Забравихме къде Вазов написа Епопея на забравените
Пловдив - богат на завещание, безпаричен наизуст 10 емблематични места в Пловдив, които не са за проявление Къщите на Златю и Борис Христов губят борбата с времето
Нищо не е останало през днешния ден от местата, където Патриархът на българската литература Иван Вазов сътвори едни от най-значимите си творби. А когато приказваме за " Епопея на забравените " и " Немили-недраги ", те са написани точно в Пловдив, споделя историкът Владимир Балчев.
Големият публицист идва в града под тепета през октомври 1880 година и наема квартира на Джамбаз тепе. Близо половин век по-късно, в съседство с този първи пловдивски дом на националния стихотворец, е издигната известната през днешния ден къща с куличките. Домът на Вазов до Античния спектакъл е бил съборен, а на негово място се издига нова постройка.
През 1881 година Вазов става същински пловдивчанин, като строи собствен дом. Той се е намирал на днешната улица „ Бетовен ” №3. Тук Вазов живее до есента на 1886 година, когато потегля през Цариград за Одеса. На това място покрай кметството на регион " Централен " Патриархът основава доста от творбите, които по-късно ще го дарят с всенародно самопризнание и респект. И тази къща е била унищожена във времето, а на нейно място е построена по-модерна постройка. До средата на предишния век на фасадата е имало монументална плоча, само че след това и тя е отстранена.
Днес малко хора знаят, че Патриархът на българската литература е живял в сърцето на Пловдив, потвърди изследване на „ Марица “. Оказа се, че нито един от запитаните от репортерите ни жители на улица „ Бетовен “ нямаше визия, че седи на метри от мястото, където са били написани едни от емблематичните творби на българската литература.
Пловдивският интервал на Вазов е извънредно трогателен. Тук, в столицата на Източна Румелия, той се включва за пръв път в политическия живот като част от Народната партия. Бил е народен представител в Областното заседание, а по-късно определен и в Постоянния комитет (работещ като държавно управление на Източна Румелия), като за известно време става и негов секретар.
Заедно с Константин Величков писателят взе участие в редактирането на вестник „ Народний глас “, а е деен дописник и на вестник " Марица ". В интервала 1884 - 1885 година е подпредседател на Областното заседание.
В Пловдив, с изключение на " Епопея на забравените " и " Немили-недраги ", Вазов написа още стихотворенията „ Българският език “, „ Към свободата “, „ Не се гаси туй, що не гасне “, „ Новото гробище над Сливница “, повестта „ Чичовци “ и описа „ Иде ли? “.
И за всичко това получи от Пловдив давност...
Нищо не е останало през днешния ден от местата, където Патриархът на българската литература Иван Вазов сътвори едни от най-значимите си творби. А когато приказваме за " Епопея на забравените " и " Немили-недраги ", те са написани точно в Пловдив, споделя историкът Владимир Балчев.
Големият публицист идва в града под тепета през октомври 1880 година и наема квартира на Джамбаз тепе. Близо половин век по-късно, в съседство с този първи пловдивски дом на националния стихотворец, е издигната известната през днешния ден къща с куличките. Домът на Вазов до Античния спектакъл е бил съборен, а на негово място се издига нова постройка.
През 1881 година Вазов става същински пловдивчанин, като строи собствен дом. Той се е намирал на днешната улица „ Бетовен ” №3. Тук Вазов живее до есента на 1886 година, когато потегля през Цариград за Одеса. На това място покрай кметството на регион " Централен " Патриархът основава доста от творбите, които по-късно ще го дарят с всенародно самопризнание и респект. И тази къща е била унищожена във времето, а на нейно място е построена по-модерна постройка. До средата на предишния век на фасадата е имало монументална плоча, само че след това и тя е отстранена.
Днес малко хора знаят, че Патриархът на българската литература е живял в сърцето на Пловдив, потвърди изследване на „ Марица “. Оказа се, че нито един от запитаните от репортерите ни жители на улица „ Бетовен “ нямаше визия, че седи на метри от мястото, където са били написани едни от емблематичните творби на българската литература.
Пловдивският интервал на Вазов е извънредно трогателен. Тук, в столицата на Източна Румелия, той се включва за пръв път в политическия живот като част от Народната партия. Бил е народен представител в Областното заседание, а по-късно определен и в Постоянния комитет (работещ като държавно управление на Източна Румелия), като за известно време става и негов секретар.
Заедно с Константин Величков писателят взе участие в редактирането на вестник „ Народний глас “, а е деен дописник и на вестник " Марица ". В интервала 1884 - 1885 година е подпредседател на Областното заседание.
В Пловдив, с изключение на " Епопея на забравените " и " Немили-недраги ", Вазов написа още стихотворенията „ Българският език “, „ Към свободата “, „ Не се гаси туй, що не гасне “, „ Новото гробище над Сливница “, повестта „ Чичовци “ и описа „ Иде ли? “.
И за всичко това получи от Пловдив давност...
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ