Максимален осигурителен враг пред портата
Плановете за повишение на оптималния застрахователен приход в България както постоянно разбуниха духовете. Според специалисти, покачването може да ускори сивата стопанска система, да отблъсне вложителите във високотехнологичния бранш, както и да удари дребния бизнес и самонаетите. От друга страна, неналичието на съответна връзката сред осигурителния принос и размера на получаваната пенсия прави по този начин, че осигуровките да бъдат възприемани не просто като налог, а като най-големият ефикасен налог в България.
Поради това, бизнесът постоянно вижда в оптималния застрахователен приход инструмент за генериране на доходи за страната, респективно за солидарната пенсионна система, а не способ за приемане на права против платени осигуровки.
" Осигуровките не са налог. У нас се възприемат като налог тъй като съвсем няма връзка сред застрахователен принос и пенсията ", разяснява за Васил Велев, ръководител на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ). По думите му, без значение дали даден служащ заплаща високи или ниски осигуровки, системата планува в последна сметка всички да получават една и съща ниска пенсия.
" Поради това тази осигуровка стартира да се възприема като налог, а не като права против платени осигуровки и по този метод " налог труд ", както ние го назоваваме, става най-големият налог у нас ", споделя Велев.
Действително мантрата за ниските налози в България не наподобява доста реалистична когато към тях се прибавят и осигуровките. За да получи един служащ чисто възнаграждение от 100 лв., работодателят би трябвало да заплати 53 лв. над тази сума за налози и осигуровки, изяснява Велев. Това значи, че ефикасният налог у нас възлиза на внушителните 53%.
" Това е най-стърчащият налог и против него като не се получават предстоящите услуги, хората стартират да се крият в сивия бранш, с цел да получат парите в този момент, а не да им ги вземат без да получат права против тях ", споделя Велев. Според него, при всички случаи повдигането на прага може да има корелация със сивата стопанска система, въпреки това да е въпрос по-скоро обвързван с внезапни повдигания на минималната работна заплата.
Според проектите на бъдещия финансов министър Асен Василев, размерът на оптималния застрахователен предел би трябвало да се пресмята на база междинната работна заплата в страната за миналата година, умножена по 2.3 пъти. Ако тези проекти бъдат осъществени, това значи, че през 2022 година оптималният застрахователен предел ще скочи от актуалните 3000 лв. до към 3 500 лв.. Това съставлява внезапен скок от към 17% единствено за година.
ИТ секторът у нас мигновено реагира, че това е нездравословно за бизнеса, а Асен Василев отвърна, че прагът от 2.3 няма да бъде пипан 4 години.
" Икономическите действия като ИТ са с подготвени бюджети за идната година. Там тези пари не са планувани. Безспорно едно такова доста нарастване няма да се схване добре от вложителите и това ще повлияе задържащо на привличането на висококвалифицирани експерти у нас ", счита Васил Велев.
От позиция на високотехнологичния бранш, повишението на оптималния застрахователен предел ще докара до отрицателни последствия. Но в случай че огромният бизнес разполага с финансови благоприятни условия да реагира, то дребните компании и самонаетите не разполагат с сходна еластичност.
" ИТ секторът всяка година лобира за заледяване на оптималния застрахователен предел. Получава му се краткотрайно, за 2-3 години, след което се стига до шоково нарастване едновременно. Това е нездравословно за бранша, само че още по-проблемно е за дребните компании и самонаетите, които нямат финансовите благоприятни условия на ИТ бранша ", разяснява икономистът Георги Ангелов в обществената мрежа Фейсбук, предлагайки секторът да работи по по-дългосрочна тактика.
" Очевидно тази тактичност на ИТ бранша не работи и даже е нездравословна. Логично е ИТ секторът да създаде по-дългосрочна тактика за оптималния предел, която да заобикаля сегашните проблеми ", написа икономистът.
Солидарната пенсионна система в България прави по този начин, че осигуровките на работещите покриват пенсиите на актуалните пенсионери. Поради това бюджетът на Държавното публично обезпечаване (ДОО) обичайно разчита на прехвърляния от централния бюджет. Така да вземем за пример за първите 10 месеца на тази година разноските за пенсии възлизат на 10.9 милиарда лв., при общи доходи от осигуровки в размер на 7.4 милиарда лв., сочат данните на Националния застрахователен институт (НОИ). Високите разноски включват и добавките за пенсионерите в размер на 50 и 120 лв., които бяха въведени вследствие на пандемията. Но въпреки това, с оглед плануваното увеличвение на пенсиите, тези числа могат да се одобряват като суха подготовка какво ще се случи в бъдеще с по-високите разноски за пенсии. Още повече, че размерът на оптималната пенсия ще доближи 1500 лв. през идната година – равнище, което, съгласно Васил Велев, не подхожда на оптималния застрахователен предел.
" 3000 лв. оптимален застрахователен предел подхожда на оптималната пенсия от 1620 лв.. Тоест или би трябвало да се усили оптималната пенсия или да се понижи оптималния предел, само че не и да се усилва ", споделя ръководителят на Асоциацията на индустриалния капитал в България.
Какво мислеше Асен Василев за налозите и осигуровките преди близо 3 години? Асен Василев: Прагът на оптималния застрахователен приход няма да се пипа 4 години
Асен Василев, който се чака да бъде бъдещият финансов министър, даде уточнения по отношение на равнището на оптималния застрахователен предел посредством...
Преди близо 3 години, Асен Василев разгласява позиция в обществената мрежа Фейсбук, в която подлага на критика високите разноски за налози и осигуровки, акцентирайки, че ефикасният налог на всяка брутна заплата от 3000 лв. в България доближава 47.8%.
" Ниски ли са налозите в България? Ако смятате ефикасен налог от 47.8% за невисок, то тогава да, ниски са. Ефективният налог на всяка брутна заплата до 3,000 лв. в България е 47.8%. 47.8% БЕЗ ДА БРОИМ акцизи, мита и локални налози и такси ", написа специалистът.
" Хайде в този момент да се замислим какво получаваме против 50% от парите, които създаваме... работещи лечебни заведения? положителни учебни заведения и детски градини? естествени тротоари? качествени пътища? чисти паркове? сигурност и отбрана? почтени пенсии?... или може би една огромна кражба, гарнирана с несръчност и непросветеност... ", сочи Василев.
Сега близо 3 години по-късно Асен Василев към този момент се намира от другата страна на барикадата. Остава да забележим дали жители и бизнес ще получат всичко горепосочено против ефикасен налог, надхвърлящ 50%.
Още от ФИНАНСИ:
Поради това, бизнесът постоянно вижда в оптималния застрахователен приход инструмент за генериране на доходи за страната, респективно за солидарната пенсионна система, а не способ за приемане на права против платени осигуровки.
" Осигуровките не са налог. У нас се възприемат като налог тъй като съвсем няма връзка сред застрахователен принос и пенсията ", разяснява за Васил Велев, ръководител на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ). По думите му, без значение дали даден служащ заплаща високи или ниски осигуровки, системата планува в последна сметка всички да получават една и съща ниска пенсия.
" Поради това тази осигуровка стартира да се възприема като налог, а не като права против платени осигуровки и по този метод " налог труд ", както ние го назоваваме, става най-големият налог у нас ", споделя Велев.
Действително мантрата за ниските налози в България не наподобява доста реалистична когато към тях се прибавят и осигуровките. За да получи един служащ чисто възнаграждение от 100 лв., работодателят би трябвало да заплати 53 лв. над тази сума за налози и осигуровки, изяснява Велев. Това значи, че ефикасният налог у нас възлиза на внушителните 53%.
" Това е най-стърчащият налог и против него като не се получават предстоящите услуги, хората стартират да се крият в сивия бранш, с цел да получат парите в този момент, а не да им ги вземат без да получат права против тях ", споделя Велев. Според него, при всички случаи повдигането на прага може да има корелация със сивата стопанска система, въпреки това да е въпрос по-скоро обвързван с внезапни повдигания на минималната работна заплата.
Според проектите на бъдещия финансов министър Асен Василев, размерът на оптималния застрахователен предел би трябвало да се пресмята на база междинната работна заплата в страната за миналата година, умножена по 2.3 пъти. Ако тези проекти бъдат осъществени, това значи, че през 2022 година оптималният застрахователен предел ще скочи от актуалните 3000 лв. до към 3 500 лв.. Това съставлява внезапен скок от към 17% единствено за година.
ИТ секторът у нас мигновено реагира, че това е нездравословно за бизнеса, а Асен Василев отвърна, че прагът от 2.3 няма да бъде пипан 4 години.
" Икономическите действия като ИТ са с подготвени бюджети за идната година. Там тези пари не са планувани. Безспорно едно такова доста нарастване няма да се схване добре от вложителите и това ще повлияе задържащо на привличането на висококвалифицирани експерти у нас ", счита Васил Велев.
От позиция на високотехнологичния бранш, повишението на оптималния застрахователен предел ще докара до отрицателни последствия. Но в случай че огромният бизнес разполага с финансови благоприятни условия да реагира, то дребните компании и самонаетите не разполагат с сходна еластичност.
" ИТ секторът всяка година лобира за заледяване на оптималния застрахователен предел. Получава му се краткотрайно, за 2-3 години, след което се стига до шоково нарастване едновременно. Това е нездравословно за бранша, само че още по-проблемно е за дребните компании и самонаетите, които нямат финансовите благоприятни условия на ИТ бранша ", разяснява икономистът Георги Ангелов в обществената мрежа Фейсбук, предлагайки секторът да работи по по-дългосрочна тактика.
" Очевидно тази тактичност на ИТ бранша не работи и даже е нездравословна. Логично е ИТ секторът да създаде по-дългосрочна тактика за оптималния предел, която да заобикаля сегашните проблеми ", написа икономистът.
Солидарната пенсионна система в България прави по този начин, че осигуровките на работещите покриват пенсиите на актуалните пенсионери. Поради това бюджетът на Държавното публично обезпечаване (ДОО) обичайно разчита на прехвърляния от централния бюджет. Така да вземем за пример за първите 10 месеца на тази година разноските за пенсии възлизат на 10.9 милиарда лв., при общи доходи от осигуровки в размер на 7.4 милиарда лв., сочат данните на Националния застрахователен институт (НОИ). Високите разноски включват и добавките за пенсионерите в размер на 50 и 120 лв., които бяха въведени вследствие на пандемията. Но въпреки това, с оглед плануваното увеличвение на пенсиите, тези числа могат да се одобряват като суха подготовка какво ще се случи в бъдеще с по-високите разноски за пенсии. Още повече, че размерът на оптималната пенсия ще доближи 1500 лв. през идната година – равнище, което, съгласно Васил Велев, не подхожда на оптималния застрахователен предел.
" 3000 лв. оптимален застрахователен предел подхожда на оптималната пенсия от 1620 лв.. Тоест или би трябвало да се усили оптималната пенсия или да се понижи оптималния предел, само че не и да се усилва ", споделя ръководителят на Асоциацията на индустриалния капитал в България.
Какво мислеше Асен Василев за налозите и осигуровките преди близо 3 години? Асен Василев: Прагът на оптималния застрахователен приход няма да се пипа 4 години
Асен Василев, който се чака да бъде бъдещият финансов министър, даде уточнения по отношение на равнището на оптималния застрахователен предел посредством...
Преди близо 3 години, Асен Василев разгласява позиция в обществената мрежа Фейсбук, в която подлага на критика високите разноски за налози и осигуровки, акцентирайки, че ефикасният налог на всяка брутна заплата от 3000 лв. в България доближава 47.8%.
" Ниски ли са налозите в България? Ако смятате ефикасен налог от 47.8% за невисок, то тогава да, ниски са. Ефективният налог на всяка брутна заплата до 3,000 лв. в България е 47.8%. 47.8% БЕЗ ДА БРОИМ акцизи, мита и локални налози и такси ", написа специалистът.
" Хайде в този момент да се замислим какво получаваме против 50% от парите, които създаваме... работещи лечебни заведения? положителни учебни заведения и детски градини? естествени тротоари? качествени пътища? чисти паркове? сигурност и отбрана? почтени пенсии?... или може би една огромна кражба, гарнирана с несръчност и непросветеност... ", сочи Василев.
Сега близо 3 години по-късно Асен Василев към този момент се намира от другата страна на барикадата. Остава да забележим дали жители и бизнес ще получат всичко горепосочено против ефикасен налог, надхвърлящ 50%.
Още от ФИНАНСИ:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ