Как да стигнем от Пловдив до София без кола. Въпрос с повишена трудност - Булевард България
Пловдив е град във безконечен ремонт, само че най-малко не губи възприятието си за комизъм. Като притежателя на междуградския рейс, който е платил за този регистрационен номер.
Автобусът, чийто тил виждате, в действителност е “влак ”.
Това е краткотрайният заместващ превоз до Крумово и Катуница (селото на към този момент починалия Цар Киро). Налага се БДЖ да употребява рейсове поради огромния ремонт на отсрещния Бетонен мост, който пречеше на модернизацията на железниците. Частта му над жп-линиите трябваше да се събори - в този момент тя се строи отначало. Затова влаковете от Бургас за София през Пловдив се бавят 30 минути в маневри сред локалните гари, до момента в който застанат в верния коловоз.
На петдесет метра зад смеещия се рейс има друга строителна площадка. Под Централна ЖП гара втора година се копае под земята тунел с цялата съпътстваща мрежа от тръби и канали. Пробивът трябваше да е пуснат в употреба, само че ще се забави още към година.
Някой ден може и да стане хубаво, само че скоро няма да е готово.
Това би трябвало да е и лозунгът на отсрещната Автогара Юг, към която сме се насочили.
Тя e една от трите огромни автогари в града, на 15 минути пешком от центъра е и е главният пункт за автобусния превоз от и до София.
Част от автобусите към столицата потеглят и от паркинга пред Централната железопътна гара, само че единствено сред 13 и 19 ч., и се обслужват от различен транспортьор ( “Карат С ”).
От Автогара Юг би трябвало да можем да купим билети за рейса към София. Но първото нещо, което виждаме на влизане, е, че на никое място няма табло с разписание.
Няма по какъв начин да наблюдавате кой, по кое време и от кое място идва, отпътува или закъснява. Няма и анонси от звукова уредба. Не се учудваме, че така наречен “Виртуално табло ” на уеб страницата им демонстрира единствено неточност 404.
Вместо явен и прецизен график на маршрутите, по стените и колоните към автогарата са разлепени листове като траурни вести. Всевъзможни упътвания за курсовете на обособени превозвачи - единствено не и на оня, който ни интересува.
Срещу паркинга на гарата се вижда разрушеният остарял тютюнев склад, най-големия в Пловдив. През 2016 година постройката беше изкорубена тъкмо преди да бъде оповестена за монумент на културата. Осем години по-късно нито я възвръщат, нито я бутат. Само улицата е затворена поради заплахата за пешеходците.
Гледката не отива на град като Пловдив. Не наподобява и на терминал за транспортните линии от Южна България, през който минават и интернационалните пътнически превозвачи.
Всеки втори клиент на касите идва с един и същи въпрос - по какъв начин да си купя билет за София? Служителките обаче не обслужват клиенти в тази посока и не вършат информации за разписанието.
Вместо това препращат хората към друго гише, отвън чакалнята, при изхода от автогарата, покрай публичната тоалетна. На второ четене - това е е стратегическа локация за пътникопотока.
Отскоро тук е инсталиран дребен павилион на “Меритранс 2002 ”. Това е компанията, която трети месец поддържа повече от 50% от автобусните курсове сред София и Пловдив. Собственикът ѝ Петко Ангелов е един от най-големите товарни превозвачи в България. Управлява и няколко от главните линии на пловдивския градски превоз (изцяло частен за разлика от София).
Проблемът е, че до момента компанията му нямаше опит в междуселищните транспорти - и това проличава по някои импровизации в обслужването.
Доскоро курсовете до столицата бяха изпълнявани от компанията, която има Автогара Юг - “Хеброс Бус ”. Нейният притежател Веселин Дошков също е в who is who на пловдивския транспортен бизнес, член е и управлението на Националното съдружие на автобусните превозвачи. През 1998 година той приватизира тогавашното едноименно държавно сдружение, с линиите сред Пловдив и други градове, и през него става монополен собственик на автогарите в града.
Превозите му до София стопираха без предупреждение през лятото поради спор с Община Пловдив - двете страни имат разногласия и поради градския превоз, които са напълно обособена тематика. Пред риска да остане без директна линия до София, администрацията на кмета Костадин Димитров трансферира с изключителни ограничения контракта на Ангелов / “Меритранс 2002 ”.
Тази предистория евентуално би трябвало да изяснява мижавия интерес в автогарата към пасажери, от които печели директният им съперник. Но това не е единственият проблем.
Цялостното чувство в " Юг " е за крах, изостанало време, подозрителни погледи, " тук не е информация ". В Гугъл Reviews се носи митичната популярност на (неназована) касиерка от автогарата, която имала табиет да тряска телефона или да крещи на заблудените хора, които задават “неправилни ” въпроси. В други случаи чужденец получил билет за неверно направление - вместо до туристическия град Хисаря билетът се оказва до село Оризари - тъй като не могат да го схванат.
В този ден не ставаме очевидци на кавги, само че и не сме пристигнали за това. Търсим разписание на рейсовете Пловдив-София, а него все по този начин го няма.
Стигаме до гишето на компания-превозвач, а то не работи след 12:30. На видно място е залепена табела с телефонен номер, който дава обещание “информация ”.
Уморен женски глас приема позвъняването, изчита графика на рейсовете и дава упътвания по какъв начин да извършите резервация. А точно:
Номерът е обвързван с профил във Viber. За да запазите билет, би трябвало да му изпратите известие с двете си имена, дата и час на пътуването, и брой на мечтаните непокътнати места.Пътуването до София не може да се предплати онлайн.Клиентът с резервацията е задължен да се яви на касата най-малко 30 минути преди заминаването с пари в брой, с цел да приключи декларираната транзакция.
На другата заран вършим нов опит. Връщаме се на Автогара Юг, в работното време на гишето. Новата задача е да купим билет от касата, за ден напред. Този път виждаме, че на перваза пред отворения прозорец към този момент е подложен ламиниран лист с началните часове на тръгване от Пловдив и София (явно се прибира след заключването на “офиса ”).
Посреща ни общителен чиновник, който изненадващо оповестява, че покупката на билет за идващия ден не е допустима.
Вместо Viber индивидът вади директория с разпечатани таблици за броя на свободните места в стремежи курс. Записва две имена, дата, час, без да издаде билет. Указанията са да дойдем на касата на следващия ден, 30 минути преди заминаването на рейса, с цел да платим.
Такава е системата - като в епизод на Slow Horses, само че без Гари Олдман.
Административният батак в общинския превоз е толкоз бездънен, че още не е ясно дали и по кое време ще може да се разгласи нова социална поръчка за дълготраен транспортьор.
Докато това не се случи, " билетната система " на краткотрайния реализатор ще си остане в насипно положение.
Описаното прекарване е, меко казано, необичайно за човек, който е пътувал постоянно сред София и Пловдив през последните 20 години.
Някога директната автобусна линия се обслужваше на всеки кръговиден час, от рано сутринта до късно вечерта. Беше невероятно да сбъркаш часа и мястото на срещата.
Постепенно броят на курсовете стартира да се разрежда, цената да се усилва, а разписанието и спирките се преценяват с интереса на превозвачите, а не на клиентите.
Сега има действителна възможност да отидете на някоя от гарите в София/Пловдив и да не си намерите билет за рейс, или да се наложи да чакате 2 часа до идващия, или да се наложи да загубите към 3 часа в пътешестване с трен, тъй като това е алтернативата.
Какво е добре да знаем:
Предварителната покупка на билети е мощно целесъобразна - не разчитайте на последния миг, тъй като местата за рейс постоянно са изкупени.Ако се постанова да пътувате сред Пловдив и София с БДЖ, потърсете си билет за вагон " първа класа ". Цената не е доста по-висока (11 лева за постоянна цена и 13,80 лева за първа класа). Обикновено има свободни места, и ще си спестите доста от неприятните прекарвания. БДЖ имат комфортна система за по това направление, където можете да изберете класата и съответния номер на седалката.Ако пътувате с рейс и желаете да си купите билет от касите - носете си пари в брой. Масово няма ПОС-терминали.В София има банкомати във фоайето на Централна автогара. В Пловдив банкомат има пред Автогара Юг и работеше при последното посещаване. Най-близкият банкомат до Централна ЖП гара Пловдив е във фоайето на автогара " Родопи ", до която се стига през подлеза.Цените на храните и минералната вода на автогарите са нормално двойни, тук-там и тройни. Ако тръгвате от София - навръх ъгъла на Централна ЖП гара има магазин на Billa с по-адекватни цени.Ако пристигате в София, можете да слезете на спирката при Интерекспо център (с автобус) или на гара " Искърско шосе " (с влак) - и двете места са тъкмо до станциите на метрото.
СОФИЯ - ПЛОВДИВ
Всичи автобусни превозвачи към Пловдив потеглят от, където разписанията са ясни, има пункт за информация,общи каси и обособени гишета на превозвачите (с работно време); " Карат С " и " Меритранс " са двете компании, които обслужват директната линия. Но в избрани часове пътуват и други превозвачи, които могат да ви закарат до Пловдив, тъй като това е междинна спирка по маршрутите им до Смолян или Южното Черноморие - можете да ревизирате дали имат свободни места и къде стопират в Пловдив. " Карат С " имат за предварителни резервации и продажби на билети. Не се продават онлайн билети " от през днешния ден за през днешния ден ".В можете да купите авансово билет за " Меритранс " към Пловдив (само в тази посока). Вариант 2 е да извършите резервация по телефона на " Меритранс " (0894 000 003) и да дойдете 30 минути преди потеглянето, с цел да получите билет.Разписанието:Час на тръгване от София:Превозвач:Място на идване в Пловдив:
8:30 ч.
10:00 ч.
10:50 ч.
12:10 ч.
Карат С,
16 лева
На входа на Централна
ЖП гара в Пловдив
14:00 ч.
15:15 ч.
16:30 ч.
18:00 ч.
19:00 ч. (не се извършва в събота, неделя и в празнични дни)
20:00 ч.
Меритранс 2002,
15 лева
Автогара Юг
ПЛОВДИВ - СОФИЯ
Час на тръгване от Пловдив:Превозвач:Място на идване в София:
6:30 ч.
7:30 ч.
9:00 ч.
10:30 ч.
11:30 ч. (не се извършва в събота, неделя и празнични дни)
12:30 ч.
Меритранс 2002,
15 лева
потегля от Автогара Юг
Централна автогара София
13:00 ч.
15:10 ч.
17:00 ч.
19:00 ч.
Карат С,
16 лева,
потегля от Централна ЖП гара Пловдив
Първият сигнал за упадъка на транспортите по линията беше банкрутът на “Витоша експрес ” през 2018. Столична община превъзложи нейния дълготраен контракт на “Карат С ” на Миролюб Столарски - един от огромните фактори в градския превоз от времето на ГЕРБ.
Още през 2013 година той беше спечелил концесията за ръководство на Централна ЖП гара в Пловдив, построи дребен автобусен терминал тъкмо пред входа ѝ и инсталира екрани със своето разписание във фоайето, покрай касите на БДЖ.
Отначало цената беше толкоз ниска, че конкурираше железопътните цени, а пътуването е по-бързо и по-комфортно. БДЖ нямаха късмет при тази преса и останаха втора запаса за тези, които са закъснели да си купят билет за цялостния рейс.
После пристигна Ковид и инфлацията. От истинските 8 всекидневни курса на " Карат С " в едната посока през днешния ден са останали единствено 4. Билетът им към този момент коства 16 лв.. Похвалното при тях е, че поддържат съответен уебсайт за онлайн поръчки, през който можеш да планираш пътуването си на мира.
Откакто Община Пловдив реши, че желае да пробие подземния тунел под гаровата зона, към която Столарски имаше различен интерес, и 35-годишната концесия на “Карат С ” стана нерентабилна. Договорът за концесията към този момент е преустановен, а компанията си получи назад изхарчените милиони за ремонт. Малката им частна автогара си стои пред входа.
Собственикът на по-голямата Автогара Юг Веселин Дошков от дълго време не желае да я поддържа и желае да я закрие. Централната ѝ местоположението е отлична, парцелът под нея евентуално коства повече от цялата надземна пътническата инфраструктура. Въпросът е какво ще се случи, в случай че един ден реши да се отърве и от останалите стратегически обекти, които управлява и от които градът е подвластен.
Изпратихме въпроси до Община Пловдив във връзка проблемите с междуградския превоз. Неофициалният отговор беше, че нищо не може да се направи за възстановяване на обслужването и достъпа до информация за пасажерите, тъй като Автогара Юг е частна благосъстоятелност.
Необяснимо успокоение на фона на все по-недоволните жители. Все отново това е съществена транспортна връзка на водеща национална дестинация за градски, културен и състезателен туризъм. В на практика всеки рейс от София до Пловдив се вози една дребна Европа - последния път там имаше четиричленно семейство от Испания, млад англичанин, двойка гърци, и други
До Пловдив постоянно пътуват и академични преподаватели, които водят лекции пред локални студенти. Тук живеят и учат хиляди чужденци, изключително бъдещи лекари.
За част от постоянните пасажери дистанцията сред София и Пловдив е маршрут “от у дома до у дома ”. Никой от тях не заслужава да се лута сред гишета, които не дават информация.
На една от прилежащите улици до Автогара Юг
Автобусът, чийто тил виждате, в действителност е “влак ”.
Това е краткотрайният заместващ превоз до Крумово и Катуница (селото на към този момент починалия Цар Киро). Налага се БДЖ да употребява рейсове поради огромния ремонт на отсрещния Бетонен мост, който пречеше на модернизацията на железниците. Частта му над жп-линиите трябваше да се събори - в този момент тя се строи отначало. Затова влаковете от Бургас за София през Пловдив се бавят 30 минути в маневри сред локалните гари, до момента в който застанат в верния коловоз.
На петдесет метра зад смеещия се рейс има друга строителна площадка. Под Централна ЖП гара втора година се копае под земята тунел с цялата съпътстваща мрежа от тръби и канали. Пробивът трябваше да е пуснат в употреба, само че ще се забави още към година.
Някой ден може и да стане хубаво, само че скоро няма да е готово.
Това би трябвало да е и лозунгът на отсрещната Автогара Юг, към която сме се насочили.
Тя e една от трите огромни автогари в града, на 15 минути пешком от центъра е и е главният пункт за автобусния превоз от и до София.
Част от автобусите към столицата потеглят и от паркинга пред Централната железопътна гара, само че единствено сред 13 и 19 ч., и се обслужват от различен транспортьор ( “Карат С ”).
От Автогара Юг би трябвало да можем да купим билети за рейса към София. Но първото нещо, което виждаме на влизане, е, че на никое място няма табло с разписание.
Няма по какъв начин да наблюдавате кой, по кое време и от кое място идва, отпътува или закъснява. Няма и анонси от звукова уредба. Не се учудваме, че така наречен “Виртуално табло ” на уеб страницата им демонстрира единствено неточност 404.
Вместо явен и прецизен график на маршрутите, по стените и колоните към автогарата са разлепени листове като траурни вести. Всевъзможни упътвания за курсовете на обособени превозвачи - единствено не и на оня, който ни интересува.
Срещу паркинга на гарата се вижда разрушеният остарял тютюнев склад, най-големия в Пловдив. През 2016 година постройката беше изкорубена тъкмо преди да бъде оповестена за монумент на културата. Осем години по-късно нито я възвръщат, нито я бутат. Само улицата е затворена поради заплахата за пешеходците.
Гледката не отива на град като Пловдив. Не наподобява и на терминал за транспортните линии от Южна България, през който минават и интернационалните пътнически превозвачи. Всеки втори клиент на касите идва с един и същи въпрос - по какъв начин да си купя билет за София? Служителките обаче не обслужват клиенти в тази посока и не вършат информации за разписанието.
Вместо това препращат хората към друго гише, отвън чакалнята, при изхода от автогарата, покрай публичната тоалетна. На второ четене - това е е стратегическа локация за пътникопотока. Отскоро тук е инсталиран дребен павилион на “Меритранс 2002 ”. Това е компанията, която трети месец поддържа повече от 50% от автобусните курсове сред София и Пловдив. Собственикът ѝ Петко Ангелов е един от най-големите товарни превозвачи в България. Управлява и няколко от главните линии на пловдивския градски превоз (изцяло частен за разлика от София).
Проблемът е, че до момента компанията му нямаше опит в междуселищните транспорти - и това проличава по някои импровизации в обслужването.
Доскоро курсовете до столицата бяха изпълнявани от компанията, която има Автогара Юг - “Хеброс Бус ”. Нейният притежател Веселин Дошков също е в who is who на пловдивския транспортен бизнес, член е и управлението на Националното съдружие на автобусните превозвачи. През 1998 година той приватизира тогавашното едноименно държавно сдружение, с линиите сред Пловдив и други градове, и през него става монополен собственик на автогарите в града.
Превозите му до София стопираха без предупреждение през лятото поради спор с Община Пловдив - двете страни имат разногласия и поради градския превоз, които са напълно обособена тематика. Пред риска да остане без директна линия до София, администрацията на кмета Костадин Димитров трансферира с изключителни ограничения контракта на Ангелов / “Меритранс 2002 ”.
Тази предистория евентуално би трябвало да изяснява мижавия интерес в автогарата към пасажери, от които печели директният им съперник. Но това не е единственият проблем.
Цялостното чувство в " Юг " е за крах, изостанало време, подозрителни погледи, " тук не е информация ". В Гугъл Reviews се носи митичната популярност на (неназована) касиерка от автогарата, която имала табиет да тряска телефона или да крещи на заблудените хора, които задават “неправилни ” въпроси. В други случаи чужденец получил билет за неверно направление - вместо до туристическия град Хисаря билетът се оказва до село Оризари - тъй като не могат да го схванат.
В този ден не ставаме очевидци на кавги, само че и не сме пристигнали за това. Търсим разписание на рейсовете Пловдив-София, а него все по този начин го няма.
Стигаме до гишето на компания-превозвач, а то не работи след 12:30. На видно място е залепена табела с телефонен номер, който дава обещание “информация ”.
Уморен женски глас приема позвъняването, изчита графика на рейсовете и дава упътвания по какъв начин да извършите резервация. А точно:
Номерът е обвързван с профил във Viber. За да запазите билет, би трябвало да му изпратите известие с двете си имена, дата и час на пътуването, и брой на мечтаните непокътнати места.Пътуването до София не може да се предплати онлайн.Клиентът с резервацията е задължен да се яви на касата най-малко 30 минути преди заминаването с пари в брой, с цел да приключи декларираната транзакция.
На другата заран вършим нов опит. Връщаме се на Автогара Юг, в работното време на гишето. Новата задача е да купим билет от касата, за ден напред. Този път виждаме, че на перваза пред отворения прозорец към този момент е подложен ламиниран лист с началните часове на тръгване от Пловдив и София (явно се прибира след заключването на “офиса ”).
Посреща ни общителен чиновник, който изненадващо оповестява, че покупката на билет за идващия ден не е допустима.
Вместо Viber индивидът вади директория с разпечатани таблици за броя на свободните места в стремежи курс. Записва две имена, дата, час, без да издаде билет. Указанията са да дойдем на касата на следващия ден, 30 минути преди заминаването на рейса, с цел да платим.
Такава е системата - като в епизод на Slow Horses, само че без Гари Олдман.
Административният батак в общинския превоз е толкоз бездънен, че още не е ясно дали и по кое време ще може да се разгласи нова социална поръчка за дълготраен транспортьор.
Докато това не се случи, " билетната система " на краткотрайния реализатор ще си остане в насипно положение.
Описаното прекарване е, меко казано, необичайно за човек, който е пътувал постоянно сред София и Пловдив през последните 20 години.
Някога директната автобусна линия се обслужваше на всеки кръговиден час, от рано сутринта до късно вечерта. Беше невероятно да сбъркаш часа и мястото на срещата.
Постепенно броят на курсовете стартира да се разрежда, цената да се усилва, а разписанието и спирките се преценяват с интереса на превозвачите, а не на клиентите.
Сега има действителна възможност да отидете на някоя от гарите в София/Пловдив и да не си намерите билет за рейс, или да се наложи да чакате 2 часа до идващия, или да се наложи да загубите към 3 часа в пътешестване с трен, тъй като това е алтернативата.
Какво е добре да знаем:
Предварителната покупка на билети е мощно целесъобразна - не разчитайте на последния миг, тъй като местата за рейс постоянно са изкупени.Ако се постанова да пътувате сред Пловдив и София с БДЖ, потърсете си билет за вагон " първа класа ". Цената не е доста по-висока (11 лева за постоянна цена и 13,80 лева за първа класа). Обикновено има свободни места, и ще си спестите доста от неприятните прекарвания. БДЖ имат комфортна система за по това направление, където можете да изберете класата и съответния номер на седалката.Ако пътувате с рейс и желаете да си купите билет от касите - носете си пари в брой. Масово няма ПОС-терминали.В София има банкомати във фоайето на Централна автогара. В Пловдив банкомат има пред Автогара Юг и работеше при последното посещаване. Най-близкият банкомат до Централна ЖП гара Пловдив е във фоайето на автогара " Родопи ", до която се стига през подлеза.Цените на храните и минералната вода на автогарите са нормално двойни, тук-там и тройни. Ако тръгвате от София - навръх ъгъла на Централна ЖП гара има магазин на Billa с по-адекватни цени.Ако пристигате в София, можете да слезете на спирката при Интерекспо център (с автобус) или на гара " Искърско шосе " (с влак) - и двете места са тъкмо до станциите на метрото.
СОФИЯ - ПЛОВДИВ
Всичи автобусни превозвачи към Пловдив потеглят от, където разписанията са ясни, има пункт за информация,общи каси и обособени гишета на превозвачите (с работно време); " Карат С " и " Меритранс " са двете компании, които обслужват директната линия. Но в избрани часове пътуват и други превозвачи, които могат да ви закарат до Пловдив, тъй като това е междинна спирка по маршрутите им до Смолян или Южното Черноморие - можете да ревизирате дали имат свободни места и къде стопират в Пловдив. " Карат С " имат за предварителни резервации и продажби на билети. Не се продават онлайн билети " от през днешния ден за през днешния ден ".В можете да купите авансово билет за " Меритранс " към Пловдив (само в тази посока). Вариант 2 е да извършите резервация по телефона на " Меритранс " (0894 000 003) и да дойдете 30 минути преди потеглянето, с цел да получите билет.Разписанието:Час на тръгване от София:Превозвач:Място на идване в Пловдив:
8:30 ч.
10:00 ч.
10:50 ч.
12:10 ч.
Карат С,
16 лева
На входа на Централна
ЖП гара в Пловдив
14:00 ч.
15:15 ч.
16:30 ч.
18:00 ч.
19:00 ч. (не се извършва в събота, неделя и в празнични дни)
20:00 ч.
Меритранс 2002,
15 лева
Автогара Юг
ПЛОВДИВ - СОФИЯ
Час на тръгване от Пловдив:Превозвач:Място на идване в София:
6:30 ч.
7:30 ч.
9:00 ч.
10:30 ч.
11:30 ч. (не се извършва в събота, неделя и празнични дни)
12:30 ч.
Меритранс 2002,
15 лева
потегля от Автогара Юг
Централна автогара София
13:00 ч.
15:10 ч.
17:00 ч.
19:00 ч.
Карат С,
16 лева,
потегля от Централна ЖП гара Пловдив
Първият сигнал за упадъка на транспортите по линията беше банкрутът на “Витоша експрес ” през 2018. Столична община превъзложи нейния дълготраен контракт на “Карат С ” на Миролюб Столарски - един от огромните фактори в градския превоз от времето на ГЕРБ.
Още през 2013 година той беше спечелил концесията за ръководство на Централна ЖП гара в Пловдив, построи дребен автобусен терминал тъкмо пред входа ѝ и инсталира екрани със своето разписание във фоайето, покрай касите на БДЖ.
Отначало цената беше толкоз ниска, че конкурираше железопътните цени, а пътуването е по-бързо и по-комфортно. БДЖ нямаха късмет при тази преса и останаха втора запаса за тези, които са закъснели да си купят билет за цялостния рейс.
После пристигна Ковид и инфлацията. От истинските 8 всекидневни курса на " Карат С " в едната посока през днешния ден са останали единствено 4. Билетът им към този момент коства 16 лв.. Похвалното при тях е, че поддържат съответен уебсайт за онлайн поръчки, през който можеш да планираш пътуването си на мира.
Откакто Община Пловдив реши, че желае да пробие подземния тунел под гаровата зона, към която Столарски имаше различен интерес, и 35-годишната концесия на “Карат С ” стана нерентабилна. Договорът за концесията към този момент е преустановен, а компанията си получи назад изхарчените милиони за ремонт. Малката им частна автогара си стои пред входа.
Собственикът на по-голямата Автогара Юг Веселин Дошков от дълго време не желае да я поддържа и желае да я закрие. Централната ѝ местоположението е отлична, парцелът под нея евентуално коства повече от цялата надземна пътническата инфраструктура. Въпросът е какво ще се случи, в случай че един ден реши да се отърве и от останалите стратегически обекти, които управлява и от които градът е подвластен.
Изпратихме въпроси до Община Пловдив във връзка проблемите с междуградския превоз. Неофициалният отговор беше, че нищо не може да се направи за възстановяване на обслужването и достъпа до информация за пасажерите, тъй като Автогара Юг е частна благосъстоятелност.
Необяснимо успокоение на фона на все по-недоволните жители. Все отново това е съществена транспортна връзка на водеща национална дестинация за градски, културен и състезателен туризъм. В на практика всеки рейс от София до Пловдив се вози една дребна Европа - последния път там имаше четиричленно семейство от Испания, млад англичанин, двойка гърци, и други
До Пловдив постоянно пътуват и академични преподаватели, които водят лекции пред локални студенти. Тук живеят и учат хиляди чужденци, изключително бъдещи лекари.
За част от постоянните пасажери дистанцията сред София и Пловдив е маршрут “от у дома до у дома ”. Никой от тях не заслужава да се лута сред гишета, които не дават информация.
На една от прилежащите улици до Автогара Юг
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ