Планираното развитие на националните електропреносни мрежи в редица държави не

Планираното развиване на националните електропреносни мрежи в редица страни не е в крайник с действителността на енергийния преход. Това сочи нов разбор на компанията за разбора Ember, основан на изследването на 35 национални проекта за развиване на преносната мрежа. 11 от 26 мрежови проекта плануват по-слабо развиване на вятърната и слънчевата сила, декларират от Ember. Освен това специалистите пресмятат, че самият REPowerEU подценява годишните вложения в мрежата минимум с 5 милиарда евро. Мрежите неотдавна влязоха в политическия дневен ред. Тъй като внедряването на чисти технологии напредва, то от ден на ден се сблъсква с тесните места на мрежата и незадоволителният й потенциал, което води до закъснение на свързването, ограничение и усилва разноските за потребителите. Въпреки че предизвикването като цяла е ясно, главните аргументи не постоянно са явни, изключително за националните преносни мрежи, за които има малко налична информация. Анализът на Emner, основан на 35 национални проекта за развиване на мрежата от европейските оператори на преносни системи (TSO) за електрическа енергия, демонстрира, че плануваното й развиване в редица страни не е в крайник с действителността на енергийния преход. Това води до риск вложенията в мрежата да не са задоволителни за реализиране на упоритостите за климат и енергийна сигурност  до 2030 година Според отчета, това би трябвало незабавно да бъде прегледано от позиция на това, че самото развиване на мрежата изисква доста по-дълъг период от внедряването на чисти технологии. Освен това, неналичието на навреме решение на проблеми с потенциала на мрежата ще коства скъпо и към този момент съставлява забележителна цена за доста страни. През 2023 година Испания е похарчила повече за ръководство на към този момент претрупаната си преносна мрежа, в сравнение с е вложила в нейното развиване, се показва в отчета. Отчита се, че към този момент се подхващат някои позитивни стъпки за справяне с провокациите на мрежата. Плановете на операторите на преносни системи разкриват наклонност за възходящо разширение на мрежата през идващото десетилетие, дружно с обновяването и надграждането й. Операторите на преносни системи също по този начин дават приоритет на решения, които не са свързани с кабели, тъй че да се облекчи претоварването й. Няколко оператора на преносни системи имат амбициозни проекти за разширение на мрежата, доказващи осъществимостта на бързото й развиване при оповестяването на ограничения в тази тенденция  за политически приоритет. През идващите години обаче ще са нужни по-смели дейности във връзка с мрежите в цяла Европа, с цел да се усетят изгодите от бързия преход от изкопаемите горива към чиста сила. В отчетът си създателите от Ember показват, че 11 от 26 мрежови проекта се базират на по-малко създаване на вятърна и слънчевата сила, в сравнение с националните цели. Липсата на сходство сред мрежовите проекти и националните цели е явна в доста страни, което рискува незадоволителна подготовка за консолидиране на вятърната и слънчева сила. Слънчевата сила е склонна да бъде по-засегната, като потенциалът е недооценен с общо 60 GW в 11 страни, а вятърната - с 27 GW. Това наподобява е разследване главно от процесите на обмисляне на мрежата, които изостават от актуализациите на енергийната политика, считат създателите. 205 GW слънчева сила може да стигнат до задънена улица до 2030 година, се показва още в отчета. 19 от 23 от тестваните национални мрежови проекта подминават разгръщането на слънчевата сила. Според сюжета на SolarPower Europe става въпрос за общо 205 GW до 2030 година Вятърът е недооценен в 10 от 31 оценени проекта, с общо 17 GW. Тези несъответствия допускат, че претоварването на мрежите може да се утежни в кратковременен проект, в случай че те не са оборудвани по този начин, че да може да се ръководи бързо възходящият флот от възобновими източници. На трето, само че не и последно място специалистите считат, че REPowerEU подценява годишните вложения в мрежата с най-малко 5 милиарда евро. Разходите за мрежи през днешния ден в държавите-членки на Европейски Съюз доближават почти 63 милиарда евро, като приблизително 28 милиарда евро годишно са предопределени за преносни мрежи и 35 милиарда евро, за вложения в разпределителни мрежи през 2022 година Тези разноски надвишават прогнозата на Европейската комисия за годишни вложения в мрежата от 58,4 милиарда евро до 2030 година Освен това е евентуално вложенията в националните преносни системи да бъдат увеличени, с цел да станат „ подобаващи за задачата “ в тези страни, където мрежовите проекти изостават от съществуващата енергийна политика Плановете за мрежата не са съобразени с задачите на националната политика Анализът на мрежовите проекти демонстрира, че плануваното развиване на преносната мрежа може да се окаже незадоволително, с цел да поеме възобновимите мощности, нужни за реализиране на задачите на енергийната политика. Енергийните сюжети в най-новите мрежови проекти от европейските оператори на преносни системи демонстрират високо степен на противоречие с актуалните политически цели в избрани страни. Това е изключително явно за планувания конфигуриран потенциал на вятърна и слънчева сила през 2030 година Тъй като увеличението на потенциала на мрежата лишава доста повече време, в сравнение с построяването и стартирането в употреба на вятърни и слънчеви планове, мрежите може да не бъдат подготвени да посрещнат мащаба на бъдещо повишаване. Планираните вятърни и слънчеви мощности в някои случаи не са съобразени с задачите. Трябва да се чака тясно сходство с националните вятърни и слънчеви цели в мрежовите проекти на операторите на преносни системи, защото националното законодателство, обвързвано с планирането на мрежата, постоянно изисква те да съблюдават съществуващите цели на енергийната политика, когато изготвят своите проекти. Анализът обаче демонстрира, че това не постоянно е по този начин, като някои проекти са доста под националните цели. От Emeber съпоставят мощностите на вятърните и слънчеви централи на 26-те мрежови проекта с налични съответни данни и със съответните цели за 2030 година От тях 10 употребяват сюжети с по-ниска упоритост от задачите. Сред останалите, 13 мрежови проекта се оказаха добре изравнени, а четири употребяват по-амбициозни сюжети. Десет от 26-те проекта за мрежата се основават на сюжети, при които комбинираният потенциал на вятърна и слънчева сила е по-нисък от откритата национална политика като общата разлика е 65 GW. Това е еквивалентно на към 8% от общия потенциал, към който са ориентирани тези страни. Въпреки че на общоевропейско равнище това може и да не е доста, разликите на национално равнище в някои страни са притеснителни. Например, проектът за развиване на мрежата на България допуска 4,1 GW вятърна и слънчева сила през 2030 година, само че задачата на политиката на страната е повече от 11 GW, което е разлика от 63%, се показва още в отчета. Прогнозните капиталови потребности за електрическите мрежи в годините след 2030 година демонстрират, че настоящите разноски ще би трябвало да бъдат увеличени до приблизително 85 милиарда евро годишно. Тази потребност от увеличение на вложенията към този момент е планувана от редица оператори на преносни системи. Например проектът за мрежата на френския TSO RTE отбелязва, че настоящите му междинни разноски от 400 милиона евро годишно ще би трябвало да се покачат до приблизително 650 милиона евро годишно сред 2020-2035 година, удвоявайки се след 2035 година, с цел да доближат почти 1,3 милиарда евро годишно, показват още от Ember. Експертите, изготвили отчета дават и своите рекомендации. С цялостния отчет може да се запознаете в прикачения документ