Пловдив ще се сдобие с нова градска магистрала до края

...
Пловдив ще се сдобие с нова градска магистрала до края
Коментари Харесай

Пловдив с нова градска магистрала до края на годината

Пловдив ще се снабди с нова градска автомагистрала до края на тази година, с което несъмнено ще се улесни тежкият трафик. Голямоконарско шосе, разширено с още едно платно и велоалея от бул. „ Дунав ” до Хладилника, ще се трансформира в съвременна входно-изходната артерия, откакто бъде приключен и последният сектор -  до табелата на града. Оттам до разклона за Царацово ремонтът поема Община " Марица ".



Цяла войска техника и служащи окупираха терените от двете страни на остарелия и стеснен път, без да стопират придвижването. „ В момента се правят действия по канализацията, тръбопровод, отклоненията към парцелите и пренасяне на подземни връзки. Имаме близо шест месеца период да приключим сектора с дължина 850 метра. Засега работата върви обикновено и се надявам да успеем, в случай че не се появят непредвидени условия ”, описа за „ Марица ” инж. Цанко Драгиев, шеф на компания „ Драгиев и Ко ”.



Голямоконарско шосе е един от основните обекти в Пловдив, финансирани от капиталовата стратегия на страната и заложен за осъществяване в градския бюджет за 2025-а. Вторият стадий на реконструкцията на входно-изходната артерия коства 18 млн. лв., а за всички планове на Общината страната дава тази година общо 100 млн. лв..

Трасето ще е сходно на автомагистрала -

с две платна, необятни по 7,50 м, с разграничителна линия

сред тях с габарит 2 метра, и с две местни платна в профил по 6 метра, които дават опция за транспортен достъп до парцелите. Тротоарите са по два метра, само че без велоалея. Една от комплицираните интервенции, която зависи от оперативността на ЕVN, е преместването на мощен електропроводник. Закъснеят ли, ще забавят темповете на строителите.

Независимо от рецензиите, които се изсипаха отдясно и отляво върху кмета Костадин Димитров във връзка на новия бюджет, 2025-а още веднъж ще бъде годината на строителство - стадионите „ Христо Ботев ” и „ Локомотив ”, детска градина в регион „ Южен ”, поправки на учебни заведения и кино „ Космос ”, ул. „ Славянска ” в „ Източен ”, „ Ген Колев ” в „ Западен ”. Очаква се през юли да стартира ремонт на източното платно на бул. " Васил Априлов ", откакто предходната година се постави завършек на повредите от западната страна на булеварда - от " Шести септември " до реката. До края на тази година би трябвало дефинитивно

да приключат тъгите по Водния цикъл на Брезовско шосе,

което значи, че най-сетне ще може да продължи и ремонтът на Рогошко шосе, отсрочен за да не се затапва тотално трафикът в града.  

Едновременно стартира подготовка за продължението на бул. „ Северен ” - от Брезовско до Карловско шосе, бул. „ Санкт Петербург ”, „ Македония ” - до „ Александър Стамболийски ”, въпреки и като краткотраен път, за разширението на ул. „ Царевец ” - до бул. „ Свобода ”, ул. „ Кукуш ” и директна пътна връзка от подлеза на гарата до бул. „ Македония ”, ул. „ Леденика ”, „ Полет ”, бул. „ Марица-север ”, „ Скопие ”. Това са единствено част от инфраструктурата, която ще се извършва в идващите две-три години с държавни и общински пари при изискване, че Общината има планова подготвеност и определени реализатори.



Бюджетът предизвика дълбоко отчаяние на районните кметове, особено на „ Централен ”, „ Тракия ” и „ Западен ” - Георги Стаменов, Георги Гатев и Тони Стойчева. Обяснимо е - едно е да има пари за поправки и благоустрояване в кварталите за 1,5-2 млн. лв., друго - за  500 000 лв. при крещяща потребност най-малко от шест пъти повече. " Централен " и " Тракия " задминават по население Пазарджик и Велико Търново и е изцяло разумно упованията на хората за по-добри условия на живот да са доста по-големи. Но единствено финансистите на Община Пловдив знаят какво им е струвало 

да разпределят оскъдните локални доходи за 269 млн. лв.,  

орязани с 30 млн. лв. по отношение на предходната година и съвсем два пъти по-малки от държавната дотация. Повече от половината от тази сума отива за почистването на града, поддръжка на зелените площи, улично осветяване, маркировка, заплати в администрацията и заетите в комуналните услуги.

Друг въпрос е, че Голямата община би могла да направи по-смела крачка към децентрализация на финансите и да трансферира част от плановете на районните кметове, вместо да се занимават единствено с кръпки на дупки, пейки, фитнеси. Така щеше да разтовари своите задръстени със задания екипи и благодарение на мажоритарно определените кметове да ги взема решение по-бързо.
Източник: marica.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР