Пловдив. Самарското знаме е най-популярното българско знаме във военната ни

Пловдив. Самарското знаме е най-популярното българско знаме във военната ни история. Това сподели в предаването „ Със славната 2-ра Тракийска дивизия – За достойнството на България “ по Радио „ Фокус ”- Пловдив военният историк доц.д-р Петър Ненков. „ След Освобождението Българската войска има още доста бойни флагове, само че това знаме се е трансформирало в еманация на несломимия български дух и всеотдайност за Отечеството и в безценен знак за всеки българин, тъй като под неговите свилени дипли изгрява Свободата на България ”, сподели още Петър Ненков.
След оповестяването на Руско-турската война от съветския император Александър II, на 6 май 1877 година – Гергьовден, в лагера на съветската войска край Плоещ съветникът Пьотр Алабин и кметът на Самара Ефим Кожевников, от името на жителите на този съветски град, връчват знаме на българското опълчение. Честта да бъде носено и сахранявано то се пада на 3-та опълченска тайфа с пълководец, подполковник Павел Калитин. Това е единственото знаме в българската военна история, което е наградено с медал „ За смелост ”. Самарското знаме е осветено на тържествена воинско-църковна гала. Старият челник Цеко Петков, именуван Балканският орел, забивайки последното златно гвоздейче в дръжката на знамето, го целува и изрича следните оракулски думи: “Да помогне Бог на това свято знаме да премине от край до край нещастната българска земя. Нека нашите майки, дами и сестри да изтрият с него скръбните си очи. Нека всичко нечисто поганско и зло да бяга от боязън пред него, а подире му да настане дълготраен мир и благополучие! ”
В епичния пердах при Стара Загора на 19 юли 1877 година през Руско-турската освободителна война, основния удар на турските табори на Сюлейман паша поема 3-та опълченска тайфа с пълководец подполковник Павел Калитин. Самарското знаме води като магнит под своите свилени дипли опълченците в безумно храбри офанзиви. Турците неистово се стремят да пленят светинята на българското опълчение. „ Воините на Трета опълченска тайфа се хвърлят, като лъвове в негова отбрана, тъй като съветските командири са ги учили, че в случай че разрешат знамето им да попадне в плен, българското опълчение ще бъде разформировано като войскова част ”, описа още Петър Ненков. В разгара на багра умира от противников патрон командирът на дружината, подполковник Калитин, момент откакто е поел в десницата си знамето от следващия погубен знаменосец и е повел бойците си в офанзива. Падат мъртви и знаменосците унтерофицерът Антон Марчин, унтерофицерът Авксентий Цимбалюк, опълченецът Минков и още двама воини.
Самарското знаме е избавено и изнесено от бойното поле след застрашителен ръкопашен пердах от стихийно образувана знаменна група.
То ще води опълченците към победи още в две паметни борби в тази война – на Шипка и при Шейново.
Цветана ТОНЧЕВА