Пленителното морско градче Созопол е наследник на старата гръцка колония

Пленителното морско градче Созопол е правоприемник на остарялата гръцка колония Аполония. Намира се на брега на Черно море и по-конкретно, разгръща се върху дребни полуострови в южния отсек на Бургаския залив. Днес Созопол е обичана туристическа дестинация за българи и чужденци. В региона са ситуирани и няколко огромни къмпинга.

Древният град

Безспорен е фактът, че Созопол е най-старият град на брега на Черно море. Първоначално на територията на настоящия град в края на V хилядолетие пр.н.е. се оформя населено място на риболовци, металурзи, скотовъдци и земеделци. Добиването на руда и търговията с бронзови сплави процъфтява. Непрекъснато пътуват кораби от Черно и Егейско море.

През 2-1 хилядолетие пр.н.е. на брега се откриват траките от племето скирмиади. Те били отлични рудари, търгували с всички от Егейско море.

През 620 г пр.н.е. тракийското населено място става гръцка колония, именувана Антеа. Тя пораства последователно, а философът Анаксимандър я преименува в Аполония в чест на господ Аполон. В града има храм на Аполон, а статуята на бога е с впечатляващите 13 метра. Изработена е от скулптора Каламид.

През 72 година пр.н.е. римляните превземат Аполония и пълководецът Лукул придвижва голямата скулптура в Рим. През 134 година към този момент Анхиало има водеща роля в района.

Полисът се трансформира в основен морски център, който осигурявал достъп до скъпите изкопаеми благосъстояния на Странджа и Тракия. Градът търгува с Атина, Коринт, Родос, Лесбос и други Аполония разполага с богати солни находища, с които търгува сполучливо.

През 4 век градът е наименуван " град на спасението “ или Созополис.

На процедура, Аполония е един от първите градове на Балканския полуостров, пуснал в обращение немонетни пари от бронз, познати като стрели. Това е и първият понтийски град, който при започване на 6 век пр.н.е. стартира да сече монети.

Аполония подписва съюз с одрисите през 5 век пр.н.е. Заради дейното мореплаване и морска търговия котвата се трансформира в емблема на града. Котвата се среща и върху монетите. Градът резервира независимостта си по време на властването на Филип II и Александър Македонски.

След като Римската империя се разделя, 395 година, Созопол към този момент е в рамките на Източната Римска империя.

Българският град

През 812 година към този момент е в рамките на българската страна по Крумово време. След това градът постоянно попада под византийска власт.

През средновековието градът е епископален град и за това способстват манастирите " Св. св. Кирик и Юлита “, " Св. Анастасия “ и " Свети Йоан Кръстител “. През 1366 година продават града на Византия, а през 1453 година Созопол към този момент е под османска власт. Всички манастири и църкви в града през 1629 година са опожарени.

През вековете на османско иго градът е прочут с името Сизеболу или Сизеболи. Става краткотрайна база на съветския флот след завладяването му по време на руско-турската война от 1828 – 1829 година.

След Освобождението Созопол се трансформира в рибарски център на Черно море. Отваря порти Рибарското учебно заведение. В него се образоват младежи за актуален корабен лов на риба и кадети, нужни на военноморските сили.

Днес към момента могат да се видят непокътнати къщи и църкви, направени от дърво и камък. Така се съхранява неповторимият архитектурен образ на актуален град със старинно звучене.