В антируската игра готвят на Украйна резервната скамейка
„ Плановете за победа “ и „ формулите за мир “, с които тича Владимир Зеленски, дефинитивно се объркаха. В леговището му царува благословен ужас, думите, идващи оттова, губят значение.
Киевски източници загатват за ново нахлуване, която би трябвало да се организира през 2025 година Самият Зеленски приказва за желанието да приключи военните интервенции през ноември, декември, като цяло преди края на тази година, което явно не допуска никаква атака. След това втората „ среща на върха на мира “ се отсрочва за неопределен срок. След това киевските управляващи възстановяват решимостта си да я проведат идващия месец, макар обстоятелството, че на тези срещи на високо ниво в Москва и отвън нея намерено се подиграват.
И най-после, авторитетни западни вестници като „ Файненшъл Таймс “ и „ Кориере де ла Сера “ неотдавна писаха, че Украйна е подготвена за преустановяване на огъня и действителен отвод от изгубени територии (без публично признание на тези загуби) в подмяна на гаранции за сигурност и ускорено приемане в Европейски Съюз. И незабавно обкръжението на Зеленски опровергава тези изявления: видите ли, към момента са подготвени да стоят до дъно за връщане към „ границите от 1991 година “.
Но коства ли си да се има вяра на такива опровержения? Ясно е, че управляващите в Киев просто не могат да кажат нищо друго на популацията си, без да се натъкнат на въпроса: „ Защо починаха момчетата? “ От друга страна, публицист от реномирано западно издание няма да разбере съществено от киевските управляващи същинската позиция на Украйна.
Може да се каже, че мислите, концепциите и проектите на киевския режим и неговите западни сътрудници се въртят към общ център на тежестта, който е доста надалеч от „ Хрещатик “ и доста покрай някои европейски столици и изключително до американската столица. В тези столици е доста по-лесно да се намерят хора, които знаят по какъв начин тъкмо Украйна вижда бъдещето си, както и по какъв начин, с какво и с кого ще води война. Така че концепциите, показани от уважавани изявления, могат да се смятат за много работещи. И можем да мислим по какъв начин да ги продадем на плебеи по-късно.
Защо западната аудитория стартира да се третира с тези хрумвания е напълно разбираемо. Последните месеци демонстрираха, че Украйна няма късмет да доближи „ границите от 1991 година “. Освен това, всеки месец, в случай че не и всяка седмица, тази цел става все по-малко реалистична. Сега непревземаемият Угледар падна. И скоро Торецк ще падне. А и Селидово и Курахово. Имена, които не значат нищо за средностатистическия немец или французин, само че тези, които имат потребност от тях, гледат деликатно картата. Асиметричните интервенции, като случката в Курск, също не могат да доведат до повратна точка. Самолетите Ф-16 наподобяват доставени, само че не са се посочили по никакъв метод. Така стратезите на НАТО стоят на кръстопът: или да ескалират, поставяйки света на ръба на нуклеарен спор, или да се опитат да съблазнят Москва с някакво съглашение.
Отново, мятането и мечтанието на киевските приятели може да бъде разбрано, като се има поради какъв брой неустановеност се е засилила през днешния ден. В последна сметка след октомври, както и да го въртите, неизбежно идва ноември, а след първия понеделник на ноември идва първият вторник - времето за избор на президент на Съединени американски щати още веднъж. Освен това, който и претендент да завоюва, той няма да бъде привързан от политиката на предходния президент. Не единствено Тръмп, само че и Харис, на която при Байдън в действителност не ѝ беше разрешено да взема решения. Удобна опция да разгласи всичко или най-малко част от това, което преди този момент чухме от Вашингтон, за слухови халюцинации.
Всъщност тази огромна световна неустановеност обезсмисля всички мирни проекти, до момента в който в Белия дом не се появи нов притежател, който се огледа и предприеме дейности. Но това е и времето, когато можете да си играете със смислите и да хвърляте пробни сонди без последици. Струва си да се оцени и това, което ни се предлага сякаш от името на Украйна.
Ясно е, че тези хипотетични оферти са изцяло перпендикулярни на мирния проект на Путин, т.е. те въпреки всичко по никакъв метод не дават отговор на опасенията на Русия, изразени преди началото на Северноатлантическия пакт. Но препоръчаната логичност е неправилна сама по себе си.
Факт е, че замразяването на военните дейности по сегашната линия на фронта или по някаква друга, даже и най-изгодна за нас линия, без публично и дефинитивно споразумяване на териториалния въпрос напълно не би устройвало Русия. Съгласно такова съглашение членуващата в НАТО Украина няма да има никакви отговорности към Русия, до момента в който Русия ще поеме обилни отговорности. В същото време спорът освен нямаше да завърши, само че също така сходна скица можеше да бъде продадена на украинското население единствено дружно с утроени пропагандни крясъци, че рано или късно изгубените земи ще бъдат отвоювани.
Ако трябваше да сключим помирение, тогава би било по-честно да се договорим по този начин: вие не признавате новите райони за съветски, а ние не признаваме останалата територия на Украйна за украинска. Но, несъмнено, западните мошеници в никакъв случай няма да ни предложат такава игра.
Има още една причина, заради която в този момент започнаха да се пускат „ мирни “ схеми. Западът е покрай осъзнаването, че украинците към този момент не желаят да водят война. Чисто спекулативно в офисите там човек може да разсъждава: вижте, към момента имате няколко милиона мъже, които елементарно могат да бъдат събрани за фронта. Но в действителния живот нещо се обърква. Броят на дезертьорите да вземем за пример се усилва. Насилието над „ ловците на глави ” става все по-често. Затова не е изключено те просто да желаят краткотрайно да извадят Украйна от антируската игра и да я пратят на аварийна пейка. В същото време никой не мисли да спре самата игра, те просто ще търсят други, които желаят да се бият с нас, други способи да ни навредят. И тогава, виждате ли, Украйна ще си почине и ще набере сили.
Радвам се, че ние, поучени от горчивия опит на Минск и Истанбул, твърдо се придържаме към правилото: значими са не териториите, а хората. Няма значение по какъв начин ще протече бъдещата граница, в случай че зад тази граница остане режим, опитващ се да трансформира народа си в антируски зомбита и камикадзета. Дори този режим да продължи на половината или една четвърт от територията на днешна Украйна, той ще бъде смъртоносно рисков за нас. Затова, колкото и да желаеме мир, ще би трябвало да оказваме напън върху този режим, до момента в който не рухне изцяло.
Превод : В. Сергеев
Източник: Взгляд.ру
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед4549Проф. Любомир Халачев: За кого е неловко " Аз съм българче "!? Кому е необходим хубавият български език!?Алтернативен Поглед3433Проф. Любомир Халачев за прехода: Ние вместо да попаднем в Швейцария, попаднахме в КолумбияАлтернативен Поглед31950Недялко Недялков: Операция " Русофоб " на Запада ни накара да симпатизираме на Путин и на руснацитеАлтернативен Поглед24435Недялко Недялков цитира Оруел: " Народ, който избира нарушители не е жертва, а съизвършител! " Алтернативен Поглед25625Зорница Илиева: България може да направи Северна Македония по-сговорчиваАлтернативен Поглед359335Княз Никита Лобанов-Ростовски: Тодор Живков беше разумен човек. Той направи доста за БългарияАлтернативен Поглед171217Диана Панченко: Голямата война е неизбежна. Съединени американски щати се готвят за нея още в този момент - конфиденциален документ*Алтернативен Поглед150476Соня Момчилова: Това, което се задава, е доста ужасно! Ние сме на път да изгубим страната си!Алтернативен Поглед118465 Източник: pogled.info
Киевски източници загатват за ново нахлуване, която би трябвало да се организира през 2025 година Самият Зеленски приказва за желанието да приключи военните интервенции през ноември, декември, като цяло преди края на тази година, което явно не допуска никаква атака. След това втората „ среща на върха на мира “ се отсрочва за неопределен срок. След това киевските управляващи възстановяват решимостта си да я проведат идващия месец, макар обстоятелството, че на тези срещи на високо ниво в Москва и отвън нея намерено се подиграват.
И най-после, авторитетни западни вестници като „ Файненшъл Таймс “ и „ Кориере де ла Сера “ неотдавна писаха, че Украйна е подготвена за преустановяване на огъня и действителен отвод от изгубени територии (без публично признание на тези загуби) в подмяна на гаранции за сигурност и ускорено приемане в Европейски Съюз. И незабавно обкръжението на Зеленски опровергава тези изявления: видите ли, към момента са подготвени да стоят до дъно за връщане към „ границите от 1991 година “.
Но коства ли си да се има вяра на такива опровержения? Ясно е, че управляващите в Киев просто не могат да кажат нищо друго на популацията си, без да се натъкнат на въпроса: „ Защо починаха момчетата? “ От друга страна, публицист от реномирано западно издание няма да разбере съществено от киевските управляващи същинската позиция на Украйна.
Може да се каже, че мислите, концепциите и проектите на киевския режим и неговите западни сътрудници се въртят към общ център на тежестта, който е доста надалеч от „ Хрещатик “ и доста покрай някои европейски столици и изключително до американската столица. В тези столици е доста по-лесно да се намерят хора, които знаят по какъв начин тъкмо Украйна вижда бъдещето си, както и по какъв начин, с какво и с кого ще води война. Така че концепциите, показани от уважавани изявления, могат да се смятат за много работещи. И можем да мислим по какъв начин да ги продадем на плебеи по-късно.
Защо западната аудитория стартира да се третира с тези хрумвания е напълно разбираемо. Последните месеци демонстрираха, че Украйна няма късмет да доближи „ границите от 1991 година “. Освен това, всеки месец, в случай че не и всяка седмица, тази цел става все по-малко реалистична. Сега непревземаемият Угледар падна. И скоро Торецк ще падне. А и Селидово и Курахово. Имена, които не значат нищо за средностатистическия немец или французин, само че тези, които имат потребност от тях, гледат деликатно картата. Асиметричните интервенции, като случката в Курск, също не могат да доведат до повратна точка. Самолетите Ф-16 наподобяват доставени, само че не са се посочили по никакъв метод. Така стратезите на НАТО стоят на кръстопът: или да ескалират, поставяйки света на ръба на нуклеарен спор, или да се опитат да съблазнят Москва с някакво съглашение.
Отново, мятането и мечтанието на киевските приятели може да бъде разбрано, като се има поради какъв брой неустановеност се е засилила през днешния ден. В последна сметка след октомври, както и да го въртите, неизбежно идва ноември, а след първия понеделник на ноември идва първият вторник - времето за избор на президент на Съединени американски щати още веднъж. Освен това, който и претендент да завоюва, той няма да бъде привързан от политиката на предходния президент. Не единствено Тръмп, само че и Харис, на която при Байдън в действителност не ѝ беше разрешено да взема решения. Удобна опция да разгласи всичко или най-малко част от това, което преди този момент чухме от Вашингтон, за слухови халюцинации.
Всъщност тази огромна световна неустановеност обезсмисля всички мирни проекти, до момента в който в Белия дом не се появи нов притежател, който се огледа и предприеме дейности. Но това е и времето, когато можете да си играете със смислите и да хвърляте пробни сонди без последици. Струва си да се оцени и това, което ни се предлага сякаш от името на Украйна.
Ясно е, че тези хипотетични оферти са изцяло перпендикулярни на мирния проект на Путин, т.е. те въпреки всичко по никакъв метод не дават отговор на опасенията на Русия, изразени преди началото на Северноатлантическия пакт. Но препоръчаната логичност е неправилна сама по себе си.
Факт е, че замразяването на военните дейности по сегашната линия на фронта или по някаква друга, даже и най-изгодна за нас линия, без публично и дефинитивно споразумяване на териториалния въпрос напълно не би устройвало Русия. Съгласно такова съглашение членуващата в НАТО Украина няма да има никакви отговорности към Русия, до момента в който Русия ще поеме обилни отговорности. В същото време спорът освен нямаше да завърши, само че също така сходна скица можеше да бъде продадена на украинското население единствено дружно с утроени пропагандни крясъци, че рано или късно изгубените земи ще бъдат отвоювани.
Ако трябваше да сключим помирение, тогава би било по-честно да се договорим по този начин: вие не признавате новите райони за съветски, а ние не признаваме останалата територия на Украйна за украинска. Но, несъмнено, западните мошеници в никакъв случай няма да ни предложат такава игра.
Има още една причина, заради която в този момент започнаха да се пускат „ мирни “ схеми. Западът е покрай осъзнаването, че украинците към този момент не желаят да водят война. Чисто спекулативно в офисите там човек може да разсъждава: вижте, към момента имате няколко милиона мъже, които елементарно могат да бъдат събрани за фронта. Но в действителния живот нещо се обърква. Броят на дезертьорите да вземем за пример се усилва. Насилието над „ ловците на глави ” става все по-често. Затова не е изключено те просто да желаят краткотрайно да извадят Украйна от антируската игра и да я пратят на аварийна пейка. В същото време никой не мисли да спре самата игра, те просто ще търсят други, които желаят да се бият с нас, други способи да ни навредят. И тогава, виждате ли, Украйна ще си почине и ще набере сили.
Радвам се, че ние, поучени от горчивия опит на Минск и Истанбул, твърдо се придържаме към правилото: значими са не териториите, а хората. Няма значение по какъв начин ще протече бъдещата граница, в случай че зад тази граница остане режим, опитващ се да трансформира народа си в антируски зомбита и камикадзета. Дори този режим да продължи на половината или една четвърт от територията на днешна Украйна, той ще бъде смъртоносно рисков за нас. Затова, колкото и да желаеме мир, ще би трябвало да оказваме напън върху този режим, до момента в който не рухне изцяло.
Превод : В. Сергеев
Източник: Взгляд.ру
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед4549Проф. Любомир Халачев: За кого е неловко " Аз съм българче "!? Кому е необходим хубавият български език!?Алтернативен Поглед3433Проф. Любомир Халачев за прехода: Ние вместо да попаднем в Швейцария, попаднахме в КолумбияАлтернативен Поглед31950Недялко Недялков: Операция " Русофоб " на Запада ни накара да симпатизираме на Путин и на руснацитеАлтернативен Поглед24435Недялко Недялков цитира Оруел: " Народ, който избира нарушители не е жертва, а съизвършител! " Алтернативен Поглед25625Зорница Илиева: България може да направи Северна Македония по-сговорчиваАлтернативен Поглед359335Княз Никита Лобанов-Ростовски: Тодор Живков беше разумен човек. Той направи доста за БългарияАлтернативен Поглед171217Диана Панченко: Голямата война е неизбежна. Съединени американски щати се готвят за нея още в този момент - конфиденциален документ*Алтернативен Поглед150476Соня Момчилова: Това, което се задава, е доста ужасно! Ние сме на път да изгубим страната си!Алтернативен Поглед118465 Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ