Върнаха със закон Пленума на ВСС
Пленумът на Висшия правосъден съвет (ВСС) да продължи да съществува и да реализира пълномощията си според настоящото законодателство до избирането на нови сформира на Висш съдебен съвет и на Висш прокурорски съвет. Такава смяна в Закона за правосъдната власт (ЗСВ) посредством преходните разпореждания на плана за промени в Наказателно-процесуалния кодекс одобри през днешния ден на второ четене правната комисия.
Предложението е на депутатите Анна Александрова и Екатерина Захариева от ГЕРБ, Надежда Йорданова и Стою Стоев от ПП-ДБ и Хамид Хамид и Ертен Анисова от Движение за права и свободи, като то беше подкрепено от 11 от членовете на комисията, седем бяха „ срещу “, а Бойко Рашков (ПП-ДБ) се въздържа, написа правният уебсайт Lex.bg.
Така в параграф 32 от Закон за съдебната власт правната комисия записа: „ До избирането на Висшия правосъден съвет и Висшия прокурорски съвет, актуалният Висш правосъден съвет продължава да упражнява пълномощията си според настоящото законодателство, при съблюдаване рестриктивните мерки, планувани в наредбата на § 23, алинея 2 от Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България (ДВ, бр. 106 от 2023 г.) посредством пленум, съдийска и прокурорска гилдия “.
Вносителите на предлагането се мотивираха с изявления на членове на Висш съдебен съвет от извършената на 28 декември предходната година работна среща с министъра на правораздаването Атанас Славов.
Както е известно, с промените в Конституцията беше отстранен Пленумът на Висш съдебен съвет, като бяха основани два обособени органа – Висш правосъден съвет и Висш прокурорски съвет.
И защото в преходните разпореждания на главния закон не се изясняваше въпросът за правосубектността на двата нови съвета, на 28 декември 2023 година кадровици организираха работна среща с министъра на правораздаването. На нея мнозинството от Висш съдебен съвет посочи, че след измененията в Конституцията Пленум към този момент не съществува и настоя в Закон за съдебната власт да се уреди правосубектността на двата нови органа. Т.е. да се запише, че те са юридически лица и първостепенни разпоредители с бюджетни средства.
Сега концепцията на депутатите е Пленумът да продължи да съществува, до момента в който не бъдат признати съответните промени в законите, свързани с измененията в Конституцията, за което е заложен шестмесечен период, и последващото избиране на сформира на Висш съдебен съвет и ВПС.
Надежда Йорданова изясни през днешния ден, че концепцията е да се внесат изясненост и успокоение в работата на правосъдната власт през преходния интервал от влизането в действие на измененията в Конституцията до приемането на напълно нов Закон за съдебната власт.
Наред с това правната комисия поддържа и още една смяна в Закон за съдебната власт, съгласно която основният прокурор и неговите заместници ще могат да упражняват надлежно на изменената конструкция на прокуратурата функционалностите и пълномощията си по член 138 и член 139 от правосъдния закон.
„ Смятаме, че е вярно да се даде опция на основния прокурор и неговите заместници да могат да упражняват надлежно на изменената конструкция на прокуратурата функционалностите и пълномощията си по член 138 и член 139 от Закона за правосъдната власт до приемането на законите по § 22 от преходните и заключителните разпореждания на Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България “, се споделя в претекстовете към предлагането на шестимата вносители, които бяха подкрепени от болшинството в правната комисия.
В член 138 от Закон за съдебната власт са уредени пълномощията на основния прокурор, а в член 139 се споделя, че той се подкрепя от заместници при Върховната касационна прокуратура и Върховната административна прокуратура (ВАП).
С промените в Конституцията ВАП беше закрита и остана единствено Върховна прокуратура.
Народните представители от трите опозиционни партии – Българска социалистическа партия, „ Възраждане “ и „ ИТН “, възразиха остро против предлагането Пленумът да продължи да съществува, както и против обстоятелството, че се предлага смяна, която е отвън обсега на промените в Наказателно-процесуален кодекс.
Мая Димитрова (БСП), Петър Петров („ Възраждане “) и Гроздан Караджов (ИТН) бяха единомислещи – неприемливо е посредством промени в кодекс или закон да се променя Конституцията.
„ Това е корекция на поправката на поправката на Конституцията и Закон за съдебната власт, тъй като „ сглобката “ направи тъкмо това, което направи и със Закон за съдебната власт няколко пъти – не запомнили да уредят някои връзки и вършат корекция на поправката “, сподели Петър Петров.
Мая Димитрова съобщи, че единствено преди месец са били гласувани измененията в главния закон като в преходните разпореждания е планувано, че двете колегии реализират пълномощията на новите два органа – Висш правосъден съвет и Висш прокурорски съвет. И Пленумът към този момент не съществува.
„ С предлагането желаете да върнете едно остаряло състояние, а точно действието на Висш съдебен съвет посредством Пленум. Нали не трябва да забравяме, че Конституцията е първа в йерархията на нормативните актове. В преходните разпореждания не е планувано отсрочено деяние на измененията “, съобщи Димитрова.
Тя попита за какво на съвещанието на комисията не са поканени членове на Висш съдебен съвет и основният прокурор Борислав Сарафов, с цел да изразят мнението си.
Председателят на правната комисия Анна Александрова съобщи, че е отправена покана към членовете на съвета и че тяхното мнение по предлагането е позитивно. Тя сподели още, че ръководителят на Върховния касационен съд Галина Захарова поддържа концепцията на депутатите към този момент Пленумът на Висш съдебен съвет да остане.
Последва изявление на Атанаска Дишева, от което стана ясно, че във Висш съдебен съвет не е получавана покана за присъединяване в съвещанието на комисията, нито пък съветът има мнение по предлагането.
Дишева описа, че сътрудника ѝ Боян Магдалинчев е изпратил писмо до министъра на правораздаването и до народни представители, с което предлага смяна в Закон за съдебната власт точно в смисъла на импортираното от шестимата депутати предложение. В писмото се сочело, че тази концепция се поддържа от още 13 членове на съвета, без да се загатват поименно. Дишева обаче съобщи, че тя не е била обсъждана на съвещание, на работна среща или на заседание на кадровия орган и надлежно няма публично мнение на Висш съдебен съвет.
Дишева подсети, че на извършената работна среща с министъра на правораздаването на 28 декември 2023 година са се изказали петима членове на съвета, като единствено един е поддържал тезата, че няма спънка Пленумът да остане. Другите четирима са били на позиция, че Пленум към този момент не съществува и че би трябвало да се уредят въпросите за правосубектността, правоприемството и представителството на двата нови органа.
Самата тя съобщи, че направеното предложение опонира на признатите промени в Конституцията, съгласно които Пленум към този момент не съществува. И изясни: „ Основната причина да съм тук е, че не съществува практическа спънка за действието на правосъдната система при действието на Конституцията. Най-големите доводи за възможни проблеми са свързани с ръководството на бюджета, само че такива не съществуват от чисто техническа позиция. Бюджетът и сега е разграничен – има на съдилищата, на прокуратурата, на НИП и за ИВСС. Има начини, които да се приложат, с цел да се раздели в останалата част “, сподели Дишева.
В този ред на мисли тя напомни, че Законът за държавния бюджет за 2024 година беше признат на 30 декември, т.е. след промените в Конституцията. И потреблението в него на разбиране „ Пленум на Висш съдебен съвет “ опонира на главния закон и няма приоритет в конкуренция при използването.
За да онагледи неналичието на нужда за промени в Закон за съдебната власт, Дишева попита депутатите следното – в случай че Пленумът бъде „ възкресен “, кой и по какъв начин ще упражнява пълномощието по ръководството на постройките и бюджета, в случай че по Конституция тези пълномощия са разграничени сред двата нови съвета.
„ Ако този текст бъде признат, имам опасенията, че конституционната промяна няма да бъде извършена по метода, по който е замислена, тъй като единствено в случай че се съсредоточим върху избора на съставите на Висш съдебен съвет и ВПС, имайте поради, че този Пленум ще би трябвало да ги провежда и организира, да одобри осведомителна система за гласоподаване и да дефинира секционните комисии “, приключи Дишева.
Гроздан Караджов (ИТН) също реагира остро на предлагането: „ Една естествена правна комисия би трябвало да отхвърля да прави корекция на поправката на поправката. Сега се каните да извършите отново корекция на Конституцията. Вие не слушате. Сглобката по някакъв метод е решила, че всичко неуместно, което може да се направи в правната сфера, ще бъде направено. Безобразие е с преходни разпореждания на закон да променяте Конституцията. Срамота е. Само ще задълбочите хаоса с тази смяна. Ще се опитате да извадите един орган от пепелта и да го извършите настоящ, макар че го няма в правния мир. Членството в тази комисия ще се трансформира в дамга – на хора, които оферират коя от коя по-глупава корекция “.
Караджов съобщи, че от 26 декември 2023 година няма Пленум на Висш съдебен съвет и като няма, значи няма и пълномощия, които да упражнява, а сътрудниците му записват в закона, че ще упражнява такива.
„ Моят яд против това е голям – както човешки, по този начин и юридически. Оттеглете го това нещо, да не стига в зала, това е срамотия “, заключи Караджов.
Бранимир Балачев (ГЕРБ) не пожела да влиза в спор по въпроса дали въпросната смяна е законосъобразна или не. По думите му това бил доста огромен научен въпрос.
Той обаче съобщи, че са зародили на практика проблеми, които трябвало да бъдат решени като най-важният от тях е разпределението на правосъдния бюджет. Напомни, че бюджетът на правосъдната власт е над 1 милиарда лв., включително са парите за Висш съдебен съвет, НИП, ИВСС, за капиталовата стратегия, която би трябвало да бъде развита.
„ Ако чакаме да мине разискването на новия Закон за правосъдната власт ще мине половината година. А фактическото систематизиране на бюджета на правосъдната власт би трябвало да се случи и всичко друго би трябвало да остане на назад във времето “, сподели Балачев.
Зам. основният прокурор Елена Каракашева отхвърли да разяснява предлагането за възобновяване на Пленума. Тя се спря единствено на поправката, обвързвана с активността на прокуратурата като съобщи, че управлението на държавното обвиняване я поддържа.
„ Промените в Конституцията са факт и ние в прокуратурата би трябвало да работим съгласно новата конституционна рамка. Ако не се направи това изменение, няма да може понастоящем за изпълняваме функционалностите си, тъй като структурата на прокуратурата е изменена. Знаете, че прокуратурата е органът с най-радикална смяна, макар нашите възражения. Не е ясно дали Конституционният съд по-скоро ще позволи този трънлив въпрос, който основава драматизъм. В момента прокуратурата няма различен излаз, с изключение на да желае тази смяна да бъде осъществена. Поставихте ни в обстановка да търсим опция по какъв начин да работим и поради това припознаваме във импортираните промени опция да работим “, съобщи Каракашева.
След тази полемика правната комисия „ възкреси “ Пленума на Висш съдебен съвет, който другояче не съществува в Конституцията.
Предложението е на депутатите Анна Александрова и Екатерина Захариева от ГЕРБ, Надежда Йорданова и Стою Стоев от ПП-ДБ и Хамид Хамид и Ертен Анисова от Движение за права и свободи, като то беше подкрепено от 11 от членовете на комисията, седем бяха „ срещу “, а Бойко Рашков (ПП-ДБ) се въздържа, написа правният уебсайт Lex.bg.
Така в параграф 32 от Закон за съдебната власт правната комисия записа: „ До избирането на Висшия правосъден съвет и Висшия прокурорски съвет, актуалният Висш правосъден съвет продължава да упражнява пълномощията си според настоящото законодателство, при съблюдаване рестриктивните мерки, планувани в наредбата на § 23, алинея 2 от Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България (ДВ, бр. 106 от 2023 г.) посредством пленум, съдийска и прокурорска гилдия “.
Вносителите на предлагането се мотивираха с изявления на членове на Висш съдебен съвет от извършената на 28 декември предходната година работна среща с министъра на правораздаването Атанас Славов.
Както е известно, с промените в Конституцията беше отстранен Пленумът на Висш съдебен съвет, като бяха основани два обособени органа – Висш правосъден съвет и Висш прокурорски съвет.
И защото в преходните разпореждания на главния закон не се изясняваше въпросът за правосубектността на двата нови съвета, на 28 декември 2023 година кадровици организираха работна среща с министъра на правораздаването. На нея мнозинството от Висш съдебен съвет посочи, че след измененията в Конституцията Пленум към този момент не съществува и настоя в Закон за съдебната власт да се уреди правосубектността на двата нови органа. Т.е. да се запише, че те са юридически лица и първостепенни разпоредители с бюджетни средства.
Сега концепцията на депутатите е Пленумът да продължи да съществува, до момента в който не бъдат признати съответните промени в законите, свързани с измененията в Конституцията, за което е заложен шестмесечен период, и последващото избиране на сформира на Висш съдебен съвет и ВПС.
Надежда Йорданова изясни през днешния ден, че концепцията е да се внесат изясненост и успокоение в работата на правосъдната власт през преходния интервал от влизането в действие на измененията в Конституцията до приемането на напълно нов Закон за съдебната власт.
Наред с това правната комисия поддържа и още една смяна в Закон за съдебната власт, съгласно която основният прокурор и неговите заместници ще могат да упражняват надлежно на изменената конструкция на прокуратурата функционалностите и пълномощията си по член 138 и член 139 от правосъдния закон.
„ Смятаме, че е вярно да се даде опция на основния прокурор и неговите заместници да могат да упражняват надлежно на изменената конструкция на прокуратурата функционалностите и пълномощията си по член 138 и член 139 от Закона за правосъдната власт до приемането на законите по § 22 от преходните и заключителните разпореждания на Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България “, се споделя в претекстовете към предлагането на шестимата вносители, които бяха подкрепени от болшинството в правната комисия.
В член 138 от Закон за съдебната власт са уредени пълномощията на основния прокурор, а в член 139 се споделя, че той се подкрепя от заместници при Върховната касационна прокуратура и Върховната административна прокуратура (ВАП).
С промените в Конституцията ВАП беше закрита и остана единствено Върховна прокуратура.
Народните представители от трите опозиционни партии – Българска социалистическа партия, „ Възраждане “ и „ ИТН “, възразиха остро против предлагането Пленумът да продължи да съществува, както и против обстоятелството, че се предлага смяна, която е отвън обсега на промените в Наказателно-процесуален кодекс.
Мая Димитрова (БСП), Петър Петров („ Възраждане “) и Гроздан Караджов (ИТН) бяха единомислещи – неприемливо е посредством промени в кодекс или закон да се променя Конституцията.
„ Това е корекция на поправката на поправката на Конституцията и Закон за съдебната власт, тъй като „ сглобката “ направи тъкмо това, което направи и със Закон за съдебната власт няколко пъти – не запомнили да уредят някои връзки и вършат корекция на поправката “, сподели Петър Петров.
Мая Димитрова съобщи, че единствено преди месец са били гласувани измененията в главния закон като в преходните разпореждания е планувано, че двете колегии реализират пълномощията на новите два органа – Висш правосъден съвет и Висш прокурорски съвет. И Пленумът към този момент не съществува.
„ С предлагането желаете да върнете едно остаряло състояние, а точно действието на Висш съдебен съвет посредством Пленум. Нали не трябва да забравяме, че Конституцията е първа в йерархията на нормативните актове. В преходните разпореждания не е планувано отсрочено деяние на измененията “, съобщи Димитрова.
Тя попита за какво на съвещанието на комисията не са поканени членове на Висш съдебен съвет и основният прокурор Борислав Сарафов, с цел да изразят мнението си.
Председателят на правната комисия Анна Александрова съобщи, че е отправена покана към членовете на съвета и че тяхното мнение по предлагането е позитивно. Тя сподели още, че ръководителят на Върховния касационен съд Галина Захарова поддържа концепцията на депутатите към този момент Пленумът на Висш съдебен съвет да остане.
Последва изявление на Атанаска Дишева, от което стана ясно, че във Висш съдебен съвет не е получавана покана за присъединяване в съвещанието на комисията, нито пък съветът има мнение по предлагането.
Дишева описа, че сътрудника ѝ Боян Магдалинчев е изпратил писмо до министъра на правораздаването и до народни представители, с което предлага смяна в Закон за съдебната власт точно в смисъла на импортираното от шестимата депутати предложение. В писмото се сочело, че тази концепция се поддържа от още 13 членове на съвета, без да се загатват поименно. Дишева обаче съобщи, че тя не е била обсъждана на съвещание, на работна среща или на заседание на кадровия орган и надлежно няма публично мнение на Висш съдебен съвет.
Дишева подсети, че на извършената работна среща с министъра на правораздаването на 28 декември 2023 година са се изказали петима членове на съвета, като единствено един е поддържал тезата, че няма спънка Пленумът да остане. Другите четирима са били на позиция, че Пленум към този момент не съществува и че би трябвало да се уредят въпросите за правосубектността, правоприемството и представителството на двата нови органа.
Самата тя съобщи, че направеното предложение опонира на признатите промени в Конституцията, съгласно които Пленум към този момент не съществува. И изясни: „ Основната причина да съм тук е, че не съществува практическа спънка за действието на правосъдната система при действието на Конституцията. Най-големите доводи за възможни проблеми са свързани с ръководството на бюджета, само че такива не съществуват от чисто техническа позиция. Бюджетът и сега е разграничен – има на съдилищата, на прокуратурата, на НИП и за ИВСС. Има начини, които да се приложат, с цел да се раздели в останалата част “, сподели Дишева.
В този ред на мисли тя напомни, че Законът за държавния бюджет за 2024 година беше признат на 30 декември, т.е. след промените в Конституцията. И потреблението в него на разбиране „ Пленум на Висш съдебен съвет “ опонира на главния закон и няма приоритет в конкуренция при използването.
За да онагледи неналичието на нужда за промени в Закон за съдебната власт, Дишева попита депутатите следното – в случай че Пленумът бъде „ възкресен “, кой и по какъв начин ще упражнява пълномощието по ръководството на постройките и бюджета, в случай че по Конституция тези пълномощия са разграничени сред двата нови съвета.
„ Ако този текст бъде признат, имам опасенията, че конституционната промяна няма да бъде извършена по метода, по който е замислена, тъй като единствено в случай че се съсредоточим върху избора на съставите на Висш съдебен съвет и ВПС, имайте поради, че този Пленум ще би трябвало да ги провежда и организира, да одобри осведомителна система за гласоподаване и да дефинира секционните комисии “, приключи Дишева.
Гроздан Караджов (ИТН) също реагира остро на предлагането: „ Една естествена правна комисия би трябвало да отхвърля да прави корекция на поправката на поправката. Сега се каните да извършите отново корекция на Конституцията. Вие не слушате. Сглобката по някакъв метод е решила, че всичко неуместно, което може да се направи в правната сфера, ще бъде направено. Безобразие е с преходни разпореждания на закон да променяте Конституцията. Срамота е. Само ще задълбочите хаоса с тази смяна. Ще се опитате да извадите един орган от пепелта и да го извършите настоящ, макар че го няма в правния мир. Членството в тази комисия ще се трансформира в дамга – на хора, които оферират коя от коя по-глупава корекция “.
Караджов съобщи, че от 26 декември 2023 година няма Пленум на Висш съдебен съвет и като няма, значи няма и пълномощия, които да упражнява, а сътрудниците му записват в закона, че ще упражнява такива.
„ Моят яд против това е голям – както човешки, по този начин и юридически. Оттеглете го това нещо, да не стига в зала, това е срамотия “, заключи Караджов.
Бранимир Балачев (ГЕРБ) не пожела да влиза в спор по въпроса дали въпросната смяна е законосъобразна или не. По думите му това бил доста огромен научен въпрос.
Той обаче съобщи, че са зародили на практика проблеми, които трябвало да бъдат решени като най-важният от тях е разпределението на правосъдния бюджет. Напомни, че бюджетът на правосъдната власт е над 1 милиарда лв., включително са парите за Висш съдебен съвет, НИП, ИВСС, за капиталовата стратегия, която би трябвало да бъде развита.
„ Ако чакаме да мине разискването на новия Закон за правосъдната власт ще мине половината година. А фактическото систематизиране на бюджета на правосъдната власт би трябвало да се случи и всичко друго би трябвало да остане на назад във времето “, сподели Балачев.
Зам. основният прокурор Елена Каракашева отхвърли да разяснява предлагането за възобновяване на Пленума. Тя се спря единствено на поправката, обвързвана с активността на прокуратурата като съобщи, че управлението на държавното обвиняване я поддържа.
„ Промените в Конституцията са факт и ние в прокуратурата би трябвало да работим съгласно новата конституционна рамка. Ако не се направи това изменение, няма да може понастоящем за изпълняваме функционалностите си, тъй като структурата на прокуратурата е изменена. Знаете, че прокуратурата е органът с най-радикална смяна, макар нашите възражения. Не е ясно дали Конституционният съд по-скоро ще позволи този трънлив въпрос, който основава драматизъм. В момента прокуратурата няма различен излаз, с изключение на да желае тази смяна да бъде осъществена. Поставихте ни в обстановка да търсим опция по какъв начин да работим и поради това припознаваме във импортираните промени опция да работим “, съобщи Каракашева.
След тази полемика правната комисия „ възкреси “ Пленума на Висш съдебен съвет, който другояче не съществува в Конституцията.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ