Пловдив е сред малкото области в страната, които продължават да

Пловдив е измежду дребното области в страната, които не престават да усилват популацията си. Към края на 2025 година в региона живеят 638 290 души, което е растеж от 2 660 души или 0.4% по отношение на миналата година. Делът ѝ остава близо 10% от популацията на страната, демонстрират окончателните данни на Националния статистически институт. 

Най-малка по население остава област Видин с под 70 хиляди души, до момента в който най-голяма е София с над 1.3 млн. Четири области към този момент са с население над 300 хиляди души – София, Пловдив, Варна и Бургас, като точно в тях се концентрира забележителна част от хората в страната. 

Пловдив резервира ролята си на втория по величина град в България. Към края на 2025 година популацията на общината доближава 333 994 души, което я подрежда директно след столицата. На този декор концентрацията в огромните градове се задълбочава – едвам няколко общини събират над 40% от популацията на страната.



Зад този растеж обаче стои позната наклонност - естественият приръст остава негативен. В Пловдивско той е към минус 7.9 на хиляда, което значи, че броят на умрелите продължава да надвишава този на новородените. Реалното нарастване на популацията се дължи главно на вътрешна миграция – хора, които се реалокират към региона от други райони.

Миграционните процеси в страната също удостоверяват тази картина. Над 100 хиляди души са сменили местоживеенето си в границите на България през 2025 година, като най-силен остава потокът „ град – град “ (44%), следван от „ село – град “ и „ град – село “. Това изяснява за какво точно огромни центрове като Пловдив съумяват да поддържат растеж.

Раждаемост – Пловдив над междинното, само че надалеч от водачите

През 2025 година раждаемостта в Пловдивска област е към 8.5‰ – малко над междинната за страната (7.8‰). Това слага района измежду по-добре представящите се, само че надалеч от областите с най-високи стойности като Сливен и Ямбол.



Общо за страната през годината са родени 50 496 деца, като наклонността е към понижение по отношение на миналата година. Средната възраст на дамите при раждане на първо дете доближава 27.5 години, а междинният брой деца, които една жена ражда през живота си, е 1.63. Над 60% от децата се раждат отвън брак.

Броят на дамите във фертилна възраст продължава да понижава – фактор, който непосредствено въздейства върху бъдещата раждаемост. Това е една от аргументите даже райони с по-добри индикатори, като Пловдив, да не съумяват да извърнат демографската наклонност.

Смъртност – по-ниска от доста области, само че остава висока

Смъртността в Пловдивска област е към 14.0‰ – под междинната за страната (15.5‰), само че към момента задоволително висока, с цел да поддържа негативния натурален приръст.

На национално равнище през 2025 година са умряли 99 479 души. Смъртността остава по-висока при мъжете, а разликата сред градове и села е основна – в селата индикаторите са доста по-неблагоприятни.



Националната картина – популацията понижава и застарява

Към края на 2025 година популацията на България е 6 423 207 души – с над 14 хиляди по-малко по отношение на година по-рано. Спадът може да наподобява сдържан като безспорна стойност, само че зад него стои трайна наклонност, която продължава към този момент десетилетия. Основният фактор остава негативният натурален приръст - през 2025 година разликата сред родените и умрелите е близо - 49 000  души. С други думи – популацията понижава не тъй като хората напущат страната, а тъй като умират повече, в сравнение с се раждат. Този развой е присъщ за всички области без изключение.

В същото време външната миграция отчасти компенсира този спад, защото миграционният приръст е позитивен – над 35 хиляди души, което значи, че в страната се заселват повече хора, в сравнение с я напущат. Това обаче не е задоволително, с цел да обърне общата наклонност.

На този декор застаряването на популацията се задълбочава. Хората на 65 и повече години към този момент са 24.3% от всички, до момента в който децата под 15 години са едвам 13.9%. Това води до повишаване на така наречен възрастова взаимозависимост – на всеки 100 души в дейна възраст се падат над 61 души, които са отвън трудоспособна възраст. Натискът върху обществените системи и пазара на труда се усилва.

Средната възраст в страната доближава 45.4 години, като разликата сред градове и села остава основна – популацията в селата е доста по-възрастно. Паралелно с това понижава и броят на хората в трудоспособна възраст, които към края на годината са под 60% от популацията.


Прочетете още