Плевенчанин се радва на водата, може да си „изчипка туй-онуй“
Плевен и близките села са подложени на фрапантен режим на водата, чудото се появява в чешмите им единствено за по два часа вечер – от 19:00 до 21:00 часа. Миналата седмица те затрупаха входа на Общината с празни пластмасови туби.
В края на предходната седмица кметът наПлевен обл шефове шефът на локалното ВиК сдружение се срещнаха срегионалния минситър Иван Иванов, с цел да набележат съответни ограничения за решаването на казуса. След срещата стана ясно, че водните проблеми в общината няма да бъдат решени и тази година,. Дори в случай че плановете за замяна на водопроводната мрежа започват още през септември, тяхното осъществяване няма да се случи най-малко през идващите две години.
Вече са открити най-компрометираните тръбопроводи в Плевен, разгласи пред Българска национална телевизия проф. Ганчо Димитров, ръководител на надзорния съвет на ВиК холдинга и член на спешния щаб в града.
Той добави, че са подхванати три незабавни дейности за превъзмогване на рецесията в Плевен. Те плануват незабавна замяна на най-компрометираните водопроводи в града, зониране на мрежата и контролиране на налагането. Според доцент Димитров от УАСГ част от средносрочните ограничения като сондиране и вода от язовир „ Сопот “ няма да дадат бърз резултат.
Вече са ясни кварталите с най-големи загуби в Плевен, разгласи проф. Ганчо Димитров.
„ Това са „ Дружба “ 1 и „ Дружба “ 2. Това са 2 региона, в които има обилни загуби на вода и би трябвало да се стартира оттова – замяна на водопроводната мрежа. Може да се приложи селективна замяна на най-износените тръбни сектори, които са амортизирани с чести повреди. Второто нещо, което би трябвало да се направи, е зониране на водопроводната мрежа. Т.е. поддържане на оптимални налягания посредством зониране. И третото – това е контролиране на налягането и да се понижат физическите загуби. Не единствено загубите, само че и честотата на повредите “, сподели проф. Ганчо Димитров.
Преди това обаче ВиК сдружението в града би трябвало да направи селекция на мрежата съгласно нейното натоварване.
„ Трябва да има райониране на водопроводна мрежа, премерване на нощни разноски, премерване на дневни разноски и премерване на налягането, с цел да може тъкмо да дефинират физическите загуби “, разяснява проф. Ганчо Димитров.
Според преподавателят от УАСГ доцент Божков довеждане на вода от Дунав към Плевен няма да сработи.
„ Един от разновидностите е да се употребяват кладенци от терасата на р. Дунав, само че за жалост нямаме подобен тръбопровод, който да свързва тези кладенци, водата от тези кладенци и да я кара в гр. Плевен. Трябва да се построи подобен тръбопровод, в това число и пречиствателна станция, което изисква време. Няма по какъв начин да стане “, съобщи доцент доктор. инж. Венци Божков, учител в УАСГ.
Намерението за зареждане от бент. „ Сопот “ също е под въпрос.
„ Водата, която е в бент. „ Сопот “ може да доближи до Плевен по трасе, дълго към стотина километра по лекомислен път, течейки по долини на реки, магистрален напоителен канал, да стигне до бент. „ Горни Дъбник “, по-късно Долни Дъбник, и отново оттова. Тъй като няма работещ водопровод, тази вода безусловно би трябвало да се пречисти, тъй като колкото и да е чиста, тя към този момент се е замърсила по пътя си “, сподели доцент доктор. инж. Венци Божков
Сондажите, на които се разпореждат огромни очаквания, не вземат решение казуса.
„ Пак тази вода не знаем какъв брой ще излезне, каква ще излезне, отново може би няма да може непосредствено да бъде подадена на жителите на гр. Плевен. Тази вода безусловно би трябвало да се пречисти “, разяснява доцент доктор. инж. Венци Божков.
Вариантът за създаване на язовир „ Черни осъм “ остава на дневен ред като опция за трайно решение на казуса с водата на Плевен, Троян и Ловеч, само че поради Натура 2000, градежът му може да се забави заради екологични ограничавания.
В края на предходната седмица кметът наПлевен обл шефове шефът на локалното ВиК сдружение се срещнаха срегионалния минситър Иван Иванов, с цел да набележат съответни ограничения за решаването на казуса. След срещата стана ясно, че водните проблеми в общината няма да бъдат решени и тази година,. Дори в случай че плановете за замяна на водопроводната мрежа започват още през септември, тяхното осъществяване няма да се случи най-малко през идващите две години.
Вече са открити най-компрометираните тръбопроводи в Плевен, разгласи пред Българска национална телевизия проф. Ганчо Димитров, ръководител на надзорния съвет на ВиК холдинга и член на спешния щаб в града.
Той добави, че са подхванати три незабавни дейности за превъзмогване на рецесията в Плевен. Те плануват незабавна замяна на най-компрометираните водопроводи в града, зониране на мрежата и контролиране на налагането. Според доцент Димитров от УАСГ част от средносрочните ограничения като сондиране и вода от язовир „ Сопот “ няма да дадат бърз резултат.
Вече са ясни кварталите с най-големи загуби в Плевен, разгласи проф. Ганчо Димитров.
„ Това са „ Дружба “ 1 и „ Дружба “ 2. Това са 2 региона, в които има обилни загуби на вода и би трябвало да се стартира оттова – замяна на водопроводната мрежа. Може да се приложи селективна замяна на най-износените тръбни сектори, които са амортизирани с чести повреди. Второто нещо, което би трябвало да се направи, е зониране на водопроводната мрежа. Т.е. поддържане на оптимални налягания посредством зониране. И третото – това е контролиране на налягането и да се понижат физическите загуби. Не единствено загубите, само че и честотата на повредите “, сподели проф. Ганчо Димитров.
Преди това обаче ВиК сдружението в града би трябвало да направи селекция на мрежата съгласно нейното натоварване.
„ Трябва да има райониране на водопроводна мрежа, премерване на нощни разноски, премерване на дневни разноски и премерване на налягането, с цел да може тъкмо да дефинират физическите загуби “, разяснява проф. Ганчо Димитров.
Според преподавателят от УАСГ доцент Божков довеждане на вода от Дунав към Плевен няма да сработи.
„ Един от разновидностите е да се употребяват кладенци от терасата на р. Дунав, само че за жалост нямаме подобен тръбопровод, който да свързва тези кладенци, водата от тези кладенци и да я кара в гр. Плевен. Трябва да се построи подобен тръбопровод, в това число и пречиствателна станция, което изисква време. Няма по какъв начин да стане “, съобщи доцент доктор. инж. Венци Божков, учител в УАСГ.
Намерението за зареждане от бент. „ Сопот “ също е под въпрос.
„ Водата, която е в бент. „ Сопот “ може да доближи до Плевен по трасе, дълго към стотина километра по лекомислен път, течейки по долини на реки, магистрален напоителен канал, да стигне до бент. „ Горни Дъбник “, по-късно Долни Дъбник, и отново оттова. Тъй като няма работещ водопровод, тази вода безусловно би трябвало да се пречисти, тъй като колкото и да е чиста, тя към този момент се е замърсила по пътя си “, сподели доцент доктор. инж. Венци Божков
Сондажите, на които се разпореждат огромни очаквания, не вземат решение казуса.
„ Пак тази вода не знаем какъв брой ще излезне, каква ще излезне, отново може би няма да може непосредствено да бъде подадена на жителите на гр. Плевен. Тази вода безусловно би трябвало да се пречисти “, разяснява доцент доктор. инж. Венци Божков.
Вариантът за създаване на язовир „ Черни осъм “ остава на дневен ред като опция за трайно решение на казуса с водата на Плевен, Троян и Ловеч, само че поради Натура 2000, градежът му може да се забави заради екологични ограничавания.
Източник: newsbg.eu
КОМЕНТАРИ