Пленумът на съдиите от Върховния административен съд (ВАС) взе решение

Пленумът на съдиите от Върховния административен съд (ВАС) взе решение да насочи две претенции до Конституционния съд. Едното е за предоставяне на наложително пояснение на член 121, алинея 4, а второто – на член 151 от Конституцията на Република България. Върховните съдии одобриха и две мнения – по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отговорността на страната и общините за вреди, както и мнение по конституционното дело по отношение на последните промени в Изборния кодекс, оповестиха от Върховен административен съд.
Основната цел на настояването на наложително пояснение на наредбата на член 141, алинея 4 от Конституцията е да се отговори на въпроса дали е наложително всички правосъдни актове да бъдат стимулирани. Според висшите магистрати конституционната наредба не дефинира ясно и недвусмислено критерия коя активност съставлява правосъдие, всички правосъдни актове ли са актове на правораздаването, кои са характерностите на актовете на правораздаването и какви са конституционните условия за тяхната годност.
Идеята за отправяне на настояването на пояснение на наредбата на член 141, алинея 4 беше стартирана на първи по време на национална конференция, „ За успеваемостта на правораздаването “ на 31 май т.г., в която присъединяване взе ръководителят на Върховен административен съд Георги Чолаков. Чрез наложителното пояснение на поставените въпроси ще се обясни важен въпрос, относим към активността на законодателния орган, за общите и профилираните съдилища и за органите на държавна власт. 
„ Въпросът за мотивирането на правосъдните решения е изключително спорен сега. Ако Конституционен съд допусне настояването и направи достоверно пояснение на конституционната норма, това ще даде опция законодателят да извърши промени в съответните закони, свързани с нуждата за правене на претекстове към някои правосъдни актове. Това ще има огромен резултат в посока понижаване на натовареността на цялата правосъдна система и като цяло ще докара до по-бързо правораздаване за жителите. Става дума за някои типове охранителни и заповедни производства, каквито са да вземем за пример разводите по взаимно единодушие, молбите по гражданската регистрация (смяна на име), определяне на обстоятелства (за раждане, гибел, отсъствие). Смятам, че не е належащо да се изписват подробни претекстове, защото в тези случаи нямаме спорещи страни. Достигането на сходна цел е в полза на обществото и подхожда на европейското схващане за съвременно правораздаване ”, изясни арбитър Чолаков.
Пленумът на съдиите от Върховен административен съд взе решение също да насочи искане за предоставяне на наложително пояснение на чл.151, ал.2, изречение трето от Конституцията на Република България, по отношение на отговорите на въпросите:
1. Какво е действието на решението на Конституционния съд, с което се афишира противоконституционност на закон, във връзка с заварени правни отношения и висящи правосъдни производства, с оглед наредбата на чл.151, ал.2 изр.трето от Конституцията на Република България?
2. Какви са правните последствия от решенията на Конституционния съд в хипотезата, когато се афишира за противоконституционен ненормативен юридически акт - решение на Народното събрание (НС) или декрет на президента? 
3. При какви условия се демонстрира възстановителното деяние на решение на Конституционния съд, с което се афишира за противоконституционен закон, изменящ или отменящ настоящ?
Пленумът на съдиите от Върховен административен съд одобри мнение, че настояването на Омбудсмана за оповестяване на противоконституционност от Конституционния съд на някои текстове от Изборния кодекс, е безпричинно.