Обсъждат на кръгла маса в Пловдив как Белодробна да стане хо...
Пловдив направи първа кръгла маса за основаването на общински приют в постройката на някогашната Белодробна болница.
Обектът и прилежащия му терен от над 40 декара стоят безстопанствени от години, а в това време пловдивчани, които имат потребност от непрекъснати грижи, няма къде да се настанят.
Стъпка по стъпка ще се взема решение по какъв начин да бъде финансирано основаването му.
Това са хора, които заслужават заслужен край, а сходна институция би помогнала доста на фамилиите им.
„ Имаме изострен недостиг на палеативна здравна помощ – тук не приказваме единствено за онкоболните пациенти. Сега имаме една чудесна постройка, която пустее”, напомни шефът на дирекция „ Здравеопазване” доктор Калин Калинов.
Бе показан филм, който споделя за основаването на Белодробна болница и донора Димитър Кудоглу.
Адвокатът Мария Пишмишева напомни, че хосписната грижа е приета за главно човешко право от Организация на обединените нации. По равнището й на развиване България се подрежда до Бразилия и Мексико, само че е доста надалеч от Западноевропейските страни.
Д-р Любима Деспотова –Толева сподели, че по оценки до 2060 48 милиона души ще имат потребност от палеативна грижа в света. 83% от тези случаи ще са в страни с ниски и междинни приходи, каквато е България.
„ По малко от 10% от тези пациенти ще получат нужната помощ. А 10% от всички палеативни пациенти са деца и тук не приказваме единствено за тези с онкологични заболявания”, сподели доктор Деспотова-Толева.
На кръглата маса стана ясно, че нямаме експерти, нямаме и приета у нас здравна компетентност. Оттук няма стандарти за работа, както и структури.
„ Само тук там има частни хосписи”, напомни доктор Деспотова-Толева.
Медиците обясниха, че по Здравна каса към момента няма пътека, която да заплаща хосписните грижи. Всички държавни управления след 2003 година са били запознавани с казуса и са обещавали да го оправят. А дребното частни приюти още заплащат 20% Данък добавена стойност за всички свои разноски.
Заплаща се единствено една пътека – тази за грижа за онкоблоните. Така от приютите у нас в този момент се възползват главно чужденци, живеещи в България.
„ Здравните каси на чужденците незабавно заплащат разноските им, а при българите не е по този начин. Току що ми докараха американец потърпевш у нас – престоя му заплаща американското посолство”, сподели доктор Димче Миладиноски, който ръководи два частни приюта в региона на Бургас.
Колегата му от Кърджали – доктор Здравко Карамитев изясни на пловдивските медици, че приютът е една напълно нова болница – с всички съпътстващи отделения.
„ В моя имаме даже ортодонт и картинна изложба за арт терапия на пациентите”, описа той.
Общинският консултант доктор Веселка Христамян счита, че в случай че има подобен приют, то общината би трябвало да покрие целия набор от грижи за настанените в него.
„ Създаването на център на такова място ще даде късмет на пловдивчани да имат едно от най-високите качества на здравеопазване”, сподели тя.
Тя предложи идната среща по тематиката да е със съдружие „ Бизнесът за Пловдив”.
Снимки от Наташа Манева
Обектът и прилежащия му терен от над 40 декара стоят безстопанствени от години, а в това време пловдивчани, които имат потребност от непрекъснати грижи, няма къде да се настанят.
Стъпка по стъпка ще се взема решение по какъв начин да бъде финансирано основаването му.
Това са хора, които заслужават заслужен край, а сходна институция би помогнала доста на фамилиите им.
„ Имаме изострен недостиг на палеативна здравна помощ – тук не приказваме единствено за онкоболните пациенти. Сега имаме една чудесна постройка, която пустее”, напомни шефът на дирекция „ Здравеопазване” доктор Калин Калинов.
Бе показан филм, който споделя за основаването на Белодробна болница и донора Димитър Кудоглу.
Адвокатът Мария Пишмишева напомни, че хосписната грижа е приета за главно човешко право от Организация на обединените нации. По равнището й на развиване България се подрежда до Бразилия и Мексико, само че е доста надалеч от Западноевропейските страни.
Д-р Любима Деспотова –Толева сподели, че по оценки до 2060 48 милиона души ще имат потребност от палеативна грижа в света. 83% от тези случаи ще са в страни с ниски и междинни приходи, каквато е България.
„ По малко от 10% от тези пациенти ще получат нужната помощ. А 10% от всички палеативни пациенти са деца и тук не приказваме единствено за тези с онкологични заболявания”, сподели доктор Деспотова-Толева.
На кръглата маса стана ясно, че нямаме експерти, нямаме и приета у нас здравна компетентност. Оттук няма стандарти за работа, както и структури.
„ Само тук там има частни хосписи”, напомни доктор Деспотова-Толева.
Медиците обясниха, че по Здравна каса към момента няма пътека, която да заплаща хосписните грижи. Всички държавни управления след 2003 година са били запознавани с казуса и са обещавали да го оправят. А дребното частни приюти още заплащат 20% Данък добавена стойност за всички свои разноски.
Заплаща се единствено една пътека – тази за грижа за онкоблоните. Така от приютите у нас в този момент се възползват главно чужденци, живеещи в България.
„ Здравните каси на чужденците незабавно заплащат разноските им, а при българите не е по този начин. Току що ми докараха американец потърпевш у нас – престоя му заплаща американското посолство”, сподели доктор Димче Миладиноски, който ръководи два частни приюта в региона на Бургас.
Колегата му от Кърджали – доктор Здравко Карамитев изясни на пловдивските медици, че приютът е една напълно нова болница – с всички съпътстващи отделения.
„ В моя имаме даже ортодонт и картинна изложба за арт терапия на пациентите”, описа той.
Общинският консултант доктор Веселка Христамян счита, че в случай че има подобен приют, то общината би трябвало да покрие целия набор от грижи за настанените в него.
„ Създаването на център на такова място ще даде късмет на пловдивчани да имат едно от най-високите качества на здравеопазване”, сподели тя.
Тя предложи идната среща по тематиката да е със съдружие „ Бизнесът за Пловдив”.
Снимки от Наташа Манева
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ