Пластмасата, която пием, ядем и носим
Пластмасови микрочастици във водата, в пастата за зъби, в душ геловете, пластмасови играчки, найлонови торбички. Пластмасата завладява света. Какво значи това за индивида и природата?
Дребни като песъчинки
Те са дребни като песъчинки, някои даже не се виждат: пластмасовите микрочастици, наричани микропластика. Те са не по-големи от 5 милиметра и са съставка на редица артикули. Някои са добавени умишлено - при пастите за зъби да вземем за пример. А други пораждат при разграждането на пластмасовите боклуци или при протъркване на материалите - да вземем за пример при шофиране (гумите).
Има ги в пастата за зъби
На някои от производителите им е все едно, а доста хора въобще не са наясно: сините точици в пастата за зъби са дребни пластмасови частици. Смята се, че с тях миенето на зъби е още по-ефективно. По-късно обаче тези микрочастици попадат в моретата - дружно с отпадните води, защото множеството пречиствателни станции не могат да ги филтрират.
Козметика с доста пластмаса
Пластмасови частици се съдържат и в някои гелове за разчистване на разположение, както и в редица душ гелове. Има ги и в матиращи кремове . Само че производителите въобще не си вършат труда да осведомят потребителите, че в домашната им козметика се съдържа микропластика. Природозащитниците и някои институции упорстват потреблението на дребните микрочастици в козметиката да бъде неразрешено.
И изкуствените материи са проблем
Най-много микропластика " създават " синтетичните текстили. В момента 60% от облеклата ни са от сходна материя. При изпирането на едно яке полар да вземем за пример се освобождават до 1 милион нишки. Годишно в Европа по този метод в отпадните води попадат близо 30 хиляди тона синтетични нишки, сочи проучване на Европейски Съюз.
Микропластика във водата
Пластмасовите микрочастици замърсяват освен реките и моретата - милиони хора по света всеки ден поемат невидимите власинки, до момента в който пият вода от чешмата. Американски учени са изследвали 150 проби с питейна вода от 5 континента: в 83% от тях са открили наличие на микропластика. Микрочастици пластмаса - пропилен или найлон - са открити и в доста марки минерална вода в пластмасови шишета.
Как микропластика отива в моретата
При триенето на пластмасови повърхности се отделят микроскопични пластмасови частици. Една част от тази микропластика попада в моретата. Най-големите сходни замърсители са синтетичните текстили, атомобилните гуми, градският прахуляк и пътната маркировка. В козметичните артикули се съдържа доста по-малко количество микропластика.
Бомба със закъснител
Пластмасовите боклуци също " създават " огромно количество пластмасови микрочастици. Една найлонова торбичка се разгражда след 20 години, едно пластмасово шише - след 450 години. Средностатистически всеки гражданин на Земята употребява годишно по 60 кг пластмаса. А в Северна Америка и Западна Европа даже над 100 кг. Два % от създаваната в света пластмаса попада в моретата.
ThinkStock/Getty Images
В плен на пластмасите
Настъплението на пластмасата се отразява и на хората, и на животните. Все още обаче знаем прекомерно малко по този въпрос, тъй като проучванията занапред прохождат. Ясно е обаче, че пластмасата и микропластиката попадат в стомасите на живи същества и даже предизвикват гибелта на някои животни. Досега няма проучвания, които да потвърждават, че пластмасата е рискова и за здравето на индивида.
По-малко пластмаса?
Пластмасата е на ниска цена артикул и постоянно се оказва практична в всекидневието ни. Факт е обаче, че тя вреди на околната среда. Какво могат да създадат политиците? Да забранят торбичките и чашките за еднократна приложимост? Да вкарат наложително преработване или един тип " пластмасов " налог? Най-добре би било да преминем към различни артикули, които щадят природата и индивида.
Дребни като песъчинки
Те са дребни като песъчинки, някои даже не се виждат: пластмасовите микрочастици, наричани микропластика. Те са не по-големи от 5 милиметра и са съставка на редица артикули. Някои са добавени умишлено - при пастите за зъби да вземем за пример. А други пораждат при разграждането на пластмасовите боклуци или при протъркване на материалите - да вземем за пример при шофиране (гумите).
Има ги в пастата за зъби
На някои от производителите им е все едно, а доста хора въобще не са наясно: сините точици в пастата за зъби са дребни пластмасови частици. Смята се, че с тях миенето на зъби е още по-ефективно. По-късно обаче тези микрочастици попадат в моретата - дружно с отпадните води, защото множеството пречиствателни станции не могат да ги филтрират.
Козметика с доста пластмаса
Пластмасови частици се съдържат и в някои гелове за разчистване на разположение, както и в редица душ гелове. Има ги и в матиращи кремове . Само че производителите въобще не си вършат труда да осведомят потребителите, че в домашната им козметика се съдържа микропластика. Природозащитниците и някои институции упорстват потреблението на дребните микрочастици в козметиката да бъде неразрешено.
И изкуствените материи са проблем
Най-много микропластика " създават " синтетичните текстили. В момента 60% от облеклата ни са от сходна материя. При изпирането на едно яке полар да вземем за пример се освобождават до 1 милион нишки. Годишно в Европа по този метод в отпадните води попадат близо 30 хиляди тона синтетични нишки, сочи проучване на Европейски Съюз.
Микропластика във водата
Пластмасовите микрочастици замърсяват освен реките и моретата - милиони хора по света всеки ден поемат невидимите власинки, до момента в който пият вода от чешмата. Американски учени са изследвали 150 проби с питейна вода от 5 континента: в 83% от тях са открили наличие на микропластика. Микрочастици пластмаса - пропилен или найлон - са открити и в доста марки минерална вода в пластмасови шишета.
Как микропластика отива в моретата
При триенето на пластмасови повърхности се отделят микроскопични пластмасови частици. Една част от тази микропластика попада в моретата. Най-големите сходни замърсители са синтетичните текстили, атомобилните гуми, градският прахуляк и пътната маркировка. В козметичните артикули се съдържа доста по-малко количество микропластика.
Бомба със закъснител
Пластмасовите боклуци също " създават " огромно количество пластмасови микрочастици. Една найлонова торбичка се разгражда след 20 години, едно пластмасово шише - след 450 години. Средностатистически всеки гражданин на Земята употребява годишно по 60 кг пластмаса. А в Северна Америка и Западна Европа даже над 100 кг. Два % от създаваната в света пластмаса попада в моретата.
ThinkStock/Getty Images В плен на пластмасите
Настъплението на пластмасата се отразява и на хората, и на животните. Все още обаче знаем прекомерно малко по този въпрос, тъй като проучванията занапред прохождат. Ясно е обаче, че пластмасата и микропластиката попадат в стомасите на живи същества и даже предизвикват гибелта на някои животни. Досега няма проучвания, които да потвърждават, че пластмасата е рискова и за здравето на индивида.
По-малко пластмаса?
Пластмасата е на ниска цена артикул и постоянно се оказва практична в всекидневието ни. Факт е обаче, че тя вреди на околната среда. Какво могат да създадат политиците? Да забранят торбичките и чашките за еднократна приложимост? Да вкарат наложително преработване или един тип " пластмасов " налог? Най-добре би било да преминем към различни артикули, които щадят природата и индивида.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ