Зам.-кметът Пламен Панов: Ще превърнем Небет тепе в уникална...
Пловдив е град, който има шанса да има неповторимата амалгама сред разнообразни културно-исторически пластове и столетия - близо 8 хиляди години история. Разхождайки се в него, туристите като че ли попадат в един музей навън, измежду археологически находки от античните траки до Рим и Византия.
В последните години Община Пловдив вложи старания, креативност и средства, с цел да разкрие археологическите благосъстояния на града. Този метод през днешния ден дава своите плодове - градът притегля от ден на ден туристи. За артефактите навън, които носят вековните пулсации на Пловдив, и за новите планове, които предстоят да се осъществят в тази посока, беседваме с Пламен Панов, заместник-кмет на Пловдив с сектор „ Култура, археология и туризъм ".
- Г-н Панов, каква добавена стойност дава археологията в упоритостта Пловдив да стане международен бранд в туризма?
- Археологията е част от културното завещание на Пловдив. Като една целогодишна дестинация, градът ни има две съществени съставки на своя туристически бранд. Освен многото събития, които Общината финансира и се случват през цялата година, бих показал културно-историческите монументи, както и атракциите, основаващи се на тях. Богатото антично завещание е насочна точка за доста туристи в града. Ще дам един образец: в мандата на кмета Костадин Димитров, в края на предходната и началото на тази година, имахме опцията да приключим и открием публично няколко обекта, основани на археологията.
Това са Източната врата, античният Одеон и Небет тепе - най-големият ни план.
Ние го назоваваме „ актът за раждане на Пловдив “, макар че в университетските среди, историци и археолози настояват, че по-скоро плоската могила на Брезовско шосе е сложила началото на живота тук.
Небет тепе - един доста комплициран план за нас, се трансформира в същински археологически парк. Когато един град влага в културно-историческото си завещание - резултатите не закъсняват. С европейските средства, които имахме опция да притеглим, следващо изявихме Пловдив с три изключителни исторически атракции, които недвусмислено го трансформират в Рим на Балканите. По този метод градът дава значима поръчка за сполучлива и изпълнена с нови прекарвания туристическа година.
- А какво демонстрират цифрите?
- Туризмът се мери с няколко знака: пренощувалите лица, осъществените нощувки и приходите от нощувки, генерирани в хотелите. Според статистиката на Национален статистически институт, за първите 5 месеца от началото на годината има 7% растеж в осъществените нощувки в местата за настаняване. До края на месец май т.г. са регистрирани 266 801 нощувки против 249 274 за същия интервал на 2024 година Ако в минали години има превес на българите, в този момент се вижда изразителен растеж в визитите на чужденците. Същият напредък се следи и при нощувалите лица в местата за настаняване. За първите 5 месеца на 2025 година в Пловдив са нощували 154 682 души, до момента в който за 2024-а броят им е 139 810. И още веднъж в този сегмент при чужденците се регистрира растеж от 24%.
Когато градът основава нови туристически атракции, изключително на база археология, той става още по-атрактивен и ползата на туристите е налице. Надяваме се той да продължи в посока една сполучлива туристическа 2025 година.
- Находките на античния град са експонирани добре, само че мислите ли по какъв начин да ги оживите и да привлечете локални актьори и групи, които да ги трансфорат в сцена за своите спектакли?
- Близо 15 години Пловдив води една поредна политика на консолидиране на културното завещание в живота на града. И Античният спектакъл, и Римският стадион, и Одеонът са отворени пространства, в които се случват разнообразни културни мероприятия. Всеки искащ може да провежда пърформанс или събитие на тази прелестно експонирана сцена. За задачата би трябвало единствено да се свърже с екипа на Общински институт „ Старинен Пловдив “.
Същото важи и за Небе тепе, което се ръководи от Регионалния археологически музей. Преди 15 дни шефът на музея доцент доктор Костадин Кисьов отвори магазин за сувенири там. Експозицията ще „ споделя “ за другите стадии на археологическите разкопки. За нас е значимо Небет тепе, с изключение на прелестно място за отдих, предлагащо неповторими гледки на залези и изгреви, да може
да добави атрактивно и запаметяващо се прекарване,
съчетано с пластовете история на града. В този подтекст сме в развой на търсене и използване на положителните образци, хармонично съчетаващи инструментариума на новите цифрови технологии, които ще показват по неповторим метод културно-историческото завещание на Пловдив (по сходство на спектакъла „ Царевград Търнов - Звук и светлина ”, трансформирал се в неповторима атракция на Велико Търново). Нашият „ театър “ ще е основан на мапинг шоу, на холограми - нещо, което да се случва в избрани дни от месеца, тъй че туристите да идват особено поради тази атракция.
Търсим положителните хрумвания, които да финансираме в идващите години. Към момента индикаторите за Небет тепе, по данни на Археологическия музей, са, че близо 50-60 хиляди души посещават месечно хълма, откогато паркът е отворен.
- Кой обект от археологическата карта на Пловдив е на дневен ред?
- Един от плановете, по които работим, е последният стадий от Античния конгрес. Предстои да бъде оповестена социална поръчка за него през септември. Става въпрос за Античния конгрес на Филипопол - изток и юг, или Г-образните пространства към пощата. През годините Общината направи съществени вложения, с цел да експонира Форум-запад, а по-късно и по-сложната част на Форум-север, където е бил административният център на античния град с институциите и мястото, където хората са търгували. Така че последното, което ни остава, е планът за Античен конгрес на Филипопол - изток и юг. На два пъти той е бил поставян за публично разискване. Искахме да е оптимално обществен и хората да го харесват, тъй като има няколко значими резултата, които би трябвало да реализира. Първо: изцяло да приключи площад „ Централен “ като археология. Второ - площадът да има едно притегателно място, където хората да стопират, а освен да минават. Плановете ни са тази част от Форума да бъде озеленена, с цел да се получи естествено продължение на Цар-Симеоновата градина. Вдигаме и колонадата, която да съответствува концептуално с релефа на Форум-запад и Форум-север.
Вече имаме позволение за градеж и работим по оповестяване на социална поръчка. След това ще търсим разновидности за финансиране, с цел да може и Форум - изток и юг да се разгърне в цялостния си искра до края на този кметски мандат.
- Каква е повода за известното закъснение по този план?
- Проучвателят на Античния конгрес е археологът Елена Кесякова, само че тя към този момент е предоставила своите авторски права на сътрудника си Иво Топалилов, който е част от проектантския екип. Подали сме документите към Националния институт за недвижимо културно завещание (НИНКН), имаме съгласувателно мнение - тъй че сме минали нужните стъпки. Работата по всеки археологически обект, изключително при огромна повърхност, лишава много години, освен това още на стадий документи. Ние работим с внимание по този план, следваме рекомендациите на НИНКН, даже когато бе върнат със забележки - отреагирахме и ето в този момент я има политическата воля той да се случи.
- С откриването на Голямата могила в регион „ Южен “ се заприказва за това Пловдив да има своя археологически парк?
- Още в предходния кметски мандат при диалог с шефа на музея споделих за потребността от децентрализация на културните процеси. Община Пловдив се стреми да предизвиква случването на от ден на ден събития отвън централната градска част. Създаването им в периферията, т.е. в регионите, несъмнено ще има добър резултат върху стопанската система на самия регион. Тогава шефът на музея доцент доктор Костадин Кисьов показа за Голямата могила и нуждата там да се проведат археологически разкопки.
Ежегодно се отделят средства за археология, които предоставяме на музея
Няма друга община в България, която целеустремено да обезпечава средства за своя Археологически музей, целящи сходни изследвания. Гордеем се с тази наша процедура!
Обектът Голямата могила беше проучван близо 3 години и през миналата доближи самобитна кулминационна точка, когато бе оголен тракийски храм. Все още има повърхност с размер към 10 дка, която не е усвоена.
Покрай опцията този тракийски храм да бъде експониран се зароди концепцията за археологическия парк. Той ще способства за увеличение на експозиционните пространства - предпазване и експониране на многото находки на Археологическия музей. Например преди броени дни на Брезовско шосе откриха черга на 6000 години. Но музеят има още доста други находки, които остават скрити от хората точно заради неналичието на експозиционна повърхност. Така че паркът на музея ще одобри огромна част от разкритото движимо културно завещание. Освен със зелени пространства, ще облагородим мястото и с атракции, свързани с археологията, с цел да могат пловдивчани да водят децата си и да прекарват време в него. Искаме да запалителен малчуганите по археологията и историята на Пловдив. Нека дребните да познават града си!
Тази година музеят сътвори полево фондохранилище, което е добра база за бъдеща работа. Истината е, че сме подали искане към Министерството на културата за една от процедурите по построяването на този парк - да се дадат граници и режими на тракийския храм. След това Община Пловдив, дружно с РАМ, би трябвало да се контракти с страната за тези 10 декара. Следва да възложим процедура за планиране, която да онагледи тъкмо какво да се случи, с цел да има Пловдив своя археологически парк.
Вярвам, че малко по малко ще осъществяваме сполучливо и този план, който следващо да утвърди града ни като страж на пластовете история, освен това с емфатичен ориентир към хората и прекарванията им в Пловдив.
ВИЗИТКА
Пламен Панов е роден в Пловдив, приключва висшето си обучение през 2011 година със степен „ бакалавър по интернационалните връзки “ с почести, валидиран от Уелския университет, Американски лицей в Солун. През 2012 година получава степен „ магистър по eвропеистика “ от King’s College London.
Същата година постъпва на работа в Община Пловдив, където стартира като младши специалист в Оперативна програма „ Европейски политики и съдействие “. От началото на 2018 година е основен специалист по европейски стратегии и планове в Министерството на културата, а по-късно става шеф на същия отдел. През ноември 2019 година се завръща в Пловдив и встъпва в първия си мандат като зам.-кмет с сектор „ Култура, археология и туризъм “ на Община Пловдив, където работи до през днешния ден.
В последните години Община Пловдив вложи старания, креативност и средства, с цел да разкрие археологическите благосъстояния на града. Този метод през днешния ден дава своите плодове - градът притегля от ден на ден туристи. За артефактите навън, които носят вековните пулсации на Пловдив, и за новите планове, които предстоят да се осъществят в тази посока, беседваме с Пламен Панов, заместник-кмет на Пловдив с сектор „ Култура, археология и туризъм ".
- Г-н Панов, каква добавена стойност дава археологията в упоритостта Пловдив да стане международен бранд в туризма?
- Археологията е част от културното завещание на Пловдив. Като една целогодишна дестинация, градът ни има две съществени съставки на своя туристически бранд. Освен многото събития, които Общината финансира и се случват през цялата година, бих показал културно-историческите монументи, както и атракциите, основаващи се на тях. Богатото антично завещание е насочна точка за доста туристи в града. Ще дам един образец: в мандата на кмета Костадин Димитров, в края на предходната и началото на тази година, имахме опцията да приключим и открием публично няколко обекта, основани на археологията.
Това са Източната врата, античният Одеон и Небет тепе - най-големият ни план.
Ние го назоваваме „ актът за раждане на Пловдив “, макар че в университетските среди, историци и археолози настояват, че по-скоро плоската могила на Брезовско шосе е сложила началото на живота тук.
Небет тепе - един доста комплициран план за нас, се трансформира в същински археологически парк. Когато един град влага в културно-историческото си завещание - резултатите не закъсняват. С европейските средства, които имахме опция да притеглим, следващо изявихме Пловдив с три изключителни исторически атракции, които недвусмислено го трансформират в Рим на Балканите. По този метод градът дава значима поръчка за сполучлива и изпълнена с нови прекарвания туристическа година.
- А какво демонстрират цифрите?
- Туризмът се мери с няколко знака: пренощувалите лица, осъществените нощувки и приходите от нощувки, генерирани в хотелите. Според статистиката на Национален статистически институт, за първите 5 месеца от началото на годината има 7% растеж в осъществените нощувки в местата за настаняване. До края на месец май т.г. са регистрирани 266 801 нощувки против 249 274 за същия интервал на 2024 година Ако в минали години има превес на българите, в този момент се вижда изразителен растеж в визитите на чужденците. Същият напредък се следи и при нощувалите лица в местата за настаняване. За първите 5 месеца на 2025 година в Пловдив са нощували 154 682 души, до момента в който за 2024-а броят им е 139 810. И още веднъж в този сегмент при чужденците се регистрира растеж от 24%.
Когато градът основава нови туристически атракции, изключително на база археология, той става още по-атрактивен и ползата на туристите е налице. Надяваме се той да продължи в посока една сполучлива туристическа 2025 година.
- Находките на античния град са експонирани добре, само че мислите ли по какъв начин да ги оживите и да привлечете локални актьори и групи, които да ги трансфорат в сцена за своите спектакли?
- Близо 15 години Пловдив води една поредна политика на консолидиране на културното завещание в живота на града. И Античният спектакъл, и Римският стадион, и Одеонът са отворени пространства, в които се случват разнообразни културни мероприятия. Всеки искащ може да провежда пърформанс или събитие на тази прелестно експонирана сцена. За задачата би трябвало единствено да се свърже с екипа на Общински институт „ Старинен Пловдив “.
Същото важи и за Небе тепе, което се ръководи от Регионалния археологически музей. Преди 15 дни шефът на музея доцент доктор Костадин Кисьов отвори магазин за сувенири там. Експозицията ще „ споделя “ за другите стадии на археологическите разкопки. За нас е значимо Небет тепе, с изключение на прелестно място за отдих, предлагащо неповторими гледки на залези и изгреви, да може
да добави атрактивно и запаметяващо се прекарване,
съчетано с пластовете история на града. В този подтекст сме в развой на търсене и използване на положителните образци, хармонично съчетаващи инструментариума на новите цифрови технологии, които ще показват по неповторим метод културно-историческото завещание на Пловдив (по сходство на спектакъла „ Царевград Търнов - Звук и светлина ”, трансформирал се в неповторима атракция на Велико Търново). Нашият „ театър “ ще е основан на мапинг шоу, на холограми - нещо, което да се случва в избрани дни от месеца, тъй че туристите да идват особено поради тази атракция.
Търсим положителните хрумвания, които да финансираме в идващите години. Към момента индикаторите за Небет тепе, по данни на Археологическия музей, са, че близо 50-60 хиляди души посещават месечно хълма, откогато паркът е отворен.
- Кой обект от археологическата карта на Пловдив е на дневен ред?
- Един от плановете, по които работим, е последният стадий от Античния конгрес. Предстои да бъде оповестена социална поръчка за него през септември. Става въпрос за Античния конгрес на Филипопол - изток и юг, или Г-образните пространства към пощата. През годините Общината направи съществени вложения, с цел да експонира Форум-запад, а по-късно и по-сложната част на Форум-север, където е бил административният център на античния град с институциите и мястото, където хората са търгували. Така че последното, което ни остава, е планът за Античен конгрес на Филипопол - изток и юг. На два пъти той е бил поставян за публично разискване. Искахме да е оптимално обществен и хората да го харесват, тъй като има няколко значими резултата, които би трябвало да реализира. Първо: изцяло да приключи площад „ Централен “ като археология. Второ - площадът да има едно притегателно място, където хората да стопират, а освен да минават. Плановете ни са тази част от Форума да бъде озеленена, с цел да се получи естествено продължение на Цар-Симеоновата градина. Вдигаме и колонадата, която да съответствува концептуално с релефа на Форум-запад и Форум-север.
Вече имаме позволение за градеж и работим по оповестяване на социална поръчка. След това ще търсим разновидности за финансиране, с цел да може и Форум - изток и юг да се разгърне в цялостния си искра до края на този кметски мандат.
- Каква е повода за известното закъснение по този план?
- Проучвателят на Античния конгрес е археологът Елена Кесякова, само че тя към този момент е предоставила своите авторски права на сътрудника си Иво Топалилов, който е част от проектантския екип. Подали сме документите към Националния институт за недвижимо културно завещание (НИНКН), имаме съгласувателно мнение - тъй че сме минали нужните стъпки. Работата по всеки археологически обект, изключително при огромна повърхност, лишава много години, освен това още на стадий документи. Ние работим с внимание по този план, следваме рекомендациите на НИНКН, даже когато бе върнат със забележки - отреагирахме и ето в този момент я има политическата воля той да се случи.
- С откриването на Голямата могила в регион „ Южен “ се заприказва за това Пловдив да има своя археологически парк?
- Още в предходния кметски мандат при диалог с шефа на музея споделих за потребността от децентрализация на културните процеси. Община Пловдив се стреми да предизвиква случването на от ден на ден събития отвън централната градска част. Създаването им в периферията, т.е. в регионите, несъмнено ще има добър резултат върху стопанската система на самия регион. Тогава шефът на музея доцент доктор Костадин Кисьов показа за Голямата могила и нуждата там да се проведат археологически разкопки.
Ежегодно се отделят средства за археология, които предоставяме на музея
Няма друга община в България, която целеустремено да обезпечава средства за своя Археологически музей, целящи сходни изследвания. Гордеем се с тази наша процедура!
Обектът Голямата могила беше проучван близо 3 години и през миналата доближи самобитна кулминационна точка, когато бе оголен тракийски храм. Все още има повърхност с размер към 10 дка, която не е усвоена.
Покрай опцията този тракийски храм да бъде експониран се зароди концепцията за археологическия парк. Той ще способства за увеличение на експозиционните пространства - предпазване и експониране на многото находки на Археологическия музей. Например преди броени дни на Брезовско шосе откриха черга на 6000 години. Но музеят има още доста други находки, които остават скрити от хората точно заради неналичието на експозиционна повърхност. Така че паркът на музея ще одобри огромна част от разкритото движимо културно завещание. Освен със зелени пространства, ще облагородим мястото и с атракции, свързани с археологията, с цел да могат пловдивчани да водят децата си и да прекарват време в него. Искаме да запалителен малчуганите по археологията и историята на Пловдив. Нека дребните да познават града си!
Тази година музеят сътвори полево фондохранилище, което е добра база за бъдеща работа. Истината е, че сме подали искане към Министерството на културата за една от процедурите по построяването на този парк - да се дадат граници и режими на тракийския храм. След това Община Пловдив, дружно с РАМ, би трябвало да се контракти с страната за тези 10 декара. Следва да възложим процедура за планиране, която да онагледи тъкмо какво да се случи, с цел да има Пловдив своя археологически парк.
Вярвам, че малко по малко ще осъществяваме сполучливо и този план, който следващо да утвърди града ни като страж на пластовете история, освен това с емфатичен ориентир към хората и прекарванията им в Пловдив.
ВИЗИТКА
Пламен Панов е роден в Пловдив, приключва висшето си обучение през 2011 година със степен „ бакалавър по интернационалните връзки “ с почести, валидиран от Уелския университет, Американски лицей в Солун. През 2012 година получава степен „ магистър по eвропеистика “ от King’s College London.
Същата година постъпва на работа в Община Пловдив, където стартира като младши специалист в Оперативна програма „ Европейски политики и съдействие “. От началото на 2018 година е основен специалист по европейски стратегии и планове в Министерството на културата, а по-късно става шеф на същия отдел. През ноември 2019 година се завръща в Пловдив и встъпва в първия си мандат като зам.-кмет с сектор „ Култура, археология и туризъм “ на Община Пловдив, където работи до през днешния ден.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ