Учител възроди култа към Майстора с плаващи картини
„ Плаващите картини на Владимир Димитров-Майстора “ на Гребната се трансформира в едно от най-знаменателните събития на Европейската столица на културата до момента. Няколко хиляди души приветстваха бурно ленд инсталацията, балетния театър и лазерното шоу на Гребната база на 15 юни.
Прочутата картина „ Момиче измежду слънчогледи “ се рееше през целия ден измежду водната повърхност. Проектът е дело на рисувателната школа „ Новите майстори “ от Кюстендил. Моторът на впечатляващия театър е учителят по изобразяване Евгени Серафимов.
Евгени Серафимов споделя, че вижда грандиозните съоръжения първо в съзнанието си. „ Като полуда е малко и ме обзема, а пък аз съм по-деен, в сравнение с да премислям, и непосредствено го реализирам. Най-интересното е, че не се намира нито един, който да ми каже: „ Абе, човек, хайде да не го правиш - това е прекомерно ненормално “, смее се учителят. Веднага зародил въпросът плаваща картина - хубаво, само че на какъв материал и с какви бои.
Търсил в интернет и откакто не намерил нищо по тематиката, се хванал и си го измислил самичък. „ Само театър без апаратура или единствено апаратура без театър щеше да е доста оскъдно. А по този начин се допълваха и беше една обвързвана история. Хората бяха доста екзалтирани, скочиха на сцената и за малко да не се види лазерното шоу “, добавя той.
Преди 7 години Евгени основава школата „ Новите майстори “. Името й пристигнало от галерия с реплики на картини на Владимир Димитров, нарисувани от децата. Учителят преподава на надарените кюстендилски малчугани от 15 години. Започнал с частни уроци и едно-две деца, до момента в който последователно броят им се увеличавал и през днешния ден 35 възпитаници се упражняват с бои и четки при него.
В началото „ Новите майстори “ тръгнали с нормалните годишни изложения. Преди 4 години на Евгени му хрумнало да създадат голям портрет на Владимир Димитров. „ Директно ми пристигна в съзнанието с име и визия - „ Майстора на един декар “, спомня си той. Направили си сами боята, разграфили централния площад в Кюстендил и го нарисували. Гигантската рисунка обра овациите, споделяха я както българи от целия свят, по този начин и задгранични ценители.
На идната година върху 300-те стръмни стъпала към хълма Хисарлъка нарисували голям саламандър, който се катери нагоре. Приложили и художнически трик - погледнат от едната страна, саламандърът е черен на жълти петна, а от другата - жълт на черни петна.
Миналата година нарисували 3,5 км гайтани по поречието на реката, върху самата подпорна стена. „ Веднага щом построиха стената, на мен ми хрумна, че е идеално място за изкуство “, показва учителят. 10 дни той и децата доизкусурявали гайтаните от локалната национална носия по реката.
Евгени рисува, откогато се помни. „ Всички деца рисуват, само че множеството стопират. Аз съм от тези, дето не стопираха. Има хубава гимназия по изкуствата в Кюстендил и я приключих “, прибавя той. След това се изучил в Художествената академия и се върнал да преподава в родния си град.
Казва, че го тегли работата с доста хора, даже не толкоз с деца, тъй като той не прави с тях детско изкуство. „ Те са огромни младежи, цялостни с сила. Просто някой би трябвало да им даде опция. Видях я тази сила и с тях може чудеса да създадем. Когато има хубава концепция, децата сами се юрват. Ти единствено би трябвало да им казваш: „ Стоп “. Енергията си идва от тях “, безапелационен е учителят.
Почти всички ученици на „ Новите майстори “ по-късно не престават с изкуството. 5-6 учат за архитекти, трима са в Художествената академия, други стават дизайнери. Кюстендилските гении натрупат познания и опит в Италия, Англия и Холандия.
Евгени непрестанно изяснява децата, че с помощта на глобализацията и на осведомителния взрив не е належащо да си някъде, с цел да правиш твоето си нещо. Може да си на всички места, даже в Кюстендил. Като направиш нещо значимо, не пречи да те видят и в Ню Йорк, и в Китай, и в прилежащия град, и в прилежащото село.
По думите му, локалната аудитория е доста глезена, тъй като непрестанно гледа хубави неща. В града има доста мощна традиция с рисуването и в никакъв случай не е спирало желанието да се рисува. Кюстендил е напоен с духа на Майстора. Според него освен техниката и художническите умения вършат Владимир Димитров популярен художник, философията и светогледът му го трансформират в извънреден.
Да нарисуваш момиче с национална носия на фона на пейзаж не е кой знае какво. Но при Майстора изпод има дълбока философия и идея като цяло за живота. Особено ни е необходим художникът в този момент, когато светът непрекъснато се забързва и губи еднаквост.
Хората като Майстора са останали като някакви филтри, към които ние се връщаме, с цел да се опомним, счита той.
Евгени Серафимов има дълга история и с Пловдив. Тук печели първата си премия като възпитаник в 11-и клас на Националния пленер за рисувателните гимназии „ Новият взор към Стария град “. „ През годините непрестанно пристигам в Пловдив. Имам доста положителни другари художници тук и съм доста обвързван с града. Пловдив го боготворя, тъй като е от градовете с дълбочина, с пластове. Винаги е бил извънреден през всички интервали “, споделя той.
Прочутата картина „ Момиче измежду слънчогледи “ се рееше през целия ден измежду водната повърхност. Проектът е дело на рисувателната школа „ Новите майстори “ от Кюстендил. Моторът на впечатляващия театър е учителят по изобразяване Евгени Серафимов.
Евгени Серафимов споделя, че вижда грандиозните съоръжения първо в съзнанието си. „ Като полуда е малко и ме обзема, а пък аз съм по-деен, в сравнение с да премислям, и непосредствено го реализирам. Най-интересното е, че не се намира нито един, който да ми каже: „ Абе, човек, хайде да не го правиш - това е прекомерно ненормално “, смее се учителят. Веднага зародил въпросът плаваща картина - хубаво, само че на какъв материал и с какви бои.
Търсил в интернет и откакто не намерил нищо по тематиката, се хванал и си го измислил самичък. „ Само театър без апаратура или единствено апаратура без театър щеше да е доста оскъдно. А по този начин се допълваха и беше една обвързвана история. Хората бяха доста екзалтирани, скочиха на сцената и за малко да не се види лазерното шоу “, добавя той.
Преди 7 години Евгени основава школата „ Новите майстори “. Името й пристигнало от галерия с реплики на картини на Владимир Димитров, нарисувани от децата. Учителят преподава на надарените кюстендилски малчугани от 15 години. Започнал с частни уроци и едно-две деца, до момента в който последователно броят им се увеличавал и през днешния ден 35 възпитаници се упражняват с бои и четки при него.
В началото „ Новите майстори “ тръгнали с нормалните годишни изложения. Преди 4 години на Евгени му хрумнало да създадат голям портрет на Владимир Димитров. „ Директно ми пристигна в съзнанието с име и визия - „ Майстора на един декар “, спомня си той. Направили си сами боята, разграфили централния площад в Кюстендил и го нарисували. Гигантската рисунка обра овациите, споделяха я както българи от целия свят, по този начин и задгранични ценители.
На идната година върху 300-те стръмни стъпала към хълма Хисарлъка нарисували голям саламандър, който се катери нагоре. Приложили и художнически трик - погледнат от едната страна, саламандърът е черен на жълти петна, а от другата - жълт на черни петна.
Миналата година нарисували 3,5 км гайтани по поречието на реката, върху самата подпорна стена. „ Веднага щом построиха стената, на мен ми хрумна, че е идеално място за изкуство “, показва учителят. 10 дни той и децата доизкусурявали гайтаните от локалната национална носия по реката.
Евгени рисува, откогато се помни. „ Всички деца рисуват, само че множеството стопират. Аз съм от тези, дето не стопираха. Има хубава гимназия по изкуствата в Кюстендил и я приключих “, прибавя той. След това се изучил в Художествената академия и се върнал да преподава в родния си град.
Казва, че го тегли работата с доста хора, даже не толкоз с деца, тъй като той не прави с тях детско изкуство. „ Те са огромни младежи, цялостни с сила. Просто някой би трябвало да им даде опция. Видях я тази сила и с тях може чудеса да създадем. Когато има хубава концепция, децата сами се юрват. Ти единствено би трябвало да им казваш: „ Стоп “. Енергията си идва от тях “, безапелационен е учителят.
Почти всички ученици на „ Новите майстори “ по-късно не престават с изкуството. 5-6 учат за архитекти, трима са в Художествената академия, други стават дизайнери. Кюстендилските гении натрупат познания и опит в Италия, Англия и Холандия.
Евгени непрестанно изяснява децата, че с помощта на глобализацията и на осведомителния взрив не е належащо да си някъде, с цел да правиш твоето си нещо. Може да си на всички места, даже в Кюстендил. Като направиш нещо значимо, не пречи да те видят и в Ню Йорк, и в Китай, и в прилежащия град, и в прилежащото село.
По думите му, локалната аудитория е доста глезена, тъй като непрестанно гледа хубави неща. В града има доста мощна традиция с рисуването и в никакъв случай не е спирало желанието да се рисува. Кюстендил е напоен с духа на Майстора. Според него освен техниката и художническите умения вършат Владимир Димитров популярен художник, философията и светогледът му го трансформират в извънреден.
Да нарисуваш момиче с национална носия на фона на пейзаж не е кой знае какво. Но при Майстора изпод има дълбока философия и идея като цяло за живота. Особено ни е необходим художникът в този момент, когато светът непрекъснато се забързва и губи еднаквост.
Хората като Майстора са останали като някакви филтри, към които ние се връщаме, с цел да се опомним, счита той.
Евгени Серафимов има дълга история и с Пловдив. Тук печели първата си премия като възпитаник в 11-и клас на Националния пленер за рисувателните гимназии „ Новият взор към Стария град “. „ През годините непрестанно пристигам в Пловдив. Имам доста положителни другари художници тук и съм доста обвързван с града. Пловдив го боготворя, тъй като е от градовете с дълбочина, с пластове. Винаги е бил извънреден през всички интервали “, споделя той.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ