Шедьовър на 4 века е гордостта на Пловдив, за която малцина знаят
Пловдив крие в сърцето си най-старата часовникова кула, която въздига снагата си на Сахат тепе на височина 17.75 м. Построили я в интервала преди 1611 година Далеч преди нея, още през римско време, на източния склон на възвишението, имало воден и безоблачен часовник. Това дава съображение още в ранната ера на турското господство да бъде наречено Сахат тепе, споделя в книгата си „ Часовниковите кули в България и постройките с часовници при започване на ХХI век” Ивайло Николов.
Първи сведения за кулата за непокътнати в изложение на французина Льофевър, който написа, че „...на другия хъм има часовник, който непрекъснато отброява часовете по френски “.
През 1623 година Хенрих Ранцовен – „ Рицар на Н.В. Краля на Дания, Норвегия и прочие “ при пътуването си на 27 септември 1623 година, дружно с дружината си, идва в Пловдив и написа: „...Околностите са много хубавички. На единия му край се издигат три хълма, на първия от които се намира една кула, а в нея – часовник, старомоден и спрял. На втория му рид стърчи тоже една остаряла куличка, а пък на третия се азбелязва една стена с някои други отломки “.
За часовниковата кула приказва и турският странник, публицист и географ Евлия Челеби. В „ Пътуване на Евлия Челеби из българските земи през средата на ХVII в. “ (1651-1654 г.) се споделя:
„... Първо, в града има едно тепе, коуто се споделя „ Сахат тепе “. На високия му връх има една кула като минаре, в която е подложен часовник, който на обяд бие два пъти. Звънът му е заплашителен: и на изток и на запад се чува на едно конашко разстояние. Заслужава си да се види тази кула... Аз не се качих на кулата в „ Сахат тепе “ и оттова разгледах града, на деветнайсет места видях здания, покрити с олово. Много огромен и богат град е!... “
Кулата е променяла външния си тип няколко път през последния век и половина
Англичанинът Джон Бърбъри минава през Пловдив, пътувайки от Виена за Цариград през 1664 година и написа: „ Тоя град имаше остаряла кула с часовник, което ни се появи необичайно, тъй като нийде на друго място в тая обширна и варварска страна ние не видяхме сходно нещо... “.
Сегашният часовников механизъм е италиански, създаден през 1808 година Рамката пък е от шини, свързани между тях с клинове. Осите лагеруват в плъзгащи лагери, направени от бронз. Зъбното колело, задействащо камбаната, е с инсталирани странично щифтове. Те избутват лоста, дърпащ въжето на камбаната. По същия метод е направено и зъбното колело, отмерващо половинките часове, подготвителния удар в „ без пет “ и на кръгли часове. На часовника е сложена табелка с името на основателя му – Barbaleta Antonio Genova, написа още Николов.
През годините звънът на механизма спирал неведнъж и майсторите го ремонтирали. За последно намесата на занаятчия се наложила през 20 януари 2003 година, когато Димитър Тодоров от Карнобат и помощникът му Тодор Пенев възстановили часовника по повеля на общината. Един месец бил нужен на часовникаря, с цел да разбере и да се убеди, че градивно е заложено в 12 часа ударите да бъдат 24. Нещо сходно се е получило и с подготвителния удар, пет минути преди кръговиден час.
Никъде другаде в България няма часовник, който в 12 часа да бие 23 пъти, а също и да има предварителен удар. Оставеното от Евлия Челеби сведение за това сигурно е било известно на генуезкия занаятчия отпреди 200 години и той е изработил новия механизъм, съобразявайки се с него. Или пък това е едно съвпадане, тъй като в Генуа по този начин се изработвали часовниците, споделя Николов в книгата си.
Шейсеткилограмовата камбана е третата подред, тъй като предходните изцезвали. Отляли я татко и наследник Лимонови, наследници на емблематичната фамилия Велеганови. Към механизма има инсталиран дребен циферблат за сверяване, което прави един оборот на два часа.
Красивата кула на Сахата има и собствен стопанин – Георги Долчинков. Жоро от десетилетие на два пъти в седмицата върви, с цел да навие часовника, грижи се за него и следи да е в редовност. Поканил го някогашният началник на отдел „ Култура” Йохан Девлетян и отттогава неразделно извършва отговорностите си.
Това е пристрастеност, която не можеш да загърбиш, споделя Долчинков и добавя, че грижата за такива емблеми на Пловдив е единственият сигурен метод да съхраним историята си.
Под тепетата има още любопитни часовници, споделя Ивайло Иванов. Те са на фасадата на Централна гара, на фасадата на католишката катедрала „ Свети Лудвиг”, на постройката, където се е помещавал някогашният хотел „ Париж”, по-късно и „ Рафбак” и хотел „ Родопи”, на ул. „ 11 август” №1, както и в частен дом на бул. „ Руски”.
Първи сведения за кулата за непокътнати в изложение на французина Льофевър, който написа, че „...на другия хъм има часовник, който непрекъснато отброява часовете по френски “.
През 1623 година Хенрих Ранцовен – „ Рицар на Н.В. Краля на Дания, Норвегия и прочие “ при пътуването си на 27 септември 1623 година, дружно с дружината си, идва в Пловдив и написа: „...Околностите са много хубавички. На единия му край се издигат три хълма, на първия от които се намира една кула, а в нея – часовник, старомоден и спрял. На втория му рид стърчи тоже една остаряла куличка, а пък на третия се азбелязва една стена с някои други отломки “.
За часовниковата кула приказва и турският странник, публицист и географ Евлия Челеби. В „ Пътуване на Евлия Челеби из българските земи през средата на ХVII в. “ (1651-1654 г.) се споделя:
„... Първо, в града има едно тепе, коуто се споделя „ Сахат тепе “. На високия му връх има една кула като минаре, в която е подложен часовник, който на обяд бие два пъти. Звънът му е заплашителен: и на изток и на запад се чува на едно конашко разстояние. Заслужава си да се види тази кула... Аз не се качих на кулата в „ Сахат тепе “ и оттова разгледах града, на деветнайсет места видях здания, покрити с олово. Много огромен и богат град е!... “
Кулата е променяла външния си тип няколко път през последния век и половина
Англичанинът Джон Бърбъри минава през Пловдив, пътувайки от Виена за Цариград през 1664 година и написа: „ Тоя град имаше остаряла кула с часовник, което ни се появи необичайно, тъй като нийде на друго място в тая обширна и варварска страна ние не видяхме сходно нещо... “.
Сегашният часовников механизъм е италиански, създаден през 1808 година Рамката пък е от шини, свързани между тях с клинове. Осите лагеруват в плъзгащи лагери, направени от бронз. Зъбното колело, задействащо камбаната, е с инсталирани странично щифтове. Те избутват лоста, дърпащ въжето на камбаната. По същия метод е направено и зъбното колело, отмерващо половинките часове, подготвителния удар в „ без пет “ и на кръгли часове. На часовника е сложена табелка с името на основателя му – Barbaleta Antonio Genova, написа още Николов.
През годините звънът на механизма спирал неведнъж и майсторите го ремонтирали. За последно намесата на занаятчия се наложила през 20 януари 2003 година, когато Димитър Тодоров от Карнобат и помощникът му Тодор Пенев възстановили часовника по повеля на общината. Един месец бил нужен на часовникаря, с цел да разбере и да се убеди, че градивно е заложено в 12 часа ударите да бъдат 24. Нещо сходно се е получило и с подготвителния удар, пет минути преди кръговиден час.
Никъде другаде в България няма часовник, който в 12 часа да бие 23 пъти, а също и да има предварителен удар. Оставеното от Евлия Челеби сведение за това сигурно е било известно на генуезкия занаятчия отпреди 200 години и той е изработил новия механизъм, съобразявайки се с него. Или пък това е едно съвпадане, тъй като в Генуа по този начин се изработвали часовниците, споделя Николов в книгата си.
Шейсеткилограмовата камбана е третата подред, тъй като предходните изцезвали. Отляли я татко и наследник Лимонови, наследници на емблематичната фамилия Велеганови. Към механизма има инсталиран дребен циферблат за сверяване, което прави един оборот на два часа.
Красивата кула на Сахата има и собствен стопанин – Георги Долчинков. Жоро от десетилетие на два пъти в седмицата върви, с цел да навие часовника, грижи се за него и следи да е в редовност. Поканил го някогашният началник на отдел „ Култура” Йохан Девлетян и отттогава неразделно извършва отговорностите си.
Това е пристрастеност, която не можеш да загърбиш, споделя Долчинков и добавя, че грижата за такива емблеми на Пловдив е единственият сигурен метод да съхраним историята си.
Под тепетата има още любопитни часовници, споделя Ивайло Иванов. Те са на фасадата на Централна гара, на фасадата на католишката катедрала „ Свети Лудвиг”, на постройката, където се е помещавал някогашният хотел „ Париж”, по-късно и „ Рафбак” и хотел „ Родопи”, на ул. „ 11 август” №1, както и в частен дом на бул. „ Руски”.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ