Млада испанка, влюбена в българския фолклор, избра Пловдив за свой втори дом
Пловдив стана втори дом за едно младо момиче, родено в Севиля, Испания, в чието семейство няма нито един българин или пък човек, говорещ езика. Това обаче не попречва на 24-годишната Марта де Алфаро да стане първата в своя жанр, която се влюбва в българския фолклор, научава се да написа и чете на кирилица и идва да учи в АМТИИ „ Проф. Асен Диамандиев ” с желанието трайно да се откри у нас. Завършила е музициране на типичен инструмент виола и класическо пеене в Испания, свири на кастанети, които са обичаен инструмент в испанския фолклор, а понастоящем се учи да свири на гъдулка.
Прочетете още
„ Моите ползи са в региона на фолклора като цяло, без значение дали приказваме за испанския или българския, ” – споделя тя. – „ Още когато пристигнах за първи път в България, ми направи усещане, че тук младежите имат доста положително отношение към корените си, учат ги с интерес. В Испания не е по този начин – моите връстници там имат напълно други ползи и са по-скоро отдалечени от фолклора. ”
Марта разкри още, че в ученическите си години не е имала другари, била е унизена в учебно заведение и изолирана от останалите. През междучасията, когато другите се събирали към барчето да закусват, тя се приютявала в библиотеката, където общувала с учителите и по-възрастните от нея читатели. И по този начин, до момента в който не разкрила любовта си към България, която в един миг станала нейното леговище. Това се случило през 2012 година, когато видяла по малкия екран осъществяването на Софи Маринова в „ Евровизия ” и за първи път чула детайли от българския фолклор. Поинтересувала се от творчеството на певицата, изключително от фолклорните й осъществявания, по-късно разкрила и други надарени реализатори като Джена, Ивана Дякова, Даяна, Камелия. Намерила българската телевизия за фолклорна музика „ Planeta Folk ”, почнала да учи националните песни и танци, сама научила писмеността и почнала да се упражнява в четене и писане. На музикалните клипове за първи път видяла пейзажи от градове като Пловдив, Велико Търново, София, Варна, Габрово. Те я предиздвикали още по-силно да изиска да посети страната ни и да види наживо всички хубости.
„ В музикалното учебно заведение, в което учех, се срещнах и с преподавателка – българка от Плевен, която доста се зарадва, че имам полза към нейния роден език. На нея домът доста й липсваше и общуването с мен я караше да се усеща добре. Говорихме доста за българската просвета. По-късно открих платформа, където се запознавах и с българи на моята възраст, ” – споделя още Марта. С един от тях, който бил от Пловдив, станали доста положителни другари. По-късно, когато за първи път пристигнала в България (преди към две години), той я разходил из родния си град и страната. Продължават да подържат връзка и до през днешния ден.
След като приключила бакалавърска степен в Испания, Марта попаднала на план за постдипломна работа за струпване на на практика опит в област по избор. Тогава тя избира да пристигна в България, с цел да учи фолклор и да свири на гъдулка. Записва се в АМТИИ „ Проф. Асен Диамандиев ”, тъй като счита, че това е най-хубавото образователно заведение за фолклорни осъществявания у нас.
„ Започнах да изучавам гъдулка, тъй като желаех да изсвирвам български фолклор, а не знаех по какъв начин мога да го направя с класическата виола. Винаги, преди да стартира да извършвам българска музика, намирам историческа информация за региона, в която се свири, както и тънкости при осъществяването. В класическата музика това не може да се направи, тъй като осъществяванията през днешния ден са разнообразни от едновремешната музика на Моцарт, да вземем за пример. Впоследствие благодарение на сътрудниците ми разбрах, че виолата и гъдулката в основата си не са толкоз разнообразни. Започнах да преправям композициите за гъдулка, тъй че да могат да бъдат свирени на виола, тъй като желая последователно да стартира да демонстрирам пред моите испански сънародници хубостта на българския фолклор. Испанците не познават българските фолклорни принадлежности, нито ритмите, ” – споделя Марта. Тя разкри, че към този момент е правила показване на български музикален откъс, който изсвирила на виола в Испания. Публиката реагирала позитивно.
Но по какъв начин е реагирало фамилията на младото момиче, когато схванало, че тя желае да учи необичаен език като българския и даже възнамерява да живее у нас? Всъщност, майката и бащата не спирали да я поддържат, още когато чули Марта за първи път да приказва за България. Оказвали й подпомагане, когато през последната година общувала интензивно с другарка от Пловдив, с цел да напредне с езика по-бързо. А откогато към този момент живее в Пловдив (едва от ноември 2024 г.), при всеки телефонен диалог били все по-щастливи, че щерка им си е намерила своето място. Това свое чувство самата тя удостовери и в диалога.
„ Обичам България като моя втора татковина. С това не настоявам, че желая да се откажа от моята страна и че не я обичам. Напротив, аз постоянно ще бъда испанка – такава обаче, която изгаря да бъде покрай българската просвета, ” – споделя с неспокойствие Марта. А откогато се открила у нас, не серпантина да си купува лютеница, българско бяло сирене и айрян. Освен в Пловдив, до момента е била и в още няколко града – София, Велико Търново, Габрово и „ Етъра ”. Иска да продължи да опознава страната ни посредством още екскурзии и да намира нови другари.
Прочетете още
„ Моите ползи са в региона на фолклора като цяло, без значение дали приказваме за испанския или българския, ” – споделя тя. – „ Още когато пристигнах за първи път в България, ми направи усещане, че тук младежите имат доста положително отношение към корените си, учат ги с интерес. В Испания не е по този начин – моите връстници там имат напълно други ползи и са по-скоро отдалечени от фолклора. ”
Марта разкри още, че в ученическите си години не е имала другари, била е унизена в учебно заведение и изолирана от останалите. През междучасията, когато другите се събирали към барчето да закусват, тя се приютявала в библиотеката, където общувала с учителите и по-възрастните от нея читатели. И по този начин, до момента в който не разкрила любовта си към България, която в един миг станала нейното леговище. Това се случило през 2012 година, когато видяла по малкия екран осъществяването на Софи Маринова в „ Евровизия ” и за първи път чула детайли от българския фолклор. Поинтересувала се от творчеството на певицата, изключително от фолклорните й осъществявания, по-късно разкрила и други надарени реализатори като Джена, Ивана Дякова, Даяна, Камелия. Намерила българската телевизия за фолклорна музика „ Planeta Folk ”, почнала да учи националните песни и танци, сама научила писмеността и почнала да се упражнява в четене и писане. На музикалните клипове за първи път видяла пейзажи от градове като Пловдив, Велико Търново, София, Варна, Габрово. Те я предиздвикали още по-силно да изиска да посети страната ни и да види наживо всички хубости.
„ В музикалното учебно заведение, в което учех, се срещнах и с преподавателка – българка от Плевен, която доста се зарадва, че имам полза към нейния роден език. На нея домът доста й липсваше и общуването с мен я караше да се усеща добре. Говорихме доста за българската просвета. По-късно открих платформа, където се запознавах и с българи на моята възраст, ” – споделя още Марта. С един от тях, който бил от Пловдив, станали доста положителни другари. По-късно, когато за първи път пристигнала в България (преди към две години), той я разходил из родния си град и страната. Продължават да подържат връзка и до през днешния ден.
След като приключила бакалавърска степен в Испания, Марта попаднала на план за постдипломна работа за струпване на на практика опит в област по избор. Тогава тя избира да пристигна в България, с цел да учи фолклор и да свири на гъдулка. Записва се в АМТИИ „ Проф. Асен Диамандиев ”, тъй като счита, че това е най-хубавото образователно заведение за фолклорни осъществявания у нас.
„ Започнах да изучавам гъдулка, тъй като желаех да изсвирвам български фолклор, а не знаех по какъв начин мога да го направя с класическата виола. Винаги, преди да стартира да извършвам българска музика, намирам историческа информация за региона, в която се свири, както и тънкости при осъществяването. В класическата музика това не може да се направи, тъй като осъществяванията през днешния ден са разнообразни от едновремешната музика на Моцарт, да вземем за пример. Впоследствие благодарение на сътрудниците ми разбрах, че виолата и гъдулката в основата си не са толкоз разнообразни. Започнах да преправям композициите за гъдулка, тъй че да могат да бъдат свирени на виола, тъй като желая последователно да стартира да демонстрирам пред моите испански сънародници хубостта на българския фолклор. Испанците не познават българските фолклорни принадлежности, нито ритмите, ” – споделя Марта. Тя разкри, че към този момент е правила показване на български музикален откъс, който изсвирила на виола в Испания. Публиката реагирала позитивно.
Но по какъв начин е реагирало фамилията на младото момиче, когато схванало, че тя желае да учи необичаен език като българския и даже възнамерява да живее у нас? Всъщност, майката и бащата не спирали да я поддържат, още когато чули Марта за първи път да приказва за България. Оказвали й подпомагане, когато през последната година общувала интензивно с другарка от Пловдив, с цел да напредне с езика по-бързо. А откогато към този момент живее в Пловдив (едва от ноември 2024 г.), при всеки телефонен диалог били все по-щастливи, че щерка им си е намерила своето място. Това свое чувство самата тя удостовери и в диалога.
„ Обичам България като моя втора татковина. С това не настоявам, че желая да се откажа от моята страна и че не я обичам. Напротив, аз постоянно ще бъда испанка – такава обаче, която изгаря да бъде покрай българската просвета, ” – споделя с неспокойствие Марта. А откогато се открила у нас, не серпантина да си купува лютеница, българско бяло сирене и айрян. Освен в Пловдив, до момента е била и в още няколко града – София, Велико Търново, Габрово и „ Етъра ”. Иска да продължи да опознава страната ни посредством още екскурзии и да намира нови другари.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ