Планът на „Булгартрансгаз“ – още газ и водороден проект за 1.6 млрд. лв.
Плановете на „ Булгартрансгаз “ в идващите 10 години за развиване на газовата мрежа в страната включват още газ, нови направления и източници за доставка, и взор към водорода. Прогнозата обгръща интервала 2023 – 2032 година и е отворена за мнения от заинтригувани страни до 30 април.
Разширение на остарели и създаване на нови проекти
Газопреносният метафоричен оператор възнамерява да влага общо 979.2 млн. лева в планове сред 2023 година и 2025 година като част от оферти десетгодишен проект за развиване на мрежата за 2023-2032 година За седемте години от 2026 година сдружението предлага вложения на обща стойност още 198.5 млн. лева за увеличение на потенциала на мрежата,
Ключови настоящи планове, които са предопределени да подсигуряват енергийна сигурност, цялостна пазарна интеграция с други европейски оператори на преносни системи и да усилят потока на газ към и през България, включват междусистемната връзка България-Сърбия (IBS), разширението на подземното газохранилище Чирен (ПГХ), Терминал за полутечен природен газ край Александруполис, в който „ Булгартрансгаз “ има 20% дял и инфраструктурни планове за увеличение на размерите газ, доставян от Гърция за България и от България за Румъния.
За да разреши последното, компанията възнамерява да построи 63-километров водопровод (Рупча-Ветрино) на стойност 201 млн. евро до Румъния и да модернизира компресорна станция, с цел да усили газовия поток до 137.15 GWh дневно. Той би трябвало да обезпечи достъп до спомагателни количества LNG и газ от различни източници, да пригоди инфраструктура за транспорт на 100% водород, както и да даде опция за транспорт на нисковъглеродни газообразни горива. Проектът е на стадий обмисляне и съгласно документа би трябвало да бъде пуснат в употреба през 2026 година
Нови планове за тръбопроводи на стойност 142 млн. евро са също планувани за увеличение на потенциала за транспорт на газ от Гърция до България и от България до Северна Македония, започвайки през 2025 година
Става въпрос за два нови газопровода Кулата-Кресна с дължина 47 км и Пиперево – Перник с обща дължина 50 км. Инвестицията би трябвало да обезпечи прибавен потенциал от Гърция към България: 35.365 GWh/ на ден; от България към Гърция: 13.05 GWh/ на ден; от България към Северна Македония: 5.383 GWh/ дневно. Планира се и увеличение на потенциала на междусистемната газова връзка България – Сърбия (IBS) от 1.8 на 2.4 милиарда куб. метра годишно, както и нов газопровод Горни Богров – Нови Искър, с дължина 19 км и нова компресорна станция „ Богров ” – 20 MW. Тези планове са на стадий обмисляне.
Поглед към водорода
„ Булгатрансгаз “ е в ранните стадии на създаване на план за нова атомна инфраструктура, която ще изисква почти краткосрочна обща инвестиция от 860 млн. евро и ще бъде част от бъдеща атомна инфраструктура кулоар от Югоизточна към Централна Европа.
Проектът, който се създава за свързване с сходна инфраструктура, създадена в Гърция от сътрудник DESFA, ще включва нов 250-километров водопровод през югозападна България, както и две нови компресорни станции - в региона на Петрич и Дупница - Бобов дол.
Газопроводът ще разреши двупосочен поток на водород сред България и Гърция, с нова точка на междусистемна връзка в граничния регион Кулата-Сидирокастро. Очаква се той да бъде пуснат в употреба през 2029 година и ще бъде кадърен за превозване на до 100% водород, написа още в тактиката на „ Булгартрансгаз “.
Проектът е част от сюжетите за развиване на мрежата, създадени от самодейността European Hydrogen Backbone (EHB), обединяване от 32 енергийни инфраструктурни оператора, в което „ Булгартрансгаз “ е член.
Според капиталовия проект „ Булгартрансгаз “ ще отдели още 438 млн. евро до 2027 година за адаптиране на съществуващата газотранспортна инфраструктура за транспорт на до 10% водород. Този план, който ще види развиването на умна газова мрежа в страната, към момента е във фаза на изследване.
Проектът за рационализация на съществуващата газопреносна мрежа също има капацитет да придобие статут на основна европейска инфраструктура. Целта му е да сътвори благоприятни условия за консолидиране и превозване на възобновими газови смеси в концентрации до 10% водород “, споделиха от „ Булгатрансгаз “.
Местен рандеман и ползване
Делът на вноса на природен газ в България през миналата година е 99.7%. През 2022 година към 0.3% от потреблението на природен газ е обезпечено от локален рандеман от залежи „ Галата ” и „ Долни Дъбник ”, като съгласно проектите най-малко до 2027 година не се планува той да бъде повишен.
Настоящата употреба на газовите залежи в страната е лимитирана и не се чака да има доста нарастване на добива в бъдеще. Въпреки това, бъдещият рандеман може да нарасне, поради продължаващите действия по търсене и изследване, в това число в акваторията на Черно море, написа още в документа.
Потреблението на природен газ в България през 2022 година е 28 203 GWh и бележи спад от 20% по отношение на потреблението през 2021 година (35 430 GWh). Намалението може да бъде характеризирано като краткотрайно и е обвързвано с растежа на цените на природния газ в международен мащаб, подхванатите ограничения за ограничение на потреблението в Европейски Съюз по проекта REPowerEU и следствията от пандемията от COVID-19.
Дружеството обаче предвижда забележителен растеж в потреблението на природен газ в България в идващите 10 години като през 2032 година планът е то да доближи 51 075 GWh годишно.
Делът на битовото газоснабдяване в страната към момента е по-нисък спрямо страните от Европейски Съюз, само че с наклонност към непрестанно увеличение. На национално равнище се извършват стратегии за поощряване на битовата газификация и продължава развиването на инфраструктурата за систематизиране на природен газ, написа още в десетгодишния проект.
Разширение на остарели и създаване на нови проекти
Газопреносният метафоричен оператор възнамерява да влага общо 979.2 млн. лева в планове сред 2023 година и 2025 година като част от оферти десетгодишен проект за развиване на мрежата за 2023-2032 година За седемте години от 2026 година сдружението предлага вложения на обща стойност още 198.5 млн. лева за увеличение на потенциала на мрежата,
Ключови настоящи планове, които са предопределени да подсигуряват енергийна сигурност, цялостна пазарна интеграция с други европейски оператори на преносни системи и да усилят потока на газ към и през България, включват междусистемната връзка България-Сърбия (IBS), разширението на подземното газохранилище Чирен (ПГХ), Терминал за полутечен природен газ край Александруполис, в който „ Булгартрансгаз “ има 20% дял и инфраструктурни планове за увеличение на размерите газ, доставян от Гърция за България и от България за Румъния.
За да разреши последното, компанията възнамерява да построи 63-километров водопровод (Рупча-Ветрино) на стойност 201 млн. евро до Румъния и да модернизира компресорна станция, с цел да усили газовия поток до 137.15 GWh дневно. Той би трябвало да обезпечи достъп до спомагателни количества LNG и газ от различни източници, да пригоди инфраструктура за транспорт на 100% водород, както и да даде опция за транспорт на нисковъглеродни газообразни горива. Проектът е на стадий обмисляне и съгласно документа би трябвало да бъде пуснат в употреба през 2026 година
Нови планове за тръбопроводи на стойност 142 млн. евро са също планувани за увеличение на потенциала за транспорт на газ от Гърция до България и от България до Северна Македония, започвайки през 2025 година
Става въпрос за два нови газопровода Кулата-Кресна с дължина 47 км и Пиперево – Перник с обща дължина 50 км. Инвестицията би трябвало да обезпечи прибавен потенциал от Гърция към България: 35.365 GWh/ на ден; от България към Гърция: 13.05 GWh/ на ден; от България към Северна Македония: 5.383 GWh/ дневно. Планира се и увеличение на потенциала на междусистемната газова връзка България – Сърбия (IBS) от 1.8 на 2.4 милиарда куб. метра годишно, както и нов газопровод Горни Богров – Нови Искър, с дължина 19 км и нова компресорна станция „ Богров ” – 20 MW. Тези планове са на стадий обмисляне.
Поглед към водорода
„ Булгатрансгаз “ е в ранните стадии на създаване на план за нова атомна инфраструктура, която ще изисква почти краткосрочна обща инвестиция от 860 млн. евро и ще бъде част от бъдеща атомна инфраструктура кулоар от Югоизточна към Централна Европа.
Проектът, който се създава за свързване с сходна инфраструктура, създадена в Гърция от сътрудник DESFA, ще включва нов 250-километров водопровод през югозападна България, както и две нови компресорни станции - в региона на Петрич и Дупница - Бобов дол.
Газопроводът ще разреши двупосочен поток на водород сред България и Гърция, с нова точка на междусистемна връзка в граничния регион Кулата-Сидирокастро. Очаква се той да бъде пуснат в употреба през 2029 година и ще бъде кадърен за превозване на до 100% водород, написа още в тактиката на „ Булгартрансгаз “.
Проектът е част от сюжетите за развиване на мрежата, създадени от самодейността European Hydrogen Backbone (EHB), обединяване от 32 енергийни инфраструктурни оператора, в което „ Булгартрансгаз “ е член.
Според капиталовия проект „ Булгартрансгаз “ ще отдели още 438 млн. евро до 2027 година за адаптиране на съществуващата газотранспортна инфраструктура за транспорт на до 10% водород. Този план, който ще види развиването на умна газова мрежа в страната, към момента е във фаза на изследване.
Проектът за рационализация на съществуващата газопреносна мрежа също има капацитет да придобие статут на основна европейска инфраструктура. Целта му е да сътвори благоприятни условия за консолидиране и превозване на възобновими газови смеси в концентрации до 10% водород “, споделиха от „ Булгатрансгаз “.
Местен рандеман и ползване
Делът на вноса на природен газ в България през миналата година е 99.7%. През 2022 година към 0.3% от потреблението на природен газ е обезпечено от локален рандеман от залежи „ Галата ” и „ Долни Дъбник ”, като съгласно проектите най-малко до 2027 година не се планува той да бъде повишен.
Настоящата употреба на газовите залежи в страната е лимитирана и не се чака да има доста нарастване на добива в бъдеще. Въпреки това, бъдещият рандеман може да нарасне, поради продължаващите действия по търсене и изследване, в това число в акваторията на Черно море, написа още в документа.
Потреблението на природен газ в България през 2022 година е 28 203 GWh и бележи спад от 20% по отношение на потреблението през 2021 година (35 430 GWh). Намалението може да бъде характеризирано като краткотрайно и е обвързвано с растежа на цените на природния газ в международен мащаб, подхванатите ограничения за ограничение на потреблението в Европейски Съюз по проекта REPowerEU и следствията от пандемията от COVID-19.
Дружеството обаче предвижда забележителен растеж в потреблението на природен газ в България в идващите 10 години като през 2032 година планът е то да доближи 51 075 GWh годишно.
Делът на битовото газоснабдяване в страната към момента е по-нисък спрямо страните от Европейски Съюз, само че с наклонност към непрестанно увеличение. На национално равнище се извършват стратегии за поощряване на битовата газификация и продължава развиването на инфраструктурата за систематизиране на природен газ, написа още в десетгодишния проект.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ