Каршияка “, пловдивския квартал на северния бряг на река Марица, които заради липса на собствен енорийски храм се черкували в „ Св. Димитър “. Немалко били парите за градеж, събрани от съвсем всички най-известни пловдивски занаятчийски еснафи: абаджийския, кафтанджийския, бакалския, шивашкия и други. Средства пристигнали и от съотечественици- пловдивчани, занимаващи се с търговия в Будапеща, Виена и Одеса. Дарения имало от близките селища – Перущица, Станимака (дн. Асеновград), Карлово и Сопот.
Вероятно храмът е издигнат от известния брациговски занаятчия Стою Иванов. Той издигнал представителна трикорабна псевдобазилика, чиято западна фасада е завършена от открит притвор с тържествена мраморна колонада. Колоните са солидни и приключват с тежки капители, поддържащи полукръгли арки. Над притвора е построена емпория, отворена във вътрешността към храма като балкон. Шест двойки каменни колони разделят наоса на три кораба. Подът е напълно затрупан с бели мраморни плочи, а в средата на централния транспортен съд са завършени мозаечни розети от пъстър камък. Най-впечатляващ е мраморният иконостас, единствен монумент от този жанр в нашето възрожденско изкуство. Той е основан през 1860-1869 година от одрински и локални каменоделци, ръководени от гръцки. Средствата за скъпия и внушителен иконостас са дарени от видния гражданин на енорията Иван Политоглу.
Иконите от остарелия храм са непокътнати и по този начин до нас доближават скъпи средновековни мостри, сред които се открояват облиците на св. Богородица, Иисус Христос, св. Димитър, св. Мина и други, евентуално от XV до XVIII век. Някои от тях имат сребърни обкови. По-късните възрожденски икони са живописвани от зографа Никола Одринчанина. Те са сложени в специфични проскинитарии, украсени с богата дърворезба. Забележителната огромна съветска икона „ Св. Антоний Велики “ е дарена от един от основните ктитори при възобновяването на храма. Днес от старите фрески на църквата са непокътнати само изобразените в медальони светци сред арките на колонадите в наоса.
Дворното пространство на храма „ Св. Димитър “ е заобиколено с високи каменни зидове. В западната част е дребният параклис-аязмо, отдаден на мъчениците св. св. Кирик и Юлита. При северната страна на притвора е строената през 80-те години на XIX в. по план на арх. Йосиф Шнитер камбанария. Едноетажната постройка на клисарницата прилепва компактно до южния дувар. До параклиса, построен върху високата подпорна стена, е остарелият духовнически дом.
Храмът „ Св. Димитър “ е обвързван с битките на българите в Пловдив за независима българска черква по време на Възраждането. Независимо от преобладаващото българско население в енорията му, даже до началото на XX век в него се служи единствено на гръцки език. От 20-те години нататък, след всеобщото изселване на гърци, храмът е възложен за известно време за религиозните потребности на съветската колония в града, основана от имигранти след Октомврийската гражданска война в Русия.
Тони МИХАЙЛОВ