Пленумът на ВСС не одобри проекта за промени в Конституцията,

Пленумът на Висш съдебен съвет не утвърди плана за промени в Конституцията, които оферират от ПП/ДБ. На изключително съвещание на Пленума членовете на кадровия орган гласоподаваха разделно предложенията за промени в Основния закон.

Правосъдният министър Атанас Славов откри началото на съвещанието на кадровия орган, като съобщи, че това ще е едно от последните съвещание на сегашния Висш съдебен съвет. Славов посочи, че ръководителят на Комисията по конституционни въпроси в Народното събрание Радомир Чолаков е уверил изпълнителната власт, че ще има задоволително време за полемика, консенсус и нищо в Конституцията няма да бъде наложено силово. Славов ще упорства правосъдният министър, който и да е той, да не взе участие интензивно в работата на двата разграничени съвета на Висш съдебен съвет.

В дебата Цветинка Пашкунова съобщи, че планът за промени в Конституцията е съотносим единствено към параграфите, които касаят правосъдната власт, належащо е да се редуцират пълномощията на основния прокурор. Относно методическото управление, той е с по-нисък властови интензитет и се свежда додаване на инструкции за разпоредбите, способите и дейностите на прокурорите за съблюдаване на законността. Тя не е съгласна прокуратурата да анулира незаконосъобразни актове и прокуратурата да взе участие в цивилен и административни каузи. Основна функционалност на прокуратурата е да следи да съблюдаване на законността. При реализиране на активността си прокуратурата работи в публичен интерес и нейно обвързване е да реагира на всяко престъпление. В отбрана на публичния интерес прокурорът може да предяви искове и надлежно дейности по Семейния кодекс, Закона за здравето, Закона за отбрана на домашното принуждение, Търговския закон и други

Според Пашкунова обаче липсват претекстове за разделянето на Висш съдебен съвет на две - на прокурорска и съдийска гилдия, не се подсигурява самостоятелност, заслужено правораздаване, а и биха зародили правни последствия. Пашкунова посочи, че и сегашният Висш съдебен съвет има прокурорска и съдийска колегии, които работят по отношение на дневния ред на кадровия орган. Недопустимо е нормално Народно заседание да прави оферти за промени в статута, функционалностите и организацията на конституционните открити органи, длъжности и съществуващият баланс в тяхното взаимоотношение, разкритикува Пашкунова планът за промени в Конституцията.

Тя уточни, че предлагането на законодателя за понижаване мандата на Висш съдебен съвет, висшите съдилища и на основния прокурор не подхождат на тълкуването на Конституционния съд. Накърнен е салдото на управляващите президентът да не може освобождава тримата огромни (председателят на Върховен касационен съд, ръководителят на Върховен административен съд и на основния прокурор) по предложение на Висш съдебен съвет. Остава безреден въпросът кой ще приема плановете за бюджети на Висш съдебен съвет, прокурорски съвет, Националния институт за правораздаването. Евентуален предстоящ проблем Пашкунова вижда и в неналичието на очакван орган, който да поставя старания за въвеждането на електронно правораздаване. Разделянето на Висш съдебен съвет ще сложи под риск постигнатите резултати в правосъдната власт, добави Пашкунова.

Най-сериозен проблем тя съзира в написаните пълномощия и наставления в числеността и структурата на възможните два нови органа във Висш съдебен съвет. Сега настоящият модел на правосъдната система е работещ, акцентира Пашкунова.

Съдия Атанаска Дишева не е съгласна със мнението на пленума на Висш съдебен съвет по отношение на плана за промени в Конституцията. Тя не счита, че разделянето на Висш съдебен съвет на две ще наруши салдото сред управляващите и трансформира на салдото на формите на ръководство. Разделянето на Висш съдебен съвет ще обезпечи орган на самостоятелност в техните пълномощия, сигурна е Дишева. С какво съществуването на настоящия Висш съдебен съвет спомага или способства за независимостта на съдилищата и правораздавателната активност? Отговорът е, че няма такава изгода, безапелационна бе тя и застъпи мнението си, че Висш съдебен съвет би трябвало да бъде разграничен на два самостоятелни органа.

Дишева счита, че са непотребни повече диспути за новата Конституция.

Припомняме, че планът за промени в Конституцията бе разискван и от членовете на Съвета за партньорство към Висшия правосъден съвет (ВСС). Членовете на Съвета одобриха решение за нуждата от опазване настоящия парламентарен модел на действие органите на правосъдната власт, включително организацията и активността на обединен Висш правосъден съвет, настоящ посредством своите колегии и пленум. Те се сплотиха към нуждата за увеличаване на професионалния детайл на присъединяване на съдиите, прокурорите и следователите във Висш съдебен съвет. Съветът за партньорство съобщи противоречие за промени в главния закон, свързани с нарушение на салдото сред управляващите с отпадане на структури, функционалности и пълномощия на конституционно закрепени органи на правосъдната власт. Приета бе и позиция, съгласно която правосъдната промяна би трябвало да се показва в законодателни промени, в това число конституционни, укрепващи независимостта на правосъдната власт при ценене правилата на върховенството на правото и разделянето на управляващите.