Планираният мащабен европейски заем за Украйна, който ще бъде финансиран

Планираният огромен европейски заем за Украйна, който ще бъде финансиран посредством потреблението на замразени съветски активи, слага България по едно и също време пред финансово и политическо предизвикателство.

Според информация на „ Политико “, публикувана на 8 декември, България би трябвало да обезпечи гаранции в размер на 1.2 милиарда евро. Тази сума е пропорционална на каузи ѝ в брутния народен приход на Европейски Съюз. Новината идва в миг, когато вътрешнополитическата сцена в страната е мощно разтърсена от второ неизяснено гласоподаване на бюджета за 2026 година и възходящ напън за оставка на държавното управление.

Така въпросът за българския принос към европейския финансов механизъм се трансформира освен в част от интернационалната политика, само че и в инструмент в ръцете на локалните политически играчи.

Планът на Европейската комисия планува разпределяне на заем до 210 милиарда евро на Украйна в границите на пет години, като средствата ще бъдат обезпечени посредством замразените съветски запаси. По-голямата част от тях – към 185 милиарда евро, се намират в централния депозитар „ Юроклиър “в Белгия.

Брюксел упорства, в случай че бъдат употребявани съветските активи, всички страни от Европейски Съюз да споделят финансовите и правните опасности. Причината е елементарна. Ако в бъдеще Русия завоюва дело и изиска връщане на средствата, „ Юроклиър “ би трябвало да ги изплати неотложно, а сходно обвързване съставлява риск, който нито белгийската страна, нито самата институция желаят да понесат сами.

Гаранциите на страните членки следват правилото на пропорция по отношение на брутния народен приход. Това значи, че Германия би трябвало да подсигурява над 51 милиарда евро, Франция – 34 милиарда, а Италия – над 25 милиарда. На този декор българските 1.2 милиарда евро наподобяват като капка в морето, само че като % от стопанската система ни съставляват значима тежест, която евентуално ще бъде обект на остри вътрешни разногласия. Освен това не е ясно дали всички страни ще се включат в механизма.

Евентуални отводи, да вземем за пример от Унгария или Словакия, биха нараснали съразмерно отговорностите на останалите и могат да доведат до ново преразпределение на тежестите.

Най-сериозното затруднение пред схемата остава Унгария, която още веднъж блокира европейските начинания, ориентирани към финансиране на Киев. Будапеща наложи несъгласие върху основаването на нов общ дълг на Европейски Съюз в размер на 90 милиарда евро, което Европейската комисия предвиждаше като различен вид за поддръжка на Украйна. Така страните членки са изправени пред сериозна алтернатива. Те или ще намерят консенсус по предлагането за репарационния заем, или ще се сблъскат със забележителен вакуум във финансирането на украинската страна през идващите две години.

Унгарският министър председател Виктор Орбан пък разяснява на 8 декември, че проектът на Европейски Съюз да одобри Украйна до 2030 година би тласнал блока към война с Русия.

„ Над Европа се събират тъмни облаци. Брюксел се готви за война с Русия и към този момент има целева дата за влизане в спора: 2030 година “, написа Орбан във Facebook.

Ситуацията се усложнява и от юридическия и финансов риск. Европейската централна банка към този момент предизвести, че не може да работи като заемодател от последна инстанция, в случай че „ Юроклиър “ или страните, дали гаранции, бъдат принудени да покрият отговорности към Русия. Това би нарушило пълномощията на ЕЦБ, които не разрешават финансиране на страни членки.

Белгия, както и самата „ Юроклиър “, също упорстват, че сходен механизъм слага под въпрос стабилността на финансовата система и може да предизвика ответни ограничения от Москва. Путин към този момент дефинира възможната конфискация на активи като „ кражба “ и заплаши с ответни дейности.

Белгийското държавно управление разгласи, че избира по-безопасни други възможности, като да вземем за пример 45 милиарда евро директни заеми от бюджета на Европейски Съюз, пред заема, гарантиран с съветски активи. От украинска вероятност, обаче, въпросът е доста по-малко научен. Оценките на Международния валутен фонд и европейски публични лица демонстрират, че Украйна ще се нуждае от военна и бюджетна поддръжка през 2026–2027 година в размер на към 133 милиарда евро.

Ако тези средства не бъдат обезпечени, Киев може да доближи сериозен финансов дефицит още в средата на 2026 година и да бъде заставен да приключи част от военните интервенции. Затова концепцията за потребление на съветските активи се възприема от Киев като най-бързия и най-справедлив вид. Украинската позиция акцентира и кардиналния мотив, че агресорът би трябвало да заплаща за вредите, а не европейските данъкоплатци.

Политическата динамичност в самия Европейски Съюз в допълнение усложнява пътя към решение. Седем европейски страни, измежду които балтийските, Полша и скандинавските сътрудници, упорстват заемът да бъде утвърден без отсрочване. Те го дефинират като най-финансово устойчивия и политически реален вид. Германия, Франция и Нидерландия също са склонни да поддържат самодейността, макар огромните гаранции, които ще би трябвало да обезпечат. Но общият знаменател, който би проправил път на предлагането, изисква политическа воля, която сега липсва най-малко в две основни столици – Брюксел и Будапеща.

На този декор позицията на България е по-скоро изчакваща. Страната нормално следва общите европейски решения, само че 1.2 милиарда евро гаранции неизбежно ще станат част от вътрешнополитическия спор.

Това би предизвикало въпроси за финансовата резистентност на страната, в случай че бюджетните разногласия към този момент съумяха да основат политическа неустойчивост, най-много поради първия вид на бюджета за 2026 година. Остава открит въпросът дали държавното управление ще съобщи дейна позиция или ще разреши тематиката да бъде инструментализирана за краткосрочни политически цели.

Предстоящата среща на водачите на Европейски Съюз в Брюксел през декември може да се окаже решаваща освен за Украйна, само че и за самата общественост. Ако Евросъюзът успее да се сплоти към концепцията за потреблението на съветските активи, това би основало невиждан механизъм, който преподрежда правилата на интернационалните финанси.

Ако не успее, Европа рискува да влезе в 2026 година с отслабен общ фронт, липса на принадлежности за поддръжка на Украйна и засилени вътрешни несъгласия. В този смисъл българската гаранция от 1.2 милиарда евро е единствено един детайл от доста по-мащабен и комплициран политически пъзел, чийто излаз занапред ще се дефинира.