Пловдив. И в наши дни все така актуално звучи Ботевата

Пловдив. И в наши дни все по този начин настоящо звучи Ботевата констатация, че огромни хора правят дребни работи, а огромните работи се правят от дребни хора. Това сподели в словото си във връзка отбелязването на 142 години от гибелта на Христо Ботев и Деня на Ботев и починалите за свободата и независимостта на България проф. Инна Пелева, книжовен историк, дълготраен академични учител и притежател на Награда „ Пловдив “ в Раздел „ Художествена литература “, съобщи кореспондент на Радио „ Фокус “ – Пловдив .
„ И в наши дни познатият Ботев апел към почтеност пред „ мене си ” би могъл да проясни себеразбирането на по-самокритичните, а и на по-амбициозните ни съотечественици: … в случай че си дребосък, то сляз от тия конкили и потъни в калта на ничтожеството, а в случай че си колос, то възседни своята концепция така, както Александър е възсядал своя Буцефал… Имаме да мислим също върху това, че Ботевото изложение на злото някак прекомерно елементарно приляга към модерни лица и случки: поетът е приказвал за слепците с очи, за „ изтрезняването ”, след което забравяме думи и клетви… и бягаме в омаловажаващия всичко смях или пък в „ немеенето ”. А и белким не прозират напълно настоящи физиономии зад оня смъртоносен портрет: Патриот е – душа дава / за просвета, за свобода; / само че не свойта душа, братя, / а душата на народа! И е добър християнин: / не пропуща литургия; / само че и в църква затуй върви, / че черквата й търговия! “, сподели проф. Инна Пелева.„ Тази пауза в всекидневието, отворена от воя на сирените, е като прескачане на сърцето. Нарушаването на ритъма – сърдечния, градския, навичния, припомня значими неща. Кара те да помислиш за това, за което не си податлив да мислиш непрестанно. Точно по този начин: Денят на Ботев и на починалите поради България е Ден за Размисъл. Над какво имаме да мислим ли? Ами да вземем за пример над това, че имената, облиците на положителното и скъпото и през днешния ден са същите – същите като тези, които е изписал Ботев. Ето, в стиховете му просветват слова и изречения като разсъдък и съвест, обич и религия, народ, истина и независимост, родино блага, потомството назе ще съди, … дай ръка за ръка и напред със стъпки по-твърди! Няма спор – в наши дни тези думи още веднъж сочат висота и идея, още веднъж побират достойния кодекс на индивида и жителя “, сподели в словото си университетският учител.
„ Честният размисъл съвсем постоянно извежда при паниката. Не единствено за сегашното, а и за това, което е било и което няма по какъв начин да се поправи. Докато сирените сбъдват своята страховита, гръмовна тишина, ние, мълчейки, отново ще преживеем тегобното запитване – от кое място в действителност идва оня гибелен патрон. Дали от вражите позиции. Или пък не. И може би ще имаме куража да си представим, доколкото ни стигат силите, каква самотност е претърпял Христо Ботев малко преди края си, щом, съвсем насълзен, тогава е промълвил: … и аз съм тръгнал народ да избавям … да не бях се раждал.. Нека помним тази Голгота. Тук и в този момент не можем да отнемем от тежестта на Ботевия кръст, да утешим това страдалчество. Но можем, тук и в този момент, да състрадаваме поради трагическия чоп на грамадния стихотворец. И да не отхвърляме горчивото причестяване на паметта. Това, че към момента, все по този начин сме способни да изпитваме тъга, болежка и жалост поради изключителните ни мъртви, евентуално е знак, че жертвата им не е била безрезултатна. Че тя, тъкмо тъй като изисква и товари с възприятие за виновност, ни прави повече хора. По-смислени хора, повече и смирено знаещи за връзките сред елементарните и невероятните индивиди, сред „ преди ”, „ в този момент ” и „ вечно ”, уточни проф. Инна Пелева.
Тони МИХАЙЛОВ