Площта, заета от един бит за данни, в момента е

...
Площта, заета от един бит за данни, в момента е
Коментари Харесай

Съхранението на информация – от скални рисунки до битове


Площта, заета от един обичай за данни, сега е 30 нанометра
(снимка: CC0 Public Domain)

Всеки момент човечеството генерира големи размери информация. Това е резултат от цифровата гражданска война в последните десетилетия, която в същото време направи допустимо лесното предпазване, достъп и прилагане на насъбраната информация.

Древните хора са съхранявали информация, употребявайки скални рисунки. Най-старите от тях са направени преди 40 000 години. В хода на еволюцията и развиването на човечеството, с появяването на първите езици и пълноценното писане, се появяват нови благоприятни условия за предпазване на информация, по-специално на хартия.

В продължение на повече от хиляда години остава главният ресурс от информация. Но през последните 150 години обстановката се промени фрапантно. Човечеството напредна през тези години доста по-бързо от преди, а цифровата електроника се трансформира в едно от най-важните изобретения в актуалната история.

След основаването на през 1947 година и първия интегриран микрочип през 1956 година животът на хората се трансформира радикално. Човечеството реализира невероятни резултати в области като компютърни технологии, безжични връзки, интернет, изкуствен интелект и в това време – в медицината, генетиката и галактическата промишленост.
още по тематиката
И също толкоз значимо е, че цифровият прогрес докара до изобретяване на нови типове устройства за предпазване на данни, по-специално компютърни твърди дискове. Това откритие оказа мощно въздействие върху метода, по който хората съхраняват и обработват информация. Преходна точка беше 1996 година, когато цифровите медии станаха по-евтини за потребление от хартията.

За предпазване на информация се употребяват разнообразни технологии. Най-често срещаните са: магнитни твърди дискове (HDD), оптични дискове (CD, DVD, Blu-Ray) и полупроводникови устройства (SSD, флаш карти). Всеки вид е значим по собствен метод и е най-подходящ за решение на съответни проблеми.

Полупроводниковите носители се употребяват по-често в портативната електроника, медийното наличие (игри, музика, филми) се съхранява на, а магнитните устройства са желани за запазване на огромно количество данни (на компютри и сървъри в центрове за данни).

Всички складове за цифрови данни работят на еднакъв принцип: информацията се съхранява на дискове под формата на логичен единици и нули, известни още като „ битове ” (8 бита на байт). В момента площта, заета от един обичай за данни, е 30 нанометра. Ето за какво актуалните устройства за предпазване са толкоз сложни за планиране – те би трябвало да взаимодействат на атомно равнище с материалите, употребявани за основаване на самите носители.
Източник: technews.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР