Кой е Пере Тошев и защо улици в Пловдив и още два града носят името му
Пловдив крие истории освен зад фасадите на постройките и калдъръмените улици, само че и зад имената на самите улици. В поредицата ни, отдадена на личностите, увековечени върху картата на града, през днешния ден обръщаме внимание на една знакова фигура – Пере Тошев. Едно име, пред което всекидневно се изправят стотици пловдивчани, само че малко на брой знаят кой в действителност стои зад него.
Пере Тошев е роден през 1865 година в Прилеп – тогава част от Османската империя, през днешния ден в Република Северна Македония. Завършва Солунската българска мъжка гимназия, където се оформя като безсънен разум и патриот.
От 1892 година Пере Тошев учителства в Прилепското българско учебно заведение, и година по-късно, след основаването на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, основава първия ѝ революционен комитет в Прилеп. Следващата година Пере Тошев учителства в Скопие, където оглавява комитета до напускането си през 1894 година, след което го замества Христо Матов. След това Пере Тошев учителства и в Битоля, където дружно с Гьорче Петров подкрепят локалния революционен комитет и издават вестник „ На оръжие “, там става непосредствен и на Даме Груев.
През 1896 година благодарение на Върховния комитет и Димитър Матов, който написа на учебния контрольор Васил Кънчов, Пере Тошев се реалокира в Солун като преподавател в българската гимназия. От 1898 година се намира в Солун и работи като учебен контрольор, в това време е включен в Централения комитет на ВМОРО. През 1901 година, след Солунската спекулация е наказан на 101 година крепостен затвор и заточен в Подрум кале, Мала Азия, само че през 1902 година е амнистиран.
Участва на Смилевския конгрес през 1903 година и се афишира срещу общо всеобщо въстание. Пере Тошев отхвърля да заеме поста си в централния щаб, само че по време на Илинденско-Преображенското въстание управлява Мариовския революционен регион. След потушаването на въстанието, благодарение на Гьорче Петров, Петър Ацев и Георги Пешков възвръща революционните мрежи на организацията в Прилепско.
Делегат е на Прилепския конгрес от 1904 година. На Рилския конгрес на ВМОРО през 1905 година още веднъж е определен за член на Централен комитет на организацията. При масовизирането на сръбската агитация в Македония в Поречието Пере Тошев по кротичък път пробва да обезврежда сръбските чети в региона. След пленяването на Даме Груев той персонално се среща с Глигор Лямев, като след това Даме Груев е освободен. По спомените на Гьорче Петров поради масовизацията на сръбската и гръцката пропаганди в Македония той желае да придаде народен нюанс на ВМОРО.
След убийството на Гарванов и Сарафов за малко е задържан като обвинен. След Младотурската гражданска война Пере Тошев се афишира срещу легализирането на организацията. Пере Тошев, Антон Страшимиров и Гьорче Петров издават вестниците „ Конституционна заря “ и „ Единство ”, близки идейно на Народната федеративна партия (българска секция). През 1910-1911 година е учебен контрольор на българските учебни заведения в Солунски окръг.
През 1912 година Тошев отпътува за София, с цел да се лекува в клиниката на своя единомишленик лекар Стефан Сарафов. След подписания съюзен контракт сред България и Сърбия, изключително след лекомисленото делене на Македония на противоречива и безспорна зона, Тошев стачкува. Той желае да бъде признат в Народното събрание и изслушан, само че е задържан. Сломен от подялбата на Македония, след освобождението си той бърза да се върне при околните си. След като му е публикуван открит лист от турското посолство в София, отпътува за Македония. Проследен още от София от членовете на анархистка организация Червените братя, Тошев е погубен на 4 май на пътя сред селата Градско и Дреново. След това турците го нарязват на части и го заравят в канавката край пътя. След 5 дни роднините му го намират. Погребан е в двора на църквата „ Света Богородица “ на село Фариш. В 1994 година костите му са препогребани в „ Благовещение Богородично “ в Прилеп.
През май 2012 година, в Асеновград е сложена паметна плоча, по случай 100-годишнината от гибелта на Тошев. На откриването на паметната плоча участват доста хора, измежду които Николай Тошев, внук на Пере Тошев и ръководител на Съюза на македонските организации.
Днес улици в Пловдив, София и Благоевград носят неговото име – непретенциозен, само че значим знак за самопризнание на делото му. За мнозина това е просто географска точка, адрес или ориентир. Но зад нея стои история, пропита с идеали, жертви и блян към независимост. Историята на човек, който е посветил живота си на битката за национално избавление и е платил най-високата цена.
Нека, когато идващия път преминем по улица " Пере Тошев ", си спомним, че всяко име, изписано върху табела, е история. История на човек, който е дал нещо от себе си за България.
Пере Тошев е роден през 1865 година в Прилеп – тогава част от Османската империя, през днешния ден в Република Северна Македония. Завършва Солунската българска мъжка гимназия, където се оформя като безсънен разум и патриот.
От 1892 година Пере Тошев учителства в Прилепското българско учебно заведение, и година по-късно, след основаването на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, основава първия ѝ революционен комитет в Прилеп. Следващата година Пере Тошев учителства в Скопие, където оглавява комитета до напускането си през 1894 година, след което го замества Христо Матов. След това Пере Тошев учителства и в Битоля, където дружно с Гьорче Петров подкрепят локалния революционен комитет и издават вестник „ На оръжие “, там става непосредствен и на Даме Груев.
През 1896 година благодарение на Върховния комитет и Димитър Матов, който написа на учебния контрольор Васил Кънчов, Пере Тошев се реалокира в Солун като преподавател в българската гимназия. От 1898 година се намира в Солун и работи като учебен контрольор, в това време е включен в Централения комитет на ВМОРО. През 1901 година, след Солунската спекулация е наказан на 101 година крепостен затвор и заточен в Подрум кале, Мала Азия, само че през 1902 година е амнистиран.
Участва на Смилевския конгрес през 1903 година и се афишира срещу общо всеобщо въстание. Пере Тошев отхвърля да заеме поста си в централния щаб, само че по време на Илинденско-Преображенското въстание управлява Мариовския революционен регион. След потушаването на въстанието, благодарение на Гьорче Петров, Петър Ацев и Георги Пешков възвръща революционните мрежи на организацията в Прилепско.
Делегат е на Прилепския конгрес от 1904 година. На Рилския конгрес на ВМОРО през 1905 година още веднъж е определен за член на Централен комитет на организацията. При масовизирането на сръбската агитация в Македония в Поречието Пере Тошев по кротичък път пробва да обезврежда сръбските чети в региона. След пленяването на Даме Груев той персонално се среща с Глигор Лямев, като след това Даме Груев е освободен. По спомените на Гьорче Петров поради масовизацията на сръбската и гръцката пропаганди в Македония той желае да придаде народен нюанс на ВМОРО.
След убийството на Гарванов и Сарафов за малко е задържан като обвинен. След Младотурската гражданска война Пере Тошев се афишира срещу легализирането на организацията. Пере Тошев, Антон Страшимиров и Гьорче Петров издават вестниците „ Конституционна заря “ и „ Единство ”, близки идейно на Народната федеративна партия (българска секция). През 1910-1911 година е учебен контрольор на българските учебни заведения в Солунски окръг.
През 1912 година Тошев отпътува за София, с цел да се лекува в клиниката на своя единомишленик лекар Стефан Сарафов. След подписания съюзен контракт сред България и Сърбия, изключително след лекомисленото делене на Македония на противоречива и безспорна зона, Тошев стачкува. Той желае да бъде признат в Народното събрание и изслушан, само че е задържан. Сломен от подялбата на Македония, след освобождението си той бърза да се върне при околните си. След като му е публикуван открит лист от турското посолство в София, отпътува за Македония. Проследен още от София от членовете на анархистка организация Червените братя, Тошев е погубен на 4 май на пътя сред селата Градско и Дреново. След това турците го нарязват на части и го заравят в канавката край пътя. След 5 дни роднините му го намират. Погребан е в двора на църквата „ Света Богородица “ на село Фариш. В 1994 година костите му са препогребани в „ Благовещение Богородично “ в Прилеп.
През май 2012 година, в Асеновград е сложена паметна плоча, по случай 100-годишнината от гибелта на Тошев. На откриването на паметната плоча участват доста хора, измежду които Николай Тошев, внук на Пере Тошев и ръководител на Съюза на македонските организации.
Днес улици в Пловдив, София и Благоевград носят неговото име – непретенциозен, само че значим знак за самопризнание на делото му. За мнозина това е просто географска точка, адрес или ориентир. Но зад нея стои история, пропита с идеали, жертви и блян към независимост. Историята на човек, който е посветил живота си на битката за национално избавление и е платил най-високата цена.
Нека, когато идващия път преминем по улица " Пере Тошев ", си спомним, че всяко име, изписано върху табела, е история. История на човек, който е дал нещо от себе си за България.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ