Националната опера на Китай идва в Пловдив с класическа програма
Пловдив ще бъде хазаин на посещение на Китайския народен спектакъл за пекинска опера, който за първи път ще показа пълномащабен театър пред българска аудитория на 9 февруари. Събитието се осъществя със съдействието на Община Пловдив по мотив Пролетния фестивал, прочут като Китайската нова година, и е част от интернационалните културни начинания на Министерството на културата и туризма на Китайската национална република „ Весела Китайска нова година “ и „ Здравей, Китай! “.
Прочетете още
Представлението в Пловдив ще се състои от 19 ч. в Дом на културата „ Борис Христов “, с вход свободен. Гостуването включва и театър в София на 6 февруари 2026 година в Националния замък на културата, който се организира в границите на същото турне.
Китайският народен спектакъл за пекинска опера ще гостува с натрупа от огромен състав, водена от шефа Уан Юн. Това е първото показване на институцията в България с сходен мащаб в границите на актуалната ѝ история и се реализира в година, в която се означават 77 години от установяването на дипломатически връзки сред България и Китай.
Изкуството на пекинската опера е перла в съкровищницата на китайската просвета. Наричана още „ национална музикална драма “, тя носи в себе си квинтесенцията на китайската история и обичаи, а очарованието ѝ е непреходно. Пекинската опера е най-висшата форма на китайското обичайно театрално изкуство, и най-живият израз на обичайните полезности и философия на Китай. Нейният артистичен език е по едно и също време неповторим и универсално понятен: пекинската опера е комбиниране от пеене, танц, лирика, живопис и придвижвания от бойните изкуства. Актьорското майсторство сплотява четири съществени умения – пеене, рецитация, пантомима, акробатика/бойни изкуства. Те вървят в комбиниране с петте съществени детайла „ ръце, очи, тяло, техника, стъпка “, т.е. жестовете, изразителността на погледа, позите на тялото, характерния театрален метод, посредством които се построява обликът и се предава духът на героя. Особено въздействаща е нейната символика – един бич за езда може да изобрази избухлив галоп, едно гребло да показа плаваща лодка измежду езеро, а едно завъртане на сцената да значи изминаване на хиляди километри. В допълнение към това, колоритните маски с дълбока символика, изящните и луксозни костюми и съвършено съгласуваният оркестър основават изкуство, което надвишава езиковите граници и допира сърцето на фена.
Храм на традицията: Наследството и задачата на Китайския народен спектакъл за пекинска опера
Вълнуващото изкуство на пекинската опера идва в България с помощта на Националния спектакъл за пекинска опера на Китай – водеща културна институция под егидата на Министерството на културата и туризма на Китайската национална република. Историята на театъра можем да проследим от далечната 1942 година, когато е основан Изследователският институт по пекинска опера в гр. Йенан. През януари 1955 година театърът е публично учреден, а негов първи шеф става именитият занаятчия на пекинската опера Мей Ланфан.
Вече над 70 години театърът е дом на блестящи създатели – от иконични фигури като Ли Шаочун, Юан Шъхай, Йе Шънлан и Ду Дзинфан, до цяла плеяда изтъкнати актьори. През годините сцената му оживява с над 600 обичани заглавия, измежду които „ Му Гуей-ин оглавява армията “, „ Жените генерали от рода Ян “, „ Гората на дивите свине “, „ Легендата за Бялата змия “, „ Червеният фенер “ и „ Смут в небесния замък “. Театърът основава собствен различим жанр – богат, идейно наситени с разнородни артистични школи.
През последните години публиката приветства както нови постановки, по този начин и възобновени класики като „ Изгрев над Забранения град “, „ Инцидентът в Сиан “, „ Даровете на петте дъщери “, „ Главният воин “ и „ Три борби в селото на рода Джу “. Театърът остава правилен на задачата си – посредством изкуството на пекинската опера да гради културни мостове и да сближава хората по света.
В началото на 2025 година, по случай 70-годишнината от основаването на Националния спектакъл за пекинска опера, младите актьори на трупата получиха писмо от ръководителя на КНР Си Дзинпин. В него той ги насърчи с топли думи да „ продължат положителните обичаи на огромните майстори, да служат на народа посредством изкуството, да се стремят към добродетел и съвършенство, да останат правилни на класиката, като в същото време прегръщат нововъведенията, с цел да продължава пекинската опера да излъчва модерно обаяние “.
Балкански връзки: Емоционално културно завръщане с бездънен смисъл
България е втората страна в света, която открива дипломатически връзки с новосъздадената Китайска национална република. Двете страни споделят дългогодишно другарство, устойчиво политическо доверие, сполучливо икономическо съдействие и все по-интензивни културни контакти.
От 2011 до 2025 година самодейността „ Весела Китайска нова година “ се организира сполучливо в България в продължение на 15 следващи години. Тазгодишният празничен театър носи изключително значение – това не е просто среща на българската аудитория с Китайската нова година и пекинската опера, а едно вълнуващо и дълго чакано културно преоткриване. Това е първият огромен гастрол на Националния спектакъл за пекинска опера в България, от неговото учредяване през 1955 г насам. Но връзката сред театъра и България има по-дълбоки корени. Още през 1952 година двама от пионерите на театъра, Джан Юнси и Джан Чунхуа, стъпват на българска сцена като част от Китайската младежка художествена натрупа, представяйки класики като „ На кръстопът “ и „ Дворецът на Дракона “. Техните осъществявания оставят незабравимо усещане у българската аудитория.
През 1956 година, 1959 година и 1987 година последват нови гастроли – от китайски художествени трупи, Съчуанската опера и Младежкия спектакъл за пекинска опера на провинция Ляонин. Пекинската опера и китайското театрално изкуство се трансформират в здрава нишка, свързваща сърцата на двата народа. По случай най-важния обичаен празник за китайския народ – Пролетния фестивал (Китайската нова година), този театър се организира под знака на световната културна самодейност „ Весела Китайска нова година “, носейки на българската аудитория най-автентичния празничен дух и върховите достижения на китайското театрално изкуство. Сцената се трансформира в място за споделена наслада, положителни пожелания и културен разговор. Същевременно събитието дава ослепителен принос за националната туристическа акция „ Здравей, Китай! “, употребявайки културата като мост за откровено обръщение към българските другари: да открият един същински, многопластов и цялостен с живот Китай.
Сцената заблестява: Специално селекциониран репертоар от типичен произведения
За да разкрие пред българската аудитория цялото благосъстояние и художествена дълбочина на пекинската опера, Националният спектакъл за пекинска опера е подготвил деликатно подбрана стратегия, съчетаваща емблематични арии от разнообразни артистични школи и зрелищни фрагменти от типичен спектакли. Школи и шедьоври: Класически подиуми от пекинската опера Различните школи в пекинската опера отразяват артистичната характерност и естетическата система на това изкуство. Сред тях четирите съществени школи – Мей, Шан, Чън и Сюн – въплъщават благосъстоянието на ролята дан (женски персонажи), до момента в който школата на Циу е върхов израз на изкуството на дзин (маскирани мъжки персонажи).
Програмата на гостуването в България е готова като внушителен асортимент от типичен арии и фрагменти от известни спектакли, посредством които публиката ще може да се запознае с разнообразни стилове, функции и театрални техники в пекинската опера. Сред включените творби са подиуми от заглавия като „ Пияната наложница “, „ Принцесата от Хан “, „ Скъпоценната торбичка “, „ Сватовницата “ и „ Делото против Чън Шъмей “, както и фрагменти от по-широко познати типичен сюжети като „ Сбогом, моя наложнице “, „ В двореца “, „ На кръстопът “ и „ Смут в Небесния замък “, въодушевен от романа „ Пътешествие на Запад “.
Преди 74 години българската аудитория се докосна за първи път до изкуството на пекинската опера. Днес, 74 години по-късно, Китайският народен спектакъл за пекинска опера се завръща, с цел да ни подари с най-сърдечни новогодишни пожелания и изкуство от най-висока класа. Това не е просто театър за сетивата, а среща сред културите и одобряване на другарството посредством изкуство.
Организатори са Министерството на културата и туризма на Китайската национална република, Посолство на Китай в България, Китайски културен център в София, Национален Дворен на Културата, Община Пловдив.
Прочетете още
Представлението в Пловдив ще се състои от 19 ч. в Дом на културата „ Борис Христов “, с вход свободен. Гостуването включва и театър в София на 6 февруари 2026 година в Националния замък на културата, който се организира в границите на същото турне.
Китайският народен спектакъл за пекинска опера ще гостува с натрупа от огромен състав, водена от шефа Уан Юн. Това е първото показване на институцията в България с сходен мащаб в границите на актуалната ѝ история и се реализира в година, в която се означават 77 години от установяването на дипломатически връзки сред България и Китай.
Изкуството на пекинската опера е перла в съкровищницата на китайската просвета. Наричана още „ национална музикална драма “, тя носи в себе си квинтесенцията на китайската история и обичаи, а очарованието ѝ е непреходно. Пекинската опера е най-висшата форма на китайското обичайно театрално изкуство, и най-живият израз на обичайните полезности и философия на Китай. Нейният артистичен език е по едно и също време неповторим и универсално понятен: пекинската опера е комбиниране от пеене, танц, лирика, живопис и придвижвания от бойните изкуства. Актьорското майсторство сплотява четири съществени умения – пеене, рецитация, пантомима, акробатика/бойни изкуства. Те вървят в комбиниране с петте съществени детайла „ ръце, очи, тяло, техника, стъпка “, т.е. жестовете, изразителността на погледа, позите на тялото, характерния театрален метод, посредством които се построява обликът и се предава духът на героя. Особено въздействаща е нейната символика – един бич за езда може да изобрази избухлив галоп, едно гребло да показа плаваща лодка измежду езеро, а едно завъртане на сцената да значи изминаване на хиляди километри. В допълнение към това, колоритните маски с дълбока символика, изящните и луксозни костюми и съвършено съгласуваният оркестър основават изкуство, което надвишава езиковите граници и допира сърцето на фена.
Храм на традицията: Наследството и задачата на Китайския народен спектакъл за пекинска опера
Вълнуващото изкуство на пекинската опера идва в България с помощта на Националния спектакъл за пекинска опера на Китай – водеща културна институция под егидата на Министерството на културата и туризма на Китайската национална република. Историята на театъра можем да проследим от далечната 1942 година, когато е основан Изследователският институт по пекинска опера в гр. Йенан. През януари 1955 година театърът е публично учреден, а негов първи шеф става именитият занаятчия на пекинската опера Мей Ланфан.
Вече над 70 години театърът е дом на блестящи създатели – от иконични фигури като Ли Шаочун, Юан Шъхай, Йе Шънлан и Ду Дзинфан, до цяла плеяда изтъкнати актьори. През годините сцената му оживява с над 600 обичани заглавия, измежду които „ Му Гуей-ин оглавява армията “, „ Жените генерали от рода Ян “, „ Гората на дивите свине “, „ Легендата за Бялата змия “, „ Червеният фенер “ и „ Смут в небесния замък “. Театърът основава собствен различим жанр – богат, идейно наситени с разнородни артистични школи.
През последните години публиката приветства както нови постановки, по този начин и възобновени класики като „ Изгрев над Забранения град “, „ Инцидентът в Сиан “, „ Даровете на петте дъщери “, „ Главният воин “ и „ Три борби в селото на рода Джу “. Театърът остава правилен на задачата си – посредством изкуството на пекинската опера да гради културни мостове и да сближава хората по света.
В началото на 2025 година, по случай 70-годишнината от основаването на Националния спектакъл за пекинска опера, младите актьори на трупата получиха писмо от ръководителя на КНР Си Дзинпин. В него той ги насърчи с топли думи да „ продължат положителните обичаи на огромните майстори, да служат на народа посредством изкуството, да се стремят към добродетел и съвършенство, да останат правилни на класиката, като в същото време прегръщат нововъведенията, с цел да продължава пекинската опера да излъчва модерно обаяние “.
Балкански връзки: Емоционално културно завръщане с бездънен смисъл
България е втората страна в света, която открива дипломатически връзки с новосъздадената Китайска национална република. Двете страни споделят дългогодишно другарство, устойчиво политическо доверие, сполучливо икономическо съдействие и все по-интензивни културни контакти.
От 2011 до 2025 година самодейността „ Весела Китайска нова година “ се организира сполучливо в България в продължение на 15 следващи години. Тазгодишният празничен театър носи изключително значение – това не е просто среща на българската аудитория с Китайската нова година и пекинската опера, а едно вълнуващо и дълго чакано културно преоткриване. Това е първият огромен гастрол на Националния спектакъл за пекинска опера в България, от неговото учредяване през 1955 г насам. Но връзката сред театъра и България има по-дълбоки корени. Още през 1952 година двама от пионерите на театъра, Джан Юнси и Джан Чунхуа, стъпват на българска сцена като част от Китайската младежка художествена натрупа, представяйки класики като „ На кръстопът “ и „ Дворецът на Дракона “. Техните осъществявания оставят незабравимо усещане у българската аудитория.
През 1956 година, 1959 година и 1987 година последват нови гастроли – от китайски художествени трупи, Съчуанската опера и Младежкия спектакъл за пекинска опера на провинция Ляонин. Пекинската опера и китайското театрално изкуство се трансформират в здрава нишка, свързваща сърцата на двата народа. По случай най-важния обичаен празник за китайския народ – Пролетния фестивал (Китайската нова година), този театър се организира под знака на световната културна самодейност „ Весела Китайска нова година “, носейки на българската аудитория най-автентичния празничен дух и върховите достижения на китайското театрално изкуство. Сцената се трансформира в място за споделена наслада, положителни пожелания и културен разговор. Същевременно събитието дава ослепителен принос за националната туристическа акция „ Здравей, Китай! “, употребявайки културата като мост за откровено обръщение към българските другари: да открият един същински, многопластов и цялостен с живот Китай.
Сцената заблестява: Специално селекциониран репертоар от типичен произведения
За да разкрие пред българската аудитория цялото благосъстояние и художествена дълбочина на пекинската опера, Националният спектакъл за пекинска опера е подготвил деликатно подбрана стратегия, съчетаваща емблематични арии от разнообразни артистични школи и зрелищни фрагменти от типичен спектакли. Школи и шедьоври: Класически подиуми от пекинската опера Различните школи в пекинската опера отразяват артистичната характерност и естетическата система на това изкуство. Сред тях четирите съществени школи – Мей, Шан, Чън и Сюн – въплъщават благосъстоянието на ролята дан (женски персонажи), до момента в който школата на Циу е върхов израз на изкуството на дзин (маскирани мъжки персонажи).
Програмата на гостуването в България е готова като внушителен асортимент от типичен арии и фрагменти от известни спектакли, посредством които публиката ще може да се запознае с разнообразни стилове, функции и театрални техники в пекинската опера. Сред включените творби са подиуми от заглавия като „ Пияната наложница “, „ Принцесата от Хан “, „ Скъпоценната торбичка “, „ Сватовницата “ и „ Делото против Чън Шъмей “, както и фрагменти от по-широко познати типичен сюжети като „ Сбогом, моя наложнице “, „ В двореца “, „ На кръстопът “ и „ Смут в Небесния замък “, въодушевен от романа „ Пътешествие на Запад “.
Преди 74 години българската аудитория се докосна за първи път до изкуството на пекинската опера. Днес, 74 години по-късно, Китайският народен спектакъл за пекинска опера се завръща, с цел да ни подари с най-сърдечни новогодишни пожелания и изкуство от най-висока класа. Това не е просто театър за сетивата, а среща сред културите и одобряване на другарството посредством изкуство.
Организатори са Министерството на културата и туризма на Китайската национална република, Посолство на Китай в България, Китайски културен център в София, Национален Дворен на Културата, Община Пловдив.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ