Краткото семейно щастие на модерния пловдивчанин
Пловдив се развива и става все по-добър град за живеене, натрапчиво повтаря локалната власт в опит да ни напомпа с оптимизъм в изборната 2019 година. И цитира - първенци сме по брой издадени позволения за строителство на нови жилищни здания, имаме най-бързо разрастващите се индустриални зони, осигуряващи ни работа и приходи. Имаме и 9 вуза, които пък бълват фрагменти за новите фабрики. Средната заплата също пораства и напълно скоро ще реализираме заветната цел - да настигнем Враца по този значим индикатор, с който най-често се мери качеството на живота.
В цялостен контраст с оптимистичните послания на администрацията са данните от статистиката. Според тях пловдивчани от дълго време не са това, което бяха -консервативни във връзка с фамилните полезности и локалния национализъм и по едно и също време с това инициативни и напредничави. Днес профилът на младия пловдивчанин се трансформира с унищожително движение.
За какво иде тирада?
Преди 4 години проследихме какво се случи с тогавашните зрелостници от елитния 12. и клас на Английската гимназия (събираща по традиция най-будните деца на града). От 26 зрелостници в Пловдив остана да учи единствено един. 13 отидоха в София, 1 в Благоевград и 11 - в чужбина. Все още не е известно какъв брой от тях свързват бъдещето си с родния Пловдив, само че е ясно, че множеството са невъзвращенци. Кратко изследване на настоящия випуск 2019 демонстрира, че картината не се е трансформирала доста. Децата от елитните пловдивски гимназии още веднъж са пасажери, а огромна част от най-хубавите към този момент са признати в непознати университети. В същото време локалните вузове не престават да се пълнят с претенденти от прилежащите области. В това, естествено, няма нищо неприятно, тъй като не си и помисляме да разделяме децата съгласно произхода и месторождението им, още повече че точно пришълците са новите пловдивчани. Проблемът е, че отличниците на пловдивските гимназии не престават да изтичат и когато са подготвени за брак и семейство, раждат децата си в София или чужбина.
Пловдив несъмнено се развива и множи. Това обаче не се случва по законите на естествения приръст, а посредством миграцията - обществена и икономическа.
Този седмица станаха известни нови притеснителни данни от статистиката. От 1680 души, сключили брак под тепетата през 2018-а, 769 са на възраст сред 40 и 49 години. Веднага след тях най-често се вземат решение на брак хората над 35 години. Почти толкоз са и бракосъчетаните над 50 години. Оженилите се пловдивчани на възраст от 20 до 24 година са едвам 50.
Като прибавим към тези данни фактът, че мъжете под тепетата живеят приблизително до 68 години, а броят на разводите пораства, се оказва, че времето за благополучен фамилен живот на модерния пловдивчанин е не повече от 15 години. Тенденцията е застрашителна и по никакъв начин не се връзва с оптимистичните показа на управниците за трендовете в Пловдив във връзка с прираста и борбата с демографската рецесия.
Миналия уикенд да вземем за пример едвам 10 души са се оженили под тепетата. При междинната раждаемост от 1,6 деца в българското семейство капацитетът на петте щастливи двойки е най-вече 8 бъдещи пловдивчани. На същия ден земния си път са приключили тройно повече наши съграждани.
Откакто е основана, статистиката съществува само с цел да бъде оценена. Тя е онази база, върху която би трябвало да стъпват всички управнически стратегии на мераклиите за власт. Именно на основата на статистиката американците реализираха икономическото си знамение след годините на огромната меланхолия. Ние я подценихме и манипулирахме в годините на социализма (с което го доведохме до сполучливия му край). И през днешния ден продължаваме да я заменяме и с комфортна стъкмистика, което е извънредно рисков трик на политиците.
Ако някой ме пита за кого бих дал своя вот на идващите локални избори, ще отговоря - за този, който ме убеди, че знае по какъв начин да направи живота в Пловдив подобен, че и най-закоравелите невъзвращенци да се замислят. И да се върнат тук с насъбраните в Англия или Америка познания. Така един ден сватбите под тепетата отново ще са повече от погребенията, а фамилното благополучие на модерния пловдивчанин вероятно няма да е толкоз малко.
В цялостен контраст с оптимистичните послания на администрацията са данните от статистиката. Според тях пловдивчани от дълго време не са това, което бяха -консервативни във връзка с фамилните полезности и локалния национализъм и по едно и също време с това инициативни и напредничави. Днес профилът на младия пловдивчанин се трансформира с унищожително движение.
За какво иде тирада?
Преди 4 години проследихме какво се случи с тогавашните зрелостници от елитния 12. и клас на Английската гимназия (събираща по традиция най-будните деца на града). От 26 зрелостници в Пловдив остана да учи единствено един. 13 отидоха в София, 1 в Благоевград и 11 - в чужбина. Все още не е известно какъв брой от тях свързват бъдещето си с родния Пловдив, само че е ясно, че множеството са невъзвращенци. Кратко изследване на настоящия випуск 2019 демонстрира, че картината не се е трансформирала доста. Децата от елитните пловдивски гимназии още веднъж са пасажери, а огромна част от най-хубавите към този момент са признати в непознати университети. В същото време локалните вузове не престават да се пълнят с претенденти от прилежащите области. В това, естествено, няма нищо неприятно, тъй като не си и помисляме да разделяме децата съгласно произхода и месторождението им, още повече че точно пришълците са новите пловдивчани. Проблемът е, че отличниците на пловдивските гимназии не престават да изтичат и когато са подготвени за брак и семейство, раждат децата си в София или чужбина.
Пловдив несъмнено се развива и множи. Това обаче не се случва по законите на естествения приръст, а посредством миграцията - обществена и икономическа.
Този седмица станаха известни нови притеснителни данни от статистиката. От 1680 души, сключили брак под тепетата през 2018-а, 769 са на възраст сред 40 и 49 години. Веднага след тях най-често се вземат решение на брак хората над 35 години. Почти толкоз са и бракосъчетаните над 50 години. Оженилите се пловдивчани на възраст от 20 до 24 година са едвам 50.
Като прибавим към тези данни фактът, че мъжете под тепетата живеят приблизително до 68 години, а броят на разводите пораства, се оказва, че времето за благополучен фамилен живот на модерния пловдивчанин е не повече от 15 години. Тенденцията е застрашителна и по никакъв начин не се връзва с оптимистичните показа на управниците за трендовете в Пловдив във връзка с прираста и борбата с демографската рецесия.
Миналия уикенд да вземем за пример едвам 10 души са се оженили под тепетата. При междинната раждаемост от 1,6 деца в българското семейство капацитетът на петте щастливи двойки е най-вече 8 бъдещи пловдивчани. На същия ден земния си път са приключили тройно повече наши съграждани.
Откакто е основана, статистиката съществува само с цел да бъде оценена. Тя е онази база, върху която би трябвало да стъпват всички управнически стратегии на мераклиите за власт. Именно на основата на статистиката американците реализираха икономическото си знамение след годините на огромната меланхолия. Ние я подценихме и манипулирахме в годините на социализма (с което го доведохме до сполучливия му край). И през днешния ден продължаваме да я заменяме и с комфортна стъкмистика, което е извънредно рисков трик на политиците.
Ако някой ме пита за кого бих дал своя вот на идващите локални избори, ще отговоря - за този, който ме убеди, че знае по какъв начин да направи живота в Пловдив подобен, че и най-закоравелите невъзвращенци да се замислят. И да се върнат тук с насъбраните в Англия или Америка познания. Така един ден сватбите под тепетата отново ще са повече от погребенията, а фамилното благополучие на модерния пловдивчанин вероятно няма да е толкоз малко.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ