Учителят по история Георги Василевски за Освобождението на Пловдив: На ден като днешния трябва да си даваме сметка за ценността на свободата
Пловдив. На ден като днешния би трябвало да си даваме сметка за полезността на свободата, за потребността да я пазим и отстояваме непрестанно и нито за момент да не я възприемаме като даденост. Това сподели в словото си във връзка навършването на 141 години от Освобождението на Пловдив Георги Василевски, преподавател по история в Националната комерсиална гимназия в града, съобщи кореспондент на Радио „ Фокус “ – Пловдив . „ Днес се навършват 141 години от освобождението на Пловдив от османско робство. 16 януари 1878 година е бил снежен и леден, в случай че се съди по непокътнатите фотоси и христоматийната картина на нашия съгражданин Нягул Станчев. Рано сутринта на този ден ген. Гурко влиза в града ни, а измъчените пловдивчани го посрещат с голяма наслада и вяра. Всъщност освобождението на Пловдив е фактическият завършек на огромните военни дейности през Руско – турската освободителна война. След героичното зимно превъзмогване на Балкана съветската войска минава в нахлуване, което мъчно би могло да бъде спряно. Новообразуваният 70-хиляден Западен отряд отпред с ген. Йосиф Гурко освобождава София и се насочва към Пловдив в 5 колони. Същевременно старопланинските проходи са преминати и от формированията на ген. Карцов и ген. Радецки. При тази конюнктура войната отива към неизбежния си край, само че главнокомандващият на турската армия в Тракия Сюлейман паша взема решение да води пердах за Пловдив. В противоположен случай той се дискредитира и пред своето висшо командване, и пред бойците си “, сподели Василевски.
Историкът напомни, че след разгрома на Априлското въстание Пловдив е трансфорат в голям затвор. „ От цяла Южна България са докарани участници във въстанието, хвърлени в пандизите при ужасни условия. Много от тях всекидневно „ украсяват “ основната улица като увисват на бесилките по нея за наставление и боязън на българите. Положението на града става още по-страшно с началото на войната и изключително след ужасния разгром на Стара Загора през лятото на 1877 година Съдбата на доста селища като Карлово, Сопот, Калофер и други – опожарени, подложени на всеобщи жестокости и изстъпления, надвисва и над града ни. Ето за какво бързото завладяване на града се слага като основна задача на Западния отряд. На 15 януари по обяд ІІІ гвардейска пехотна дивизия командвана от ген. Дандевил освобождава северната част на Пловдив – Каршияка. Но на юг от Марица има обилни турски сили – пехота, оръдия по тепетата, черкези и башибозук. Води се яростно престрелка през реката, мостът е опустошен. След като прекарва 1500 души от финландския лейбгвардейски полк на десния бряг на реката при с. Оризари командваният от кап. Ал. Бураго ескадрон драгуни получава от ген. Гурко задачата да разузнае ситуацията. Късно през нощта конниците навлизат в квартала до реката – Мараша и получават сведения за струпани турски сили на гарата. Създавайки усещане, че настъпват основните съветски сили драгуните на кап. Бураго се насочат натам. Маневрата хваща място – измежду турците настава суматоха. Част от тях се изнасят с трен към Одрин, а други отстъпват към Родопите. Малко по-късно смелите драгуни пленяват 50 турски бойци и обезвреждат артилерията на Бунарджика. Много рано на 16 – ти кап. Бураго написа уведомление до щаба на Гурко: „ …Ранени и убити при мене няма. … Турците отстъпват, или по-вярно, бягат пешком към Станимака. “ Не е написал за богатото пиршество, което си създали на гарата с изоставената от щаба на Сюлейман софра “, сподели в словото си Василевски. Той описа още, че още преди обяд ген. Гурко минава на сал реката и е тържествено посрещнат на Трихълмието с хоругви, самун и сол.
„ Така след 5 века османско подтисничество Пловдив към този момент е свободен! Но и в този незабравим и щастлив ден от сагата на нашето Освобождение пловдивчани дават скъпи жертви. В нов припадък на завист и свирепост през нощта от пандиза Таш капия са изведени 123 български борци за избавление и избити свиреп и безсмислено в м. Остромила. Сред тях е и популярният Душо Хаджидеков! Така с христоматиен образец се изпълва със наличие мисълта, че свободата в никакъв случай не идва безплатно. В идващите два дни край селата Брестник, Марково, Белащица и Брестовица стават тежки сражения, в които отдръпналите се турски войски са разрушени. След тези боеве османската войска се разпада и без ред бяга към Беломорието. Така с триумфа при освобождението на Пловдив съветската войска взема решение значимият за крайния излаз на войната въпрос – да не се разреши на съперника да се провежда и да отбранява Одрин. Две седмици по-късно се подписва примирието и идва ред на дипломацията и политиците. Но ние в този момент означаваме тук паметната дата 16 януари 1878 година с цел да отдадем респект на починалите войни на Русия. Най-силен израз на това е, че сме тук! А материалният са многочислените монументи из цяла България. Забележително е, че първият величествен монумент е този на Бунарджика, повдигнат още през 1881 година Не по-малко показателно за всеобщото самопризнание към жертвите на Освободителната война е и това, че при цялата драма на българския публичен и политически живот през миналите 141 години в никакъв случай тези усеща не са поставяни под подозрение “, уточни историкът в словото си.
Тони МИХАЙЛОВ
Историкът напомни, че след разгрома на Априлското въстание Пловдив е трансфорат в голям затвор. „ От цяла Южна България са докарани участници във въстанието, хвърлени в пандизите при ужасни условия. Много от тях всекидневно „ украсяват “ основната улица като увисват на бесилките по нея за наставление и боязън на българите. Положението на града става още по-страшно с началото на войната и изключително след ужасния разгром на Стара Загора през лятото на 1877 година Съдбата на доста селища като Карлово, Сопот, Калофер и други – опожарени, подложени на всеобщи жестокости и изстъпления, надвисва и над града ни. Ето за какво бързото завладяване на града се слага като основна задача на Западния отряд. На 15 януари по обяд ІІІ гвардейска пехотна дивизия командвана от ген. Дандевил освобождава северната част на Пловдив – Каршияка. Но на юг от Марица има обилни турски сили – пехота, оръдия по тепетата, черкези и башибозук. Води се яростно престрелка през реката, мостът е опустошен. След като прекарва 1500 души от финландския лейбгвардейски полк на десния бряг на реката при с. Оризари командваният от кап. Ал. Бураго ескадрон драгуни получава от ген. Гурко задачата да разузнае ситуацията. Късно през нощта конниците навлизат в квартала до реката – Мараша и получават сведения за струпани турски сили на гарата. Създавайки усещане, че настъпват основните съветски сили драгуните на кап. Бураго се насочат натам. Маневрата хваща място – измежду турците настава суматоха. Част от тях се изнасят с трен към Одрин, а други отстъпват към Родопите. Малко по-късно смелите драгуни пленяват 50 турски бойци и обезвреждат артилерията на Бунарджика. Много рано на 16 – ти кап. Бураго написа уведомление до щаба на Гурко: „ …Ранени и убити при мене няма. … Турците отстъпват, или по-вярно, бягат пешком към Станимака. “ Не е написал за богатото пиршество, което си създали на гарата с изоставената от щаба на Сюлейман софра “, сподели в словото си Василевски. Той описа още, че още преди обяд ген. Гурко минава на сал реката и е тържествено посрещнат на Трихълмието с хоругви, самун и сол.
„ Така след 5 века османско подтисничество Пловдив към този момент е свободен! Но и в този незабравим и щастлив ден от сагата на нашето Освобождение пловдивчани дават скъпи жертви. В нов припадък на завист и свирепост през нощта от пандиза Таш капия са изведени 123 български борци за избавление и избити свиреп и безсмислено в м. Остромила. Сред тях е и популярният Душо Хаджидеков! Така с христоматиен образец се изпълва със наличие мисълта, че свободата в никакъв случай не идва безплатно. В идващите два дни край селата Брестник, Марково, Белащица и Брестовица стават тежки сражения, в които отдръпналите се турски войски са разрушени. След тези боеве османската войска се разпада и без ред бяга към Беломорието. Така с триумфа при освобождението на Пловдив съветската войска взема решение значимият за крайния излаз на войната въпрос – да не се разреши на съперника да се провежда и да отбранява Одрин. Две седмици по-късно се подписва примирието и идва ред на дипломацията и политиците. Но ние в този момент означаваме тук паметната дата 16 януари 1878 година с цел да отдадем респект на починалите войни на Русия. Най-силен израз на това е, че сме тук! А материалният са многочислените монументи из цяла България. Забележително е, че първият величествен монумент е този на Бунарджика, повдигнат още през 1881 година Не по-малко показателно за всеобщото самопризнание към жертвите на Освободителната война е и това, че при цялата драма на българския публичен и политически живот през миналите 141 години в никакъв случай тези усеща не са поставяни под подозрение “, уточни историкът в словото си.
Тони МИХАЙЛОВ
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ