Пловдив. Илинденци от 1903-та са достойни ученици на своите учители

Пловдив. Илинденци от 1903-та са почтени възпитаници на своите учители по геройство и родолюбие – славните априлци от 1876-та. Това сподели в предаването „ Със славната 2-ра Тракийска дивизия – За достойнството на България ” на Радио „ Фокус ”-Пловдив доцент доктор Петър Ненков, боен историк. „ Заловеният от турците воденичар Кузо от Костурско, откакто е печен на муден огън върху мангал, като Васил Петлешков от Брацигово си разпаря стомаха със прикрит нож, опасявайки се, че няма да издържи на тъгите и ще издаде своите приятели “, уточни Петър Ненков. „ Четникът Алексо Банов повтаря подвига на Кочо Честименски и Спас Гинев от Перущица “, добави той и добави, че обграден от глутница озверели поганци в родното си село Загоричане, той прострелва смъртоносно родната си майка, жена, сестра, дете и с последния патрон поставя завършек на своя живот.
По думите на Ненков тези българи тогава са били горди в живота и свободни в гибелта си, когато настъпва погромът на въстанието, над селищата ляга сянката на кървавия ятаган, към майка България потегля нескончаемият поток от бежанци, оставяйки след себе си своите опожарени селища. „ Сянка на обезсърчение и тъга се загнездва у хората, разделяйки се вечно с бащиния край. Но и в тези трагични дни, ”смъртните дружини ” се хвърлят като разярени лъвове и демонстрират чудеса от смелост, с цел да обезпечат изтеглянето към границата на хиляди обезумели от смут дами, деца и старци “, сподели още доцент доктор Петър Ненков.
Той уточни още образеца на баба Мария Тенишева, която също свети като ярка звезда от тези дни. Арестувана от турските управляващи като майка на комити, при разпита, провеждан персонално от пашата, коравата българка се държи почтено и не предава своите рожби. Като именитата баба Тонка Обретенова тя жигосва турските жестокости при потушаването на въстанието и изстрелва от упор в лицето на слисания от дързостта и паша думите: „ Българското черво е дълго и жилаво, ага, и колкото и да го късате, отново ще остане от него и ние отново ще се развъдим и отново ще се борим за своята независимост! ”.
„ Ще минат години и този паша, който удавя в огън и кръв въстанието в Странджа и Одринска Тракия ще вдигне на 13 март 1913 година бяло знаме пред нахлуващите български войски в Одринската цитадела и ще получи заслужено отмъщение за хилядите избити дами, деца и старци “, добави военният историк. Според Ненков никой в никакъв случай не ще съумее да изтрие от националната памет нравственото великолепие и героизма на апостолите Гоце Делчев и Яне Сандански, Гьорче Петров и Даме Груев, Лазар Маджаров и Пере Тошев, повели народа в люта битка за независимост и човешки правдини с тези страшни песни, които и през днешния ден ни карат да настръхваме.
Цветана ТОНЧЕВА