СЕТА заплашва дребния бизнес и интереса на хората, смятат еколози
play pause stop mute unmute max volume / Репортаж на Наталия Ганчовска Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin. Търговското съглашение сред Европейския съюз и Канада (СЕТА) заплашва дребния бизнес и ползите на популацията и работи само в интерес на огромните компании. За това предизвестиха от екологичното съдружие " За земята ". Страната ни има избор дали да ратифицира съглашението, което към този момент беше гласувано от Европейския парламент, настояват еколозите.
След два дни стартира така наречен авансово осъществяване на СЕТА. Повечето от националните парламенти не са го утвърдили, в това число и българският, единствено три от страните досега са одобрили документа.
Според българските еколози следствията от съглашението ще са очебийно отрицателни. Ивайло Петров :
Основните проблеми, които ние виждаме със съглашението, са по две линии. Първата е неналичието на либералност в самото съглашение. Само за образец ще дам, още в процеса на създаването му и одобряването му нямаше гражданско присъединяване, не беше дискутирано, преди то да бъде финализирано.
В България можем да кажем, че съглашението беше съвсем недебатирано. Практически липсва даже един летописи на резултатите, било то стопански, било то обществени, било то екологични от съглашението, все пак заедно беше оповестено за доста потребно за България. Единствената публична връзка беше обвързвана с тематиката за визите, която в действителност въобще не е предмет на съглашението.
Какво да чакаме и сложена ли е България пред приключен факт с извършеното към този момент гласоподаване в Европейския парламент, изясни холандският професор Лорънс Санкерсмит - учител по право и интернационалните връзки:
Има две благоприятни условия за преустановяване на СЕТА. Едната е държавните управления, като българското, да не ратифицират съглашението, а да отсрочват ратификацията му до безконечност,. Така ще имаме тази краткотрайна СЕТА, което имаме сега, без арбитражни механизми, и там може да се отсрочва до неустановен интервал.
Другата опция е за несъгласие. Правителствата могат да постановат несъгласие. В този случай това значи завършек на СЕТА в сегашната й форма, само че в този случай ми се коства, че Европейската комисия ще се опита да одобри ново съглашение, което да е към този момент по-ограничено.
Според еколозите и съперниците на СЕТА посредством арбитражите огромните компании могат да притискат националните държавни управления, законодателните правила и даже да влияят на съда. Опасенията са от специфичния статут на огромния бизнес - това, че единствено фирмите могат да задвижват тези арбитражи, сподели професор Гюс ван Хартем – учител по интернационално и административно право в Канада:
Опасността от тези арбитражни механизми върви в две направления. От една страна е финансовата заплаха, това, че може да се наложи страните да заплащат големи обезщетения на фирмите, както и това, че самите процедури, които би трябвало да бъдат заплащани от държавните управления, са доста скъпи. Но въпреки това произтичат и закани от това, че държавните управления стартират да се опасяват, че би могло да бъдат открити сходни процедури против тях.
След два дни стартира така наречен авансово осъществяване на СЕТА. Повечето от националните парламенти не са го утвърдили, в това число и българският, единствено три от страните досега са одобрили документа.
Според българските еколози следствията от съглашението ще са очебийно отрицателни. Ивайло Петров :
Основните проблеми, които ние виждаме със съглашението, са по две линии. Първата е неналичието на либералност в самото съглашение. Само за образец ще дам, още в процеса на създаването му и одобряването му нямаше гражданско присъединяване, не беше дискутирано, преди то да бъде финализирано.
В България можем да кажем, че съглашението беше съвсем недебатирано. Практически липсва даже един летописи на резултатите, било то стопански, било то обществени, било то екологични от съглашението, все пак заедно беше оповестено за доста потребно за България. Единствената публична връзка беше обвързвана с тематиката за визите, която в действителност въобще не е предмет на съглашението.
Какво да чакаме и сложена ли е България пред приключен факт с извършеното към този момент гласоподаване в Европейския парламент, изясни холандският професор Лорънс Санкерсмит - учител по право и интернационалните връзки:
Има две благоприятни условия за преустановяване на СЕТА. Едната е държавните управления, като българското, да не ратифицират съглашението, а да отсрочват ратификацията му до безконечност,. Така ще имаме тази краткотрайна СЕТА, което имаме сега, без арбитражни механизми, и там може да се отсрочва до неустановен интервал.
Другата опция е за несъгласие. Правителствата могат да постановат несъгласие. В този случай това значи завършек на СЕТА в сегашната й форма, само че в този случай ми се коства, че Европейската комисия ще се опита да одобри ново съглашение, което да е към този момент по-ограничено.
Според еколозите и съперниците на СЕТА посредством арбитражите огромните компании могат да притискат националните държавни управления, законодателните правила и даже да влияят на съда. Опасенията са от специфичния статут на огромния бизнес - това, че единствено фирмите могат да задвижват тези арбитражи, сподели професор Гюс ван Хартем – учител по интернационално и административно право в Канада:
Опасността от тези арбитражни механизми върви в две направления. От една страна е финансовата заплаха, това, че може да се наложи страните да заплащат големи обезщетения на фирмите, както и това, че самите процедури, които би трябвало да бъдат заплащани от държавните управления, са доста скъпи. Но въпреки това произтичат и закани от това, че държавните управления стартират да се опасяват, че би могло да бъдат открити сходни процедури против тях.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ